Това какъв ще е животът ти зависи само от теб.

Той ти е дар от Бога- можеш да го съсипеш с инертност,а можеш и да му се насладиш-с трудните и хубавите му мигове,с цялота му пъстрота.

Представи си умреш-и се озовеш в един стъклен буркан(съзнанието ти)-без усещане за цвят,вкус,болка,мириз и всичко земно-но със спомените за това.Как ще съжеляваш само,че не си оценил всеки миг,който си изпитвал всичко това......

Едно от нещата ,които осмисля живота е да намериш ама наистина сродна душа и да обичаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"съдбата обича и помага на СМЕЛИТЕ"

Аз пък все си мисля че съдбата помага на извратеняците,да удължат колкото е

възможно повече своите извращения

Заключи или изтрий темата и всичко е О.К.!!!
Защо ли ти трябват такива като мен дето само ти нарушават душевното спокойствие и развалят рахата на пичите масали дето искаш да се леят тук?
Съжалявам, че писах!
Има само един човек дето ми направи голямо впечатление! Чакам още негови мнения!

Ей ме на! Знам, че точно мен имаше пред вид :))
Не търпиш критика, човеко, това е голям проблем. Искаш винаги да си подкрепян, обгрижван.. Потърси вината за състоянието и в себе си, само така ще можеш да се измъкнеш от безцелното си съществуване, което твърдиш, че не искаш.
Спри да протягаш ръцете си навън за помощ, порови малко в себе си, ако ти сам не пожелаеш, нито лекарства, нито терапевти ще се справят с теб. А приятелите ти ще се отдръпват постепенно, близките ти ще се уморят и ще трябва да плащаш за компания. Казваме ти истината, не за да се обиждаш, а за да ти помогнем да се стегнеш, животът е прекрасен, ако пожелаеш да го видиш.

Ей ме на и да ти кажа целта ми далеч не е да те засегна, обидя или затворя темата (все още пишем в нея). Но не става ние да умуваме над състоянието ти, да се опитваме да помогнем, а от теб ни вест ни кост, ни жокер. Като сме в някакъв вид диалогично пространство от подадената тема е добре да се присъединяваш, за да знаем най-малкото дали сме на прав път, дали следиш изобщо разговора и писанията или си ги пишем навятъра

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не позна!!!
Нямах теб предвид!!!
И не ти харесвам съветите!!!
Аз не протягам ръце за помощ. Аз никога не съм се молил. Никога не е имало на кого да се моля. Аз помагам на другите. Само, че се уморих! И нищо няма смисъл! Живота е само едно съществуване, за някои по-леко и с екстри, за други трудно.
И не разбрах кое е прекрасното на живота?

Съвсем отговорно заявявам: ако наистина не ти се живееше, досега да си мъртъв.
Така че, вместо да плашиш, вземи се в ръце и виж какво можеш да поправиш, порасни и си поеми отговорността.

Здравей,искам да ти кажа,че първо не си сам и не си единствения в такова положение,ако това може до някъква степен да те успокои.
Има много хора,като теб,които само помагат,а на среща НИЩО!
За съжаление психиката на българина така е устроена,че мисли,че щом един човек МОЖЕ и ЗНАЕ справя се сам с всичко в живота, то той е длъжен не само да го прави ами и ВИНАГИ да е на разположение на НЕМОЖЕЩИТЕ,СЛАБИТЕ....
Е да,но и най-синия индивид колкото и да иска се УМОРЯВА, защото е ЧОВЕК не МАШИНА нормално е.
И тук идва поредния български импулс - Ама как така?Той е силен човек.Няма право.Винаги във всичко се справя.АБСУРД

Знам прекрасно как се чувстваш.Знам,че няма да се молиш за подкрепа.Знам,че ще направиш и не възможното пак да станеш на крака и продължиш,но е НОРМАЛНО понякога да си УМОРЕН

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Включвам се със закъснение по твоята тема и се извинявам ако се повтарям с някого, тъй като нямам достатъчно време да я прегледам. Моите версии по твоя проблем са две. Или страдаш от синдром на хронична умора и изтощение. Или си в екзистенциална криза,т.е. загубил си смисъл на живота. А може и едното да провокира другото.
Имаш ли мотивация за работа? Отиваш ли сутрин с желание на работа? Чувстваш ли се отпочинал сутрин като станеш? Имаш ли незначителни промени в настроението, например сутрин да си по зле, а вечер- по-добре? Може ли нещо да те зарадва? Какво? Трябва да се изясни същността на проблема, за да се търси някакво решение.

Ще ти разкажа за ме преди 5 г. ме оперираха от рак на шийката на матката . Трябваха ми 2-3 г. да започна пак да живея нормално да се радвам и на наи малките неща но ето ти изненада бизнесьт ни се срина измамиха ни. Сега страдам от ПР и сьм твьрдо решена да се справя и с това. Не се предаваи живота е хубав . .