Изнасилиха ме като дете. Вече съм голямо момиче, но не престава да боли. Имам страхотни родители, приятели, работа, прекрасен живот. Все си мисля, че всичко вече е свършило, че съм го преживяла, но не се получава. Знам, че няма да забравя, не се и надявам вече. Искам просто да се науча да бъда щастлива понякога, като другите хора, да мога да се радвам на живота си.

преживяла си голяма психическа и емоционална травма, но е минало доста време, защо просто не дадеш свобода на себе си и не бъдеш щастлива. само ти можеш да решиш това.

Знам, че даването на личен пример е доста досадно понякога, но ... преди 5 години преживях драма, трагедия, както искаш го наречи и сама не успявах да излезна от нея. Хората, които ме обичаха опитваха, но всичко зависеше изцяло от мен, а не знаех как. Потърсих професионална помощ, без грам срам и успях да вдигна глава. Наистина усилията от моя страна бяха големи, но трябва да го искаш самата ти, външната намеса е само за помощ. Реши се и се бори, защото живота е пред теб и не бива да се пропилява, колкото и да е трудно. Бори се, за да бъдеш щастлива и да живееш нормално.
Успех

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Гледай филма "Earthlings". Може да е жестоко, но така добре ще осъзнаеш колко незначителен и предразсъдъчен е личният ти проблем.
Може би е по-добре първо да изгледаш документалния на Ив Енслър, за "световният консерватизъм" - филмът "The vagina monologues". Може би ще се почувстваш неудобно, но той ще те накара да се замислиш за неща, за които не си смятала, че може да разсъждаваш.

Извинявай, но с тая мазохистична логика можеш само да допринесеш за по-дълбокото и` затъване,а не да и` помогнеш да изплува.


Как мислиш че се чуства един човек, чийто вътрешен свят е смазан толкова грубо от външен човек и разрушен от такава болка? НЕ, никак не съм съгласна, че Решението на Проблема е неговото Омаловажаване и свеждане до нещо просто и незначително.

Решението е да споделиш на иститнски професионалист, който да те изслуша приятелски, и да започнеш да преодоляваш един по един проблемите породени след тази случка.. с ясна мисъл и до колкото сам можеш да понесеш, постепенно. Да си помогнеш не на сила, а с колкото се може повече вяра и търпение, че ще успееш. Повече настилие не е нужно!

А самата Случка не може да се омаловажи, забрави и заличи. И също не е необходимо. Просто болката ще се притъпи, когато наредиш вътршния пъзел.

Обичайна практика е определени кръгове в общество да се стараят в предпазването на спокойните създания от излизане извън проходилката, в която са ги напъхали. Винаги им показват "опасността", която ги грози ако се опитат да ходят сами. Естествено, страшните примери ги правят предпазливи и ги отклоняват изобщо от по нататъшни опити. Но също така е вярно, че само този, който се самопросвети, няма да се страхува от сянката си. И трето - някои хора превръщат страха си в средство за манипулиране на другите. Това е само зов за внимание и това е, което се крие зад фобията.

Предложих едно възможно решение, но справянето с генофобията или конкретният проблем е в ръцете на самите проблематици.

"И трето - някои хора превръщат страха си в средство за манипулиране на другите."
Тъжно е, но понякога се хващам че правя точно това. За всичко лошо, което ми се случва обвинявам миналото и хората, които не ме разбират. А на хубавите неща не мога да се радвам пак заради същото. Винаги съм мразила позата на жертва, а ето че сега правя точно това. И вероятно пак ще го направя, въпреки че разбирам, че е глупаво. Благодаря за мненията, отново ми напомнихте , че всичко зависи от това, дали искам да се справя с проблема. По какъвто и да е начин.

Наистина всичко зависи от теб, за съжаление това е единственото решение на проблема.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите