ЗДРАВЕИТЕ МИЛИ ХОРА!БРАТ МИ Е БОЛЕН.НА 25Г Е.НА 16ГОД ЗАПОЧНА ДА СИ ВНУШАВА ВСЯКАКВИ БОЛЕСТИ-БОЛЕШЕ ГО КРАКА,ГЪРЛОТО,РЪКАТА.ЛЕКАРИТЕ БЯХА КАТЕГОРИЧНИ ЧЕ Е ЗДРАВ ФИЗИЧЕСКИ.РАЗБРАХМЕ ЧЕ ПРОБЛЕМА Е ПСИХИЧЕСКИ,НО ТОЙ ОТРИЧАШЕ.С ДЕН НА ДЕН СЕ ЗАТВАРЯШЕ В СЕБЕ СИ,ПРОМЕНИ СЕ МНОГО.НА 19 Г НАПРАВИ ОПИТ ЗА САМООБЙСТВО,СЛЕД ТОВА ПРЕСТАНА ДА СЕ ХРАНИ ДЪЛГО ВРЕМЕ,ОТСЛАБНА МНОГО,ВЛЕЗЕ В БОЛНИЦА,МОЖЕШЕ ДА УМРЕ ДОРИ,ОТ ТОЧНИТЕ ЛЕКАРСТВА СЕ ПОДОБРИ,НАПАЛНЯ,ПИ ЗА МАЛКО НАЗНАЧЕНИТЕ ЛЕКАРСТВА И ГИ СПРЯ,НЕ МУ ПОМАГАЛИ,И ТАКА ОТТОГАВА 6 ГОДИНИ НЕ СЕ Е ЛЕКУВАЛ,ЗАЩОТО НЕ ЖЕЛАЕ,НИКОЙ И НИЩО НЕ УСПЯ ДА ГО УБЕДИ ЧЕ ИМА ПСИХИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ

Скъпа, две неща искам да ти кажа ( а те са свързани):

1. Фокосирай се на себе си. Това не е егоистично и имаш право

2. Брат ти, може да е психично болен - но психични болести не едват от 'пресен въздух'.... в тяхното развитие има - социални причини (нещо в семейството ви/ детсвото му); има и ЛИчЕН избор -да той не е чиста жертва, направил си е избор има и там природна заложба нещо....

Главно брат ти е отделен човек.

Моята сестра например е алкохолик, братовчед страдаше от скицофрения....Казвам ти горните съвти от много опити да помогна на тия близки и накрая стигнах до тоя извод: И най близките ни хора имат своя собствена пътека в живота и ние не можем да им помогнем ако те не искат и не са готови. Моята отговорност е моя живот - и да съм там за тях ако или кога ме искат - но иначе ги оставям на мира. Та не се опитвай, бих казала, да докажеш на брат си повече че има проблем.... а и не можеш да повярваш колко хора понякога се окупитват ако са оставени на саме....Е дано в каквото казвам намеришнещо полезно.
Пожелавам ти ЛИчНОЩАСТИЕ!

Колкото е правилно, това, което казваш, толкова е и трудно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оф, знам... но понякога когато май налучкам нещо - е много лесно...

познато ми е и му влизам в положението и на близките му,наистина е психически проблем и няма да задълбавам. за самия него това е истинско и колкото повече го убеждавате че се заблуждава толкова повече го откъсвате от вас самите .. до голяма степен обстоятелствата биха го тласнали в нова посока , която би могла да отклони част от вниманието му върху себе си - ОСНОВНИЯТ му проблем е че се самонаблюдава и цялото му внимание е насочено към себе си , акъл няма да давам защото не съм абсолютно сигурен.. да знаете че от това полажение се излиза - със сигурност кота малък му е внушено от някъде дадена болест и опасностите от нея и комбинирано със страхът му за себе си е предизвикана тази невроза , която може да се мести из целия организъм..

след като така и така ще умра ,каква полза имам от това глупаво и старо его