Защо даденият линк не се отваря, толкова много ми е необходима актуална и проверена информация за психотерапевти в страната...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Субект – човекът като същество, което опознава външния свят (обекта) и въздейства върху него.
Субективизъм – направление, което отрича обективната реалност и смята за единствена реалност индивидуалното съзнание, субективните усещания и възприятия.
Обект – съществуващия вън от нас и независимо от нашето съзнание външен свят, материална действителност, всеки предмет като част от тази действителност.
Психични процеси – отразяват външния свят и нашето вътрешно отношение към него.

"Психични процеси "

Отражение, но не действителност. Подражание, но не същност.

Събеседникът е отражение на собствените ти представи за теб, когато пред теб няма огледало, по това разбираш, че не си пред него. Действителността зависи от ъгъла, в който се намираш и впечатлението, което оставят заобикалящите те хора, води до имитиране, когато те не са намерили същността, която притежава всеки.

Събеседникът не е отражение, той е такъв какъвто иска да е, а не какъвто искаш да е. Затова има свободна воля.

"Действителността зависи от ъгъла, в който се намираш и впечатлението, което оставят заобикалящите те хора, води до имитиране, когато те не са намерили същността, която притежава всеки."

Действителността не зависи. Ти зависиш. Твоят илюзорен образ зависи от представите ти за себе си и действителността. Ти имитираш, не създаваш оригинал, а копие което не зависи от теб, а от действителността.

Всеки от нас е оригинал, волята на събеседника е като твоята и ситуацията е резултат от преценката ти за него спрямо теб.

Ако хората бяха оригинални щяха да получават дивиденти не от труда си, а от това че са оригинални. Това само потвърждава, че са копия.

Света е еднакъв за всички. Хората са различни. И заради това всеки има собствена воля и собствени разбирания.

Едва ли тези, които ни сковават в рамка се различават от нас. Всеки има изисквания за другия и това, че сме различни, ни прави оригинали.

Психологията определя Паметта като "психичен акт, експресия на цялата личност" (Силами 1996: 197). Трите нейни йерархични нива, в които е разположена информацията от близкото и далечно минало, са:

а) "сензомоторната памет" (ултракраткотрайна и идваща от сетивните органи, тази памет се съхранява за части от секундата);

б) "социалната памет" (най-висшата памет, присъща единствено на човека и свързана с логическия разказ);

в) "аутистичната памет" (заимстваща материала си от усещанията и житейските ситуации, но подчинена само на законите на несъзнаваното).

Според психологията възпроизвеждането на миналото във всяко едно от нивата "е подправено", тъй като паметта не е автоматизъм, а извършена от интелекта на личността реконструкция. В този смисъл "възбудителят" на паметта, независимо дали това е емоцията или усещането, възпроизвежда селектираните вече от Субекта спомени. Следователно, процесът на възпроизвеждане е една повторна селекция.

"Емоцията е преди всичко индивидуална. Тя се проявява, когато субектът е изненадан или когато ситуацията надхвърля възможностите му. Тя изразява неадекватността на субекта и усилието на неговия организъм да възстанови моментно нарушеното равновесие" (Силами 1996: 89).

Освен индивидуална, Емоцията е:

"Обща, интензивна и кратка реакция на организма на неочаквана ситуация, придружена от афективно състояние с мъчителна или приятна оцветеност." (Силами 1996: 89).

"Самата наша природа изисква да забравяме личните преживявания, да им позволяваме да потънат в нашето подсъзнание.

Ако ли пък не сме в състояние да забравим нашите преживявания или ако постоянно ги извличаме и ги "подгряваме", можем да загубим душевното си равновесие, можем да станем психически неуравновесени." (Чехов 1991: 27).

"За да изпиташ усещания, не се изисква никаква подготовка, предварителна работа. Онова, което се иска от вас, е да си заповядате да изпитате едно или друго усещане. Винаги можете да ги предизвикате в себе си, като си кажете:

"Искам да изпитам усещането за радост, отчаяние, щастие" (Чехов 1991: 28).


"Душевното здраве се основава на известно напрежение между вече постигнатото и това, което още предстои да бъде осъществено, или разликата между онова, което човек е, и онова, което трябва да стане" (Франкъл 2000: 97).

За да можем да живеем и творим, трябва да приемем себе си. За да имаме обаче шанс да приемем себе си, необходим е някой друг, някой, който може да ни приема.

kamshik