Значи като дете (до 6 клас) бях така наречения екстровертен тип. В 7 клас попаднах на лоши съученици, и се сдухах така да се каже. Преди това говорех повече, а слушах по-малко, фактически много-много не слушах другите. Не търсех одобрение. От 7 клас до сега съм един друг тип човек - интровертен тип. Като в същото време малко говоря и търся хорското одобрение и ги слушам прекалено много. Толкова много ги слушах вече няколко години, че вече ми писна. Дали ако го искам истински и силно ще стана пак по-разговорлив и ще престана да слушам другите толкова много?

А не мислиш ли, че това зависи изцяло от теб?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Казват,че екстровертите са по-нещастни от интровертите.Тъкмо,за да компенсират това,имат нужда да доказват на себе си,че са доволни,щастливи,..че харесват живота си...Въпросът е,не кога ще станеш по-разговорлив и ще спреш да слушаш другите...Въпросът е,кога ще започнеш да слушаш сърцето си...Кога ще си позволиш да бъдеш самия себе си.Да!Трудно е!Но точно това прави един път правилен.Не можеш да израснеш,ако по-пътя ти е лесно.Уроците са трудно,за това са уроци.Живеи за момента,не мисли за утре...Утре пак ще бъде днес...Просто бъди себе си,..живей живота си.С други думи,промени вътрешният си свят,за да промениш и външния. Успех!
Прегръдки!

Е истинското ми аз със сигурност е екстровертно. Съдя по това, че като слушам много другите и се натоварвам, приемам техните проблеми за свои. А като споделям с тях ми олеква на душата. И според мен те са по-щастливи защото интровертите имат като цяло по-малко приятели.

Това,че като слушаш другите и се натоварваш,приемаш техните проблеми за свой,не идва от екстровертната ти природа.Ти просто умееш да се поставяш на мястото на другия...Или с други думи,ти си невероятен слушател.А колкото до това,кой колко приятели има.. :).Мога да ти кажа,че не бройката е от значение,а качеството.
Прегръдки!

"Съдя по това, че като слушам много другите и се натоварвам, приемам техните проблеми за свои"

А така,доидохме си на думата за теб всеки проблем е като твои
Приеми че проблемите са не твои ,а глобални на всички , на цялата цивилизация

То е хубаво да си слушател,ама да изразяваш лично мнение е много по хубаво

За начало пиши ,даваи акъл във виртуалните клубове,пиши съвети,дори простотии,
изразяваи се много във виртуалният свят и
ще ти доиде музата да спориш и
изразяваш мнение и в реалният свят

Редактирано от blood2 на 27.10.08 15:38.

Според мен, ти не си идентифицирал правилно проблема си. Проблемът ти не е в това ,че от екстраверт си станал инроверт. Интровертите не страдат, че са такива, те просто нямат нужда в такава степен от многобройни социални контакти. Дори това ги натоварва и изморява. Това са хора, които ще предпочетат хубавата книга, филм, музика пред разговора с приятели и ходенето по заведения. При теб по-скоро има проблем с общуването. Може би се дължи на неувереност да казваш мнението си, на ниско самочувствие. Може би си бил подиграван от съучениците си и си изработил този тип поведение на премълчаване като защитна реакция. Трябва да се вгледаш повече в себе си, за да бъдеш такъв какъвто си, а не постоянно да се стремиш да получаваш одобрение.

Благодаря за съвета. Но аз спора и пиша много в Интернет. Това е тъпото - тук съм комуникативен, навън не. А смятам да престана да пиша по форуми, защото имам пристрастеност към Интернет.

Да, и знам от къде произлиза проблемът - пост-травматичен стрес от смъртта на едната ми баба през 2002-ра.

Благодаря за съвета. Но аз спора и пиша много в Интернет. Това е тъпото - тук съм комуникативен, навън не. А смятам да престана да пиша по форуми, защото имам пристрастеност към Интернет. Прекалено много време кисна в Интернет.