Здравейте...
Имам въпрос към вас. Истината е, че повечето хора възприемат психичните проблеми като изкукване... и много малко хора биха се съгласили да отидат на преглед доброволно. Това, което ме накара да размишлявам над тези въпроси всъщност е проблема, който имам с баща ми. Имам чувството, че има някакъв психологически проблем, който се отключва периодично на всеки 4 години. Този проблем винаги се появява след като му се случи нещо хубаво, сякаш тази радост "отключва" лошото му държане. Стига се до там, че налита на бой и опитва да превъзпитава с насилствени средства нас - децата му.... а ние сме вече на 30 и всеки си следва своя път. Успоредно с това е отслабнал много и има проблеми със съня.
Аз съм дилетант и нищо не разбирам... Искам да помогна, но не знам как... За мен единственото решение е ... специалист... но как да направя това, без да изглежда че е изкукуригал. Той несъмнено така ще го приеме... че го смятам за луднал....
Проблемът е сериозен, защото започва да тормози майка ми... аз живея в чужбина и не мога да ги пазя... а трябва да направя нещо...
Можете ли да ми дадете някакви насоки... и какъв специалист точно трябва да търся. Благодаря предварително

но и мен ме интересува, ако някой може да отговори, какво е това
Горе-долу същия случай, но без агресията - просто откачане от август до април?! Все едно са 2ма вътре и през определен период от време втория се показва на бял свят - коренно различен човек!!!!
И за химеризма съм си мислела, ама ми звучи като научна фантастика.... По-скоро е някаква шизофрения или...?!?!?

Look in the mirror and keep on shining

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наистина това е един от проблемите - воденето на специалист на човек, който не иска да бъде заведен. Защо не пробваш да говориш с него, когато е в "добър" период, тогава не е ли по-лесно?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Възможно е проблемът да е хормонален.. твърде оскъдна информация даваш.. ако успеете заедно по някакъв начин да го накарате да отиде при психолог за консултация ще е добре. И той винаги ли е имал такива периоди или от известно време е така ?

Редактирано от numbers на 24.02.09 15:12.

Аз не знам каква повече информация ви трябва.
Мисля си, че това назад във времето се е случвало... примерно... засичам в паметта си подобни случки например от 1996г. и насам.
Проблемът обаче като че ли се задълбочава.

Пример: спорят с брат ми за нещо... не стигат до консенсус и брат ми решава да се оттегли от спора напускайки помещението. Баща ми в този момент... не знам от какво е провокирам... скача на гърба му и посяга да го бие (това е "неговият начин" да наложи волята си, който той използва още когато бяхме деца) и тъй като това е невъзможно и брат ми се отдръпва в крайна сметка баща ми остава на земята размахвайки крака и ръце като малко дете, което неистово желае нещо.
Моля ви кажете ми каква още информация ви интересува, за да ви я дам.

Истината е, че дори в добрия му период... ще ме отреже моментално за такова нещо... Той е страшно консервативен.... бивш военен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Агресивността явно е личностова характеристика на баща ви, а не изключение.. а това че в последно време проблемът се е задълбочил не е толкова странно, с напредване на годините възрастните започват отново да се държат като деца. Лошото в случая е, че хората се променят по-лесно до към 25-30-тата година, след това е доста трудно, а според някои и невъзможно. Ако смятате, че баща ви е изключително зле, че е клиничен случай, можете и насила да го заведете на психиатър, да му се предпишат медикаменти, но предполагам той няма да пожелае да ги пие, т.е ще е нужно и да го настаните в болница..но не смятам, че това е решение. Добър психотерапевт би могъл да помогне, но за това пак се иска желание от страна на баща ви. Опитайте се да поговорите с него и да го убедите да се консултира със специалист, макар от опит да знам, че подобно убеждаване рядко се постига.. баща ви вероятно е убеден, че постъпва правилно, използвайки сила.
Искаше ми се да мога конкретно да ви помогна, но не успявам.. и все пак пробвайте с разговори.

Според мен Вие и така помагате достатъчно... дистанционно, за което Ви благодаря.
Много е странно също така това, че в момента в който са му казали, че се прибирам (аз живея в чужбина), за да разбера какво се е случило у дома... и той се е кротнал. Започнал е отново да се държи с уважение към майка ми и хората покрай него.
Истината е, че аз не мисля че е чак толкова страшно положението, че да използваме "силова психиатрична помощ". Ще се опитам обаче да ги изпратя на психотерапевт с брат ми заедно, ако е възможно (представям си го нещо като брачен консултант само че в ролите ще са баща и син)... дано там наистина да могат да си преодолеят различията и да се научат да разговарят помежду си. Според мен основния проблем произтича от тоталната липса на комуникация в моето семейство - те просто не си говорят, а и баща ми има някаква идея за "правилен" според него поведенчески модел.... и в момента, в който някой не се вмести в този стереотип - проблемите се появяват...