Вкопчвам се в хората, които обичам, дори и да са се държали лошо с мен. Вкопчвам се в спомените си - хубавите, от които обаче се чувствам зле, защото осъзнавам, че са минало и никога няма да се повторят. Вкопчвам се и в лошите спомени, като предъвквам в паметта си едно и също нещо отново и отново и отново... Вкопчила съм се в работата си, която мразя, която ми съсипва психическото здраве, а от известно време и физическото. Вкопчвам се и в предметите и вещите си - трудно се разделям с нещо, по тази причина на работното ми място и в къщи около мен цари хаос; да не говорим ако се случи да изгубя нещо - направо се разболявам.
Преди няколко месеца преживях раздяла с един мъж, и до ден днешен момента на раздялата го преживявам отново и отново, десетки пъти на ден. Трудно се съсредоточавам да чета нещо, всяка умствена дейност ми се струва непосилна, а работата ми е точно такава... Да не говорим, че не съм в състояние да се отпусна и за миг, изпитвам необходимост да мисля за него непрекъснато, защото ако престана, се чувствам виновна, че не полагам достатъчно усилия да си го върна (въпреки че това едва ли е възможно вече, точно защото той се ужаси от моето вкопчване). В омагьосан кръг се въртя, от който не знам как да се измъкна - ходих на психотерапевт, даже двама, правих си хороскоп, ходих по врачки и гледачки; разговорите с приятелките ми ме хвърлят в още по-голямо отчаяние, единственото, което не съм пробвала, са лекарствата, но не ми се ще да съм упоена, защото аз и без друго в момента се чувствам зомбирана, не истински жива... Като капак на всичко имам проблем с храната - от деня на раздялата не съм спряла да ям шоколад. Ако вместо шоколад, зависимостта ми беше от алкохол, досега щях да съм най-изпадналата алкохоличка. Призиви от рода на: Дайте да дадем! не ми помагат. А също съвета на единия от терапевтите ми, който ми каза да правя много секс, ама с кого, като обекта на чувствата ми избяга от мене, не казва. Да започна нова връзка ми се струва невъзможно, просто споменът за него не ме оставя, и всеки друг мъж ми се струва непълноценен и ужасно невълнуващ... Вкопчването ми е от малка, но след раздялата ми с него доби гигантски мащаб. На 37 г. съм, без мъж, без деца, без надежда. Ако не ме беше страх от смъртта и от самоубийството, досега да съм приключила всичко. Не очаквам, че ще получа помощ като пиша във форум, но няма с кого друг да споделя. Благодаря за вниманието, ако някой се сети за нещо чудодейно, нека ми пише, ще съм много благодарна. Все пак надеждата наистина умира последна...

Като начало не спирай шоколада, дори и сладолед тъй кат оте отключват отделянето на хормона на щастието (серотонин), та няма да ти навредят.
Не можеш ли да спреш това "вкопчване" във всичко, да го даваш по-спокойно, да намираш все нещо розово в иначе сивото ежедневие.... Някаква промяна. Махни неприятните хора около теб, обграждай се с позитивизъм максимално докато намериш късчето надежда

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мнението ми е , че тази обърканост, която те води до "вкопчване",таи своите корени далеч назад в миналото.Тя се изразява чрез" разхвърляност" във всичко, което те заобикаля, силата ти колкото и парадоксално да звучи е може би именно във "вкопчването", това е нещото, което правиш с "упоритост
", просто се възполвай и от друга твоя силна черта.Поглеждай се в огледалото с интереса на изследовател, там наблюдавай изражението на очите си,опитай да се разграничиш от всичко и всички,гледай на себе като на друг човек от когото се интересуваш и опитваш да бъдете приятели ,всеки в себе си е егоист и слава богу. За щастие всичко хубаво, което ни се случва го филтрира първо нашия мозък, харесва му - не му харесва, т. е. няма по- голяма сила от теб самата, ти си чудодейното нещо.което ще ти помогне.но с помощта на опитен психолог- консултант,а той ако прецени вече може и да ти препоръча и терапевт.Успех!!!

Проблемът с притежаването и нуждата за притежаване е почти неразрешим.

По-принцип психолозите казват че депресията била бича на 21 век,
но всъщност депресията е свързана именно с този проблем,с проблема за притежаването.

Материалното притежание е по-голямата част от проблема,
но има дори морално,териториално притежание което хората изпитват.

Границата е прекалено финна и за наи-голямите специалисти и постоянно се мени с историята.
Именно когато се променя това право за притежание,сe променя морала и законите.

Твоят проблем че искаш да притежаваш даден човек,
не е свръх необикновен.

Веднага ти посочвам примера за едно дете което има любима играчка и ако му я вземат се разплаква и е недоволно.

Когато му дадат играчката детето не я цени,то иска да я притежава.
То я блъска,удря играчката и накрая я строшва.

Проблемът на детето е че не може да осъзнае радостта от това да си играе с играчка.То не може да осъзнае,че ако започва да харесва играчките,
ще започне да им се радва още отдалеч.Ще започне да се радва на много играчки,дори и да не ги докосва,дори от витрината пак ще им се възхищава.

Когато няма истинска любов към нещата тогава идва това чувство за притежание.Тази мания да притежаваш всичко,да си играеш с играчките докато ги строшиш и минеш на други.

Същото е и с тебе.Запитвала ли си се дали наистина харесваш мъжете?

Дали наистина възприемаш мъжете като някакъв символ,като нещо създадено специално за жените,тоест за теб?

Дали дори контакта с хора от противоположният пол ти носи удоволствие?

И наи-важното дали ги цениш?

Така както детето което толкова иска да притежава играчката че накрая я троши,дали това не се е случило при теб?


Така както детето трябва да изпитва любов към играчките,а не нужда за притежание.

Така ти трябва да изпитваш любов към съществата от противоположният пол.
И ти гарантирам че ще се оправиш.

Любовта не е нуждата да притежаваш нещо.
Любовта е нуждата да се жертваш или да възхваляваш,да се радваш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blood2 на 26.01.09 23:23.

Ужас, ти пишеш(разсъждаваш) далеч по-хаотично и от Притисната до стената. Самата ти имаш нужда да подредиш мислите си, а акъл си тръгнала да даваш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Самата ти имаш нужда"

Интересно на ника ми пише blood2 (ентусиаст).

Според теб ентусиаст от мъжки или женски род е?


Малко повече се задълбочаваи в четенето на чуждите мнения.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blood2 на 27.01.09 23:09.

Според мен поста й е към Lara

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изход винаги има, въпросът е в това дали ти самата го искаш. Съветът на психолога ти за многото секс, го игнорирай, това съвсем не е начина, дори напротив..Така като те чета оставам с впечатлението, че преди физически контакт с мъж, ти е необходима емоционална привързаност..Т.е. ако го послушаш най-много да изпаднеш в същата зависимост само че към различен обект..
Направи голямо почистване и започни от дома си, изгори всички снимки на бившия ти, изхвърли всичко, което не трябва. Когато си сама гледай ръцете си и мисли какво можеш да направиш с тях. Готви, чисти, запиши се на спорт... изразходвай я тази енергия. В теб има много гняв, който умело поттискаш, освободи го.
Когато ти самата се заобичаш, тогава ще те обичат и другите, защото ти няма да имаш нужда от тях (зависимост).

Редактирано от numbers на 28.01.09 14:53.

Вкопчваш се, защото се страхуваш...да не бъдеш изоставена, игнорирана, недооценена. Затова си склонна да се привързваш до маниакалност към всеки, който ти обърне повечко внимание. Вероятно проблемите ти идват някъде от детството още, примерно, не си била любимото дете, акцента е падал върху твоите неуспехи, а на успехите ти никой не им е обръщал особено внимание и.т.н.

Не се страхувай да бъдеш сама, поне за известно време, опитай се да решаваш прпблемите си сама, опитай се да живееш за себа си, а не за някой друг. Направи така, че да си нон-стоп заета -с работа, спорт, курсове...полагай грижи за външния си вид-стига си се тъпкала с шоколад, ще станеш дебела и съвсем ще задълбочиш депресивно-маниалакното си състояние. Когатао се почувстваш харесвана, когато мъжете започнат повече да се обръщат по теб, ще ти е трудно да се вманиачиш точно в един мъж. И не на последно място-живота е пълен с изненади,така че го карай по-спокойно:-)

Смея да кажа, че имам подобен проблем. Проблем върху който съм мислил много и съм опитвал различни начини да разреша - проблема с това, че приемам някой за единствената и неповторимата, за жената за мен, в крайна сметка както казаха тук - за моя собственост.
Което са много дълбоки причини в мен, още от детството ми. Какви и защо не зная, няма и значение.
Всичко това са глупости!
Аз не притежавам никой и никой не ме притежава мен.
Успях в голяма степен да се приема, да заживея в мир със себе си, да променя в себе си неща които не харесвам и да утвърдя други които харесвам.
Когато изпадна в такава ситуация - да харесвам и да искам да съм с някого който не иска да е с мен, се обръщам към себе си, буквално си представям най-лошото което може да произтече от този факт. А кое е то, най-лошото? Ами най-лошото е, че няма да бъда заедно с нея.

Аз тук ли съм още? Тук съм.
Моите приятели тук ли са още? Тук са.
Ще отида ли в Рила тази година? Ще отида.
Племенничето ми расте ли? Расте, с всеки изминал ден.

Трудно е, да приемеш факта, че някой който много харесваш, може би дори обичаш или поне си мислиш така, ще е с някой друг. Да, не че няма да е с мен, а че ще е с някой друг. Ето това са мисли които могат да ме погубят ако им се оставя.
Намерих и постоянно търся неща които да ме държат прав и на които мога да разчитам в тежки моменти. Нещата които ме правят това да съм аз. Да слушам Музика която ме зарежда с енергия, да чета неща които ме интересуват, и т.н.
Физическото натоварване е много важно за мен, като отида във фитнеса цялата тази енергия която е в главата ми и която трябва да избие нанякъде я влагам в това мускулите ми да изтръпнат от болка.
Болката е това което много ми помага да се движа напред! Не само физическата, всяка болка.

Знаеш ли какво ми се случи преди няколко месеца? Имаше едно момиче, преди 3 години което обичах, много. И бях с нея, за кратко. След това тя изчезна, просто ей така, не се обади. Месеци наред едва спях, всичко загуби смисъл, как ще живея без нея. С времето това отмина, потопих се в работа, животът ми тръгна в друга посока, преодолях я. Казах си - край, няма да съм с нея никога, това е, приеми го! И го приех. И светът стана слънчев.
Тя ми се обади, преди 2 месеца. Видяхме се, правихме секс, тя ми каза, че ме обича.
И знаеш ли какво изпитах? НИЩО!
Вече нямаше значение.
Тя е минало, аз я преодолях, нея и всяка друга като нея. И ще продължа да го правя.
Защото аз не завися от нечии желания, аз имам свой живот. Който иска да е част от него - добре дошъл да е, който не иска - нека живее собствения си както намери за добре.

Намери нещата които са важни за теб, само за теб. Търси постоянно, дори в момента да не виждаш смисъл от нищо.
Само когато човек е силен сам за себе си, чак тогава може да помага на хората около себе си.
А за да е силен човек, той трябва да е стъпил на здрава основа.
Тази основа за себе си можеш да я изградиш единствено ти.