Аз съм студентка 1-ва година и не знам как да се справя с чувството за несигурност.

Не знам дали това, което следвам е специалността за мен; не си знам силните и слабите страни, не знам какво мога и не мога ... страхувам се, че май съм си избрала нещо, в което ми се иска да се реализирам, но нямам качествата за това. Често правя така. Например (за това се сещам в момента) - много ми харесват определени обувки, купувам си ги, защото ми е харесало как стоят на някоя готина мацка, а после се оказва, че не мога да ходя с тях повече от няколко часа. Тоест, не преценявам реално възможностите си, кое е за мен и кое не ... иска ми се да мога нещо, но се оказва, че не мога.

Постоянно си мисля, че няма да мога да си намеря работа (или ако си намеря веднага ще ме уволнят, защото няма да се справя с нея), че няма да мога да се изхранвам, че ще потъна в мизерия. Наистина постоянно, всеки ден.

Отговорностите ме ужасяват - по-точно мисълта, че няма да се справя с тях, че ще се проваля. Ужасявам се от това, че някой може да разчита на мен и аз да го подведа. Нон-стоп ми се въртят в главата сценарии за ужасно бъдеще, за провал, че не мога, че не ставам.

Чувствам се зле. Сякъш колкото повече навлизам в "реалния живот", толкова по-уплашена, тъжна, неуверена и смазана се чувствам, вместо да се развивам и да напредвам.

Няма да пиша повече, за да не стане прекалено дълго. Ще се радвам да прочета коментарите ви, единствено ще помоля да не ми пишете "мисли позитивно" и други такива пенкилер съвети на килограм, пробвала съм и няма ефект.

Здравей, много ти съчувствам, но единственото, което мога да препоръчам от собствения си опит е терапия - най-добре аналитична или групова. Обикновено обаче това се отхвърля толкова бързо, колкото и съветите в стил - стегни се и мисли позитивно.
Въпросът е там, че подобна несигурност е нещо формирано години наред и с много дълбоки корени в нас - за да откриеш откъде идва и да изградиш нов модел може да ти помогне реално единствено терапия и то добра. Е, ако си способна да се стегнеш и да мислиш позитивно (а някой все пак могат) можеш да се справиш и сама, но..повечето неуверени хора не са в състояние да се справят сами, дори и за това, че имат огромна нужда от подкрепа.
Това е всичко, което бих могла да ти кажа, защото - не се сърди, виждам каква е обичайната реакция - ти най-вероятно просто ще отхвърлиш този съвет.
А всичко друго е илюзия.

А как искаш да успееш,след като ти самата си пречиш и то....със мислите си?Така до никъде няма да стигнеш,ама наистина:нито ше можеш да завършиш(или в най-добрия случай ше завършиш с тройка и то по милост),ще си намериш възможно най скапания от най скапаните мъже,шефа ти ще те товари като муленеце с работа и ще ти плаща жълти стотинки за това,приятелите ти (ако изобщо имаш ,при така стичащите се обстоятелства....)ще те имат като изтривалка която се използва само в най отвратителните мокри и студени дни(щото през хубаво време никой не ползва изтривалка...)и като същество(забележи НЕ ЧОВЕК)което е длъжно да изпълнява ВСИЧКо и с НЕОГРАНИЧЕНО ПРОСТРАНСТВО(дори и лично)И ВРЕМЕ(дори и лично!!!)т.е.няма да се съобразяват ИЗОБЩО с това какво искаш и каква работа имаш в момента-ти ще трябва да отделяш постоянно време за техните нужди и най накрая твоите неща ще остават на заден план,за което ПАК ти ще бъдеш виновна!!!!А да не говорим за пари(що годе да живееш нормално),още по малко пък за собственно жилище(освен ако мама и тати ОТНОВО не се погрижат за това!или някоя роднина.....)просто забрави........и все в този дух.......
Е?Как ти се струва тази картинка?Позната ли ти е отчасти,а може би и цялата?Искаш ли този живот който ти описах?Мдаааа....защото от това твое мислене точно на там ми се струва че са тръгнали нещата....Колкото и да не ти се вярва всичко тръгва от мисълта.......,неувереността от своя страна идва(двете взаимно се предразполагат)от страха,страх от какво?
Не знам как ги мислиш ти,и незнам дали положителното мислене ти действа и доколко изобщо си го пробвала,но определено е ПО ДОБРИЯ вариант,от колкото начина по който мислиш сега....замисли се,защото така влияеш ЗЛЕ И НА ОКОЛНИТЕ!!!!!!!
Е,пожелавам ти УСПЕХ!

Много познато ми звучи всичко, което си писала...Наистина неувереността в себе си и в нещата, с които се занимаваш е ужасно нещо и много пречи да вървиш напред.
Аз пък съм втори курс, но това не ми пречи още да се съмнявам в правилността на избора ми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Че несигурноста е супер! Винаги съм я имал за показание за висок интелект. Защо искаш да се оттървеш от нея? Аз цял живот съм несигурен и го смятам за едно от най-добрите си качества. В никакъв случай не бих искал да съм по-уверен. Увереноста обратно - винаги считам за показател за глупост. Несигурността, тъгата, страданието и търсещият отговори дух - тези качества водят до мъдрост. Моят съвет е - радвай се на несигурноста си и не взимай никое мнение за по-валидно от своето собствено, защото всички почват при равни начала (в умственото си развитие).

Вече ако държиш на всяка цена да бъдеш по-уверена - ти си знаеш. Можеш да поговориш с психоаналитик примерно.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

За съжаление, твърде често хората не могат да оценят своите естествени положителни качества и заложби, поради нарочното и недоброжелателно депресиране от външните хищни фактори, които трансформират положителното в отрицателен баласт.

Основната причина за депресиращия икономически фактор е дефицита на възможности за целонасочени и градивни жизнени дейности. Затова във всеки труден момент, човешките същества не трябва да спират търсенето на сили за преодоляване на негативните и тъмни инерции в живота.

Оставих ти съобщение на лични .

а какво следваш? точно това си искала да те приемат и са те приели? но сега не знаеш дали след 4-5 години като завършиш живот и здраве ще можеш да се справиш с пазара на труда? еми нормално, защото ти в момента наистина не можеш да справиш. но след 4 години все ще си се променила, предполагам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мацка и аз съм така като теб, първа година в университет и такива мисли ми минават, но се пооправих, жена правилно ти каза че от преди, не е от скоро и ти трябва да разбереш от къде ти е и как е станало. При мен родителите са ми изградили този несигурен характер, защото съм все укорявана и никой не ме оставя да мисля сама и сега като съм сама в този голям свят пък я няма на мама полата????

Не сме единствените с тебе, но разбери че това дето си го мислиш НЕ Е реалността а една представа. Като вчера гледах нещо онлайн за една крава дето се притеснявала всяка нощ че няма да има какво да пасе на другия ден и докато стане на сутринта тревата пораснала, тя я опасе и пак почне да се притеснява. Ще си кажеш, тая крава е тъпа ама и хората са по същия начин.

За всеки влак си има пътници и ти ще си намериш мястото, карай стъпка по стъпка, не мисли шефове и професии, гледай си изпитите!

Стискам палци!

търсещият отговори дух
Това беше добро.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От друга страна самочувствието, което се надяват хората да получат от сигурноста, не е лесно установимо - нито що се отнася до себе си нито за околните. Както казах в една друга тема в съвремието често бъркаме "самочувствие" с "високомерие" (още надменност). И пак както бях посочил и преди - тези две понятия в известен смисъл са точно противоположни. Може би много хора от всекидневния си опит са останали с впечатлението, че понетието самочувствие има лоши смислови окраски. Това е погрешно. Ето - аз съм неуверен, но имам високо самочувствие.

Това може би не е много лесно за схващане. Ако накой ми поиска пояснение ще го дам.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

Разкажи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би едно от най-чудните лекарства е да осъзнаеш и приемеш, че това, което се случва, не се случва на теб и че е илюзорно, а ти си просто наблюдател. Защото разделеността не съществува - всичко е Едно. Ако успееш да свикнеш с това, ще отвикнеш от твърде голямото вживяване във филма.
Има една книга "Курс по чудеса". Може би ще ти представлява интерес!

Да, несигурността резултира в търсене и повишено внимание. Несигурността води така до мъдрост и се лекува с мъдрост.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извинявам се ,че се намесвам,но мога ли само да те попитам от къде прочете или от къде го научи това,че несигурността,тъгата,страданието и търсещият отговор дух-води до мъдрост.Предполагам ,че от практиката.Но ако за теб този начин на мислене ти помага и те стимулира да вървиш нагоре-т.е несигурността,то за други може въобще да не е така.Въпреки,че ти противореча леко,аз съм съгласна с теб.И при мен несигурността-води до успехи.Но нещо липсва в съвета ти.Защото ако за теб несигурност значи-успех,то за друг несигурност може да значи психическа разруха-де контролирана ,де не контрулирана.

Всъщност въпроса стои така: С увереност не можеш да стигнеш до никъде. С неувереност - я стигнеш, я не. Истината боли - мъдроста не е за слабохарактерни хора. То е казано: "което не ме убива ме прави по-силен". А също: "няма лесен път до място, където си заслужава да стигнеш".

Преди не казах цялата истина. Несигурноста, страданието,тъгата и търсещият дух може да ти донесат мъдрост, но може и да те убият. Човек трябва сам да избере пътя си (доколкото изобщо е възможно, което не е много

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

знаеш ли много си прав.И има много смисъл в думите ти.А защо с увереност да не можеш да стигнеш до никъде.А с инат и упоритост.Ето ,аз например не мога с часове да седя над книгите и не се смятам въобще за ученолюбива,дори мога да кажа ,че са се очудвали на акъла ми как не знам това или онова.Независимо ,че съм с 2 висши.Но да ме видиш когато се касае да работя за да печеля по добре и то не говоря труд свързан с ръчно плетиво -където трябва норма-а умствен.Че дори и шеф на колектив ме направиха за това ,че се доказах по процент сделки.Обожавам да общувам ,да се срещам с хора просто и да им помагам както мога.
Та с това пояснение искам да кажа,че именно и мен това ме е водило несигурността в утрешниа ден.И не ми е било постлано,напротив радвам се че сама го постигнах.Но знаеш ли-и непрекъснато търся отговорите на много въпроси.И знаеш ли къде ги намерих-в БИБЛИЯТА,но много трудно се изпълнява всичко което БОГ диктува.И защо веселия и глупав нрав да те гнусят,след като ти именно с най трудното се справяш-да устояваш в несигурност.Аз немога без да се смея,без да се срещам с позитивни личности-което не е чак толкова често наистина.Ако имаш впредвид -живота който води по голямата част от нас-чревоугодие,егоизъм,завист,сребролюбие,сладострастие и какво ли още не-да и на мен това ми се струва без стойноств живота.Живота ни е много повече-просто духовно изразстване.Много е важно духовното израстване,аз самта съм много ,много в началото.И ето на моменти ме обхващат страхове.От всичко-всеки ден все някой убит,размазан на пътя или нещо друго.И то все млади хора.Плаши ме тази толкова голяма смъртност на млади хора-днес си тук а утре те няма-а си едва на 20 или 30 години.И се питам дали и моя ред не е скоро.Защото навън стана страшно.

И аз съм била в същото положение, и в университета, и като започнах работа.

Най-лесния изход според мен е следния - съсредоточи се върху непосредствените си задачи. Успешния резултат от тях ще ти даде неоспоримо доказателство пред теб самата за качествата ти. Най-силно ни влияе и формира житейския опит.

А ако се питаш дали наистина усилията ти в учението и работата ще доведат до успех, както има една приказка "Свърши каквото се изисква да свършиш, пък резултатите ще се погрижат сами са себе си." За най-важните неща, следвайки този принцип, съм имала неоспоримо успешен резултат.

Аз започнах работата си например, с тотална неувереност в себе си, но дадох всичко, за да се справя и получих явно признание в резултат (в обратната връзка от шефовете, бързото повишение в ранга и заплатата и т.н.).

Навън винаги е било страшно. Всички приказки, че сега е по-зле от всякога са заблуди (като изключим съществуването на оръжията за масово поразяване). Тея приказки са същите както ония, че младите поколения са по-лоши от предходните. Всъщност, още Сократ преди 2000 и косур години казвал на учениците си, че младежта се е развалила. Истината е, че глупавите хора винаги са били 99,99999% от всички хора. Умни хора си е имало, има и ще има.

Да се уточня от преди. Гнусно ми е не това, че хората обичат да се веселят, да гуляят и да лицемерстват, а това, че тези неща изпълват целият им живот. Огромният процент от хората нито веднъж през живота си не се замислят по някой да речем важен философски въпрос. Гнусно ми е, че за тях абстрактното е абсолютно безполезно, докато практическото е за тях Бог. Долавяш ли идеята ми? Всяка мисъл, свързана с благополучие е мисъл на животно. Между мотивите на истински разумно същество и на животно трябва да има принципна разлика. Действията на огромната част от хората са от напълно животински мотиви през целият им живот. Ако си една от тях, навярно се питаш: че какво има извън това?

Няма да е неоснователно да предположа, че с когото и да разговарям, той вероятно е един от това число. Понеже такива са почти всички хора. Така че не се обиждай от горното. То разбира се може и да е погрешно що се отнася до теб.

Ето един пример за проява на истински разум. Примерно аз може да искам да знам как е устроен точно света, как функционира. Просто от интерес, без никаква мисъл, че ще спечеля нещо. Ако узная отговора на въпроса ми, това с нищо няма да направи живота ми по-добър. Но все пак за мен е важно да науча отговора. Това демонстрира, че не всички желания задължително са от животински мотиви.

Има и въпроси много по-абстрактни от този. Ако отговорът на този въпрос може да бъде свързан с практиката по някакъв начин, то има такива въпроси, чиито отговори са напълно абстрактни. Примерно един математик може да се интересува какви са свойствата на 53-мерно пространство на Лобачевски (това са пространства с кривина, доста по-различни от геометрията изучавана в училище). Както лесно може да се досетиш, отговора на въпросите на такъв един човек по никакъв начин не могат да бъдат свързани с практически цели. Тези пространства са много далеч от всичко познато.

Изобщо искам да кажа, че съществува интерес, изцяло неподчинен на ползата, файдата и охолството. Но повечето хора за сега не са надминали с нищо маймуните. И навярно така ще си продължава още хиляди, може би милиони години...

Но аз съм оптимист. Вярвам, че един ден цялото човечество ще бъде населявано от разумни същества. Също така вярвам, че ще просъществува още дълго време.

Колкото до религията, преди известно време осъзнах, че всички религии са необективни. Наричам ги "философии на доброто". Преди това бях силно религиозен. Имах обичай винаги като видя църква да се кръстя и да се покланям, като поклон пред всемогъществото на Бога. Приятелите ми още го помнят. После видях велика измама в религията. Не казвам, че измамата е преднамерена или пък от лоши помисли. Но аз просто исках да знам истината, а не една добронамерена лъжа.

За мен не беше достатъчно просто да вярвам в Бог, трябваше да докажа съществуването му за себе си. И успях. Сега не просто вярвам, че Бог съществува, сега го знам. Но не един религиозен добродетелен Бог, а един философски абсолютен Бог.

Тези въпроси не са много за тоя клуб. Но искам да те попитам нещо. Ако Бог е всемогъщ всемъдър създател на Вселената, защо да го е еня за нашите там дела и да ни дава разни заръки да спазваме? Нима по някакъв, какъвто и да било начин Той е зависим от това дали спазваме заръките му или не? И още, найстина ли мислиш, че е създал Вселената заради нас? Или пък, че представляваме някакъв интерес за Него?

Можеш да кажеш "Ако няма никакъв интерес към нас, тогава съществуването ни няма да има смисъл". Бих могъл да дам един такъв отговор: ако ние по принцип сме ограничени същества, докато Бог е по принцип неограничен, тогава по никъкъв начин не можем да схванем мотивите Му. Той е различен от нас в самата си същност. Това, че трябвало да приличаме на него е една от заблудите на религията.

Но ти си знаеш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаеш ли ,четейки редовете ти,много стилно звучат ,но и предизвикват в мен хиляди въпроси.И няколко конкретно ще ти задам.
1-Защо смяташ ,че дълго ще просъществува човечеството,след като само 70 -80 години ще имаш тяло за да имаш очи и за да виждаш с тях ,а с тялото да усещаш.Ами после,след като заклопиш очи.
2-Кое е необективното в религията-и по точно православието и как разбра великата измама в религията.Твърде умен човек си ,че да вярваш ,че всичко е само видимия свят.Малко го даваш като ТОМА неверни.
3-Как доказа съществуването на БОГ-за себе си.
4-Що е философски абсолютен БОГ-това да не е човек.На такова ми звучи.
5-Какво е според теб -интерес да представляват хората за БОГ-което честно казано ми зучи абсурдно.Просто няма как това което те е създало ти да си му интересен.
Сигурна съм ,че си имал възможност да поровиш поглед в някой и друг ред от някоя праволсавна литература.Особенно ако се разказва за живота на някой светец.
Психологията и БОГА -ти кака мислиш къде се къса връзката.
Всичко в тази планета,всичко в тази Вселена ако щеш е създадено перфектно.Работи с такава точност,която никой часовник неможе да я измери .Во главе с човека.
Ако измерваш и вярваш в БОГ-в цифри и философски теории или математически формули-незнам ,аз опредлено няма да мога да те разбера,може би си го срещнал по пътя Дядо БОЖЕ-видим в цялата си сила..Защото както ми го обясняваш как точно си повярвал в него,явно само видимо може да бъде за теб.
Но силно се съмнявам.Защото трябва да си много праведен за това.

Имам въпрос още един последен:Какво според теб може да накара един човек -да убие друг- и не само това-да го разчлени по точно разфасова и да го изхвърли като обвивка от вафла в контейнера.Сила е нали-а каква ли.Или пък кое кара-един друг човек(половете май нямат значение) да убие човека с който живее, да го увие в найлон и да го сложи 2 месеца на дивана в хола и да спи до него.Тази пък сила каква ще да е.
Аз по нормален начин не си обяснявам всичкото това.
Знаеш ли,а дали причината не е в това какво поглъщат устата ни,всекидневно.
Сега пък ще се окаже ,че БОГ или демона са хормони-под въздействието на които вършим тези творения на злото или доброто.Но всички предпочитаме да ни е хубаво и само добро да ни приветства ,а злото най лесно го правиме.

Редактирано от kozi на 24.05.08 00:25.

Ще номерирам отговорите си както ти си номерирала въпросите. 1-ви отговор за 1-ви въпрос, 2-ри за 2-ри и т.н.

1. Аз не съм човечеството. То ще съществува и без мен. Вече около 12 милиона години го има.

2. Не знам какво разбираш под "видим свят". Аз вярвам в един математически свят - прост, красив, завършен и абсолютно детерминиран. Само такъв свят би оправдал всемогъществото на Бог. Необективното в религията са нейните ценности, които пък са нейн фундамент. В действителност те са илюзорни. Добро и зло не съществуват.

3. Ето доказателството:

Използвам една аксиома за Бог (мисля, че никой не би я оспорвал; мисля, че е очевидна): Бог е всичко. От нея следва, че ако изобщо нещо съществува, тогава и Бог съществува. Следва да се запитаме: несъмнено ли е по принцип съществуванието? Целият свят с който сме свикнали е съмнителен. Информацията за него получаваме от нашите сетива, а няма как да сме сигурни, че те ни доставят обективна информация. Дори няма как да сме сигурни в самото съществуване на сетивата. Може всичко да е нещо като сън. Мисля, че ще схванеш идеята, няма да описвам подробно сега.

Но дори при това положение, съществуванието изобщо на нещо остава несъмнено. Достатъчно е да си спомним Декартовото "Мисля, следователно съществувам". Тоест - дали като сън, дали като нещо извън нас светът си съществува. Мога да докажа и други форми на съществувание, но са значително по-абстрактни. Все пак при интерес от твоя страна бих се опитал.

Е, доказахме, че изобщо нещо съществува. Следователно, по аксиомата, Бог като всичко също трябва да съществува. Това е.

4. Филосовски абсолютен Бог - това е Бог-не-личност. По горната аксиома Бог е всичко (просто като съвкупност) и въобще не е задължен да бъде някаква личност. Даже напротив - това че е всичко, и това че е абсолютно всемогъщ - изискват Бог да не е личност. Всички същтности заедно - това е Бог (същностите не са краен брой).

Нищо общо с човек, както виждаш.

5. Точно това казвам - че хората не представляват интерес за Бога. Но според религията, Бог обича хората, както баща обича децата си. Няма никаква логика. Един всемогъщ Бог не би обичал никого. Нищо не би представлявало интерес за него. Това е трудно за възприемане, ако мислиш за Бог като за личност. Но ако разбереш, че не е личност, тогава липсата на интерес у него вече не е странна.

Психологията и Бога. Връзката се прекъсва поради разликата в същностите на човека и Бога. Човекът е краен. Бог е безкраен. Човекът е крайна част от безкрайния Бог. От математиката знаем, че всичко крайно, сравнено с всичко безкрайно, е безкрайно малко. Тук се вижда разликата в същтностите. Целият набор от понятия с които разполагаме се оказва безполезен за описание на атрибутите на Бога. Що се отнася за създаването на Вселената - самата ни идея за мотив е неприложима и лишена от смисъл що се отнася до безкрайния Бог-не-личност. Тук се къса връзката с психологията.

На последният ти въпрос. Светът върви, както Бог го е програмирал. Въпросът - защо е избрал точно така - е безсмислен поради причини, които вече споменах. Може човекът до когото спиш една нощ да полудее и в съня ти да те заколи. Всичко може да стане. Ако падне метеорит и убие някого не питаш защо, но ако човек убие друг - питаш.

Казах вече - в света добро и зло не съществуват. Те са илюзия породена от животинското ни чувство за болка и радост. Съществуват само събития. Те сами по себе си не носят стойност на добро и зло. Дали ще умреш от естествена смърт, дали ще те убие метеорит или човек, е все едно и също. Но трудно би го разбрала - то подлага на съмнение свободната ти воля.

Тя е илюзия, както доброто и злото. Всичко, което ти се е случило до момента е оформило твоята личност. Миналите събития в живота ти изцяло предопределят решенията ти. Нямаш как да се бориш срещу това. Ти дори не можеш да мислиш за настоящето, а само за миналото. Имам предвид за настоящето като момент, като граница. В един кратък миг, ти още не си осъзнала какво всъщност се случва. Настоящето е като мираж - като стигнеш там където мислиш че е, то се отдръпва по-нататък. Все едно да гониш сянката си.

Аз съм се опитвал да догоня в мислите си настоящето. Давам ти гаранция, че от такива опити човек може да полудее. Колкото повече опорства - толкова повече лудоста му е в кърпа вързана.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

Ако излекуваш несигурността си, се отказваш от помъдряване.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

За човечеството.Не няма да съществува много дълго.И физически не е възможно.
Къде видя ,че света е толкова красив,че всекидневно света го унищожава именно човека.Да природата е красива,особенно нашата ,но ние ценим ли я.Изобщо не я ценим.
Опиши ми детерминиран ,математически свят.Опитай с думи.Или с цифри.Да, колкото повече пари имаш и може би колкото повече по нечестен начин ги придобиеш е най -добре.И за какво толкова са парите.За да ставаме все по големи консуматори ли.
Добро и зло съществуват.Пример ,някой решава да краде и да ощети друг,друг решава да лъже и да предаде с това друг.Трети решил да убие,защото не е на неговата нещо ,ината му е твърде голям.Задръжки -никъде.
Бог неможе да е аксиома.Да кажем ,че напипваш някъкво определение за БОГ.Не оспорвам ,със сигурност си личност ,която много чете и се интерсува.И го прави именно за да знае,за да усети истината.А тя е само една.Тук на земята БОГ дава живот на хората за да изкупят греховете си и пак да се върнат при него.
Разкажи ми за абстрактните форми на съществувание.
Ако един човек убие друг -питаш защо ,но ако метеорид или някоя тухла хайде да не е метеорид, падне и те убие не питаш.Не е така.И в двата случая питам,но не намирам отговора.Защото само БОГ го знае.А аз съм никоя ,че да следя или съдя за неговите дела.
Но все пак ми харесва ,че ти знаеш за БОГ и за това ,че е безкраен,че може всичко.
Ако свободната ми воля е илюзия ,то и живота ни трябва да е такава.А ние сме действителни.
Разкажи ми повече за това как се опитваш да догониш мислите си в настоящето или бъдещето.Обясни го с думи ако можеш.
Ето аз например от всичко мога да си правя изводи.И да пресъздавам в съзнанието си и най вече в представата си така нещата ,че на мен да ми пасват.Което може да се каже , че е преливане в съдене.
Докажи ми математически ,че БОГ не съществува.
Последната статия по този въпрос в един вестник беше на един професор-но той математически разказва ,че БОГ съществува.И пак не беше описано с цифри.

Редактирано от kozi на 06.06.08 21:52.

"За човечеството.Не няма да съществува много дълго.И физически не е възможно."

Е как да не е възможно? Какво толкова му пречи? Естествено зависи какво имаме предвид под "много дълго". Вечно няма да просъществува човечеството. То е ясно, при условие, че самата Вселена не е вечна. Но нищо не му пречи да просъществува поне още 100 милиарда години. Пък това удовлетворява критерия на повечето хора за "много дълго".

"Къде видя ,че света е толкова красив,че всекидневно света го унищожава именно човека.Да природата е красива,особенно нашата ,но ние ценим ли я.Изобщо не я ценим. "

Човека нищо не може да унищожи. Може само да променя. Но така или иначе то бездруго всичко се променя с времето. Ти не помниш ли поне малко физика от училище? Нали сте учили, че "Материята не се губи и не се създава. Само преминава от един вид в друг" ? Същото важи и за енергията. Е, какво тогава може да унищожи човека? Нищо. Пък че прави промени, прави си ги, какво толкова. Представи си, че слънцето внезапно избухне, и целият живот на Земята бъде заличен. Това пак ще е една промяна. Това прави и човека - променя. Само че доста по-бавно и слава Богу.

"Опиши ми детерминиран ,математически свят.Опитай с думи.Или с цифри.Да, колкото повече пари имаш и може би колкото повече по нечестен начин ги придобиеш е най -добре.И за какво толкова са парите.За да ставаме все по големи консуматори ли. "

Оф, това е сложно. С две думи имаме следното положение. Има малки частички. Между тези частички има определени сили. Под въздействието на тези сили частичките се движат насам-натам. Всички тела са изградени от тези частички, включително и ние. Всяка наша мисъл, всяко чувство, всяка емоция и всяко деиствие е само движение на тези частички под действието на силите помежду им. Около себе си ние виждаме другите тела, изградени от частичките. Ето на - движението на частичките се извършва по строго определени закони. Нито една частичка не се отклонява от тези закони. Ето това е детерминиран свят. За всяко движение в него си има причина, независимо дали я знаем или не. Законите между частичките определят цялото движение в света.

Това между другото отговаря и на въпроса ти за свободната воля. Поведението ти във всеки един момент се определя изцяло от законите между частичките, от които си направена. Ти не знаеш това и си мислиш, че сама избираш как да постъпиш в този или онзи случай. Всъщност самите ти мисли са просто движение на частичките. Ти не си избираш сама за какво да мислиш. Във всеки момент мислите изникват в съзнанието ти, без да можеш в предходния момент да ги предвидиш. Почти съм убеден че няма да разбереш. Но пък кой знае, може да ме изненадаш.

"Добро и зло съществуват.Пример ,някой решава да краде и да ощети друг,друг решава да лъже и да предаде с това друг.Трети решил да убие,защото не е на неговата нещо ,ината му е твърде голям.Задръжки -никъде. "

Говорим за обективни понятия добро и зло. Мислиш ли, че на всемогъщият създател на Вселената му пука кой кого убил, кой кого ограбил или кой кого предал? Мислиш ли че Бог по някакъв, какъвто и да било начин, е зависим от това какво вършат хората? Добро и зло не съществуват.

"Бог неможе да е аксиома.Да кажем ,че напипваш някъкво определение за БОГ.Не оспорвам ,със сигурност си личност ,която много чете и се интерсува.И го прави именно за да знае,за да усети истината.А тя е само една.Тук на земята БОГ дава живот на хората за да изкупят греховете си и пак да се върнат при него. "

Еее, това бише доста лекомислено. Помисли само - ако Бог е всемогъщ, Той трябва да съдържа всичко в себе си. Включително Земята, самите нас и цялата Вселена. Те са част от самата му тъкан, от самата му плът.

"Разкажи ми за абстрактните форми на съществувание. "

Еее баси! Избра най-трудното. Това е много дълго и сложно. За щастие съм го писал вече на едно място. Ако наистина искаш да знаеш влез в клуб философия. Там на втора или трета страница ще намериш една моя тема озаглавена "Относно съществуванието". За всеки случай прегледай и първа страница. Прочети само първоначално каквото съм писал по темата, само първото ми писмо. Там съм показал някои абстрактни същности.

"Ако един човек убие друг -питаш защо ,но ако метеорид или някоя тухла хайде да не е метеорид, падне и те убие не питаш.Не е така.И в двата случая питам,но не намирам отговора.Защото само БОГ го знае.А аз съм никоя ,че да следя или съдя за неговите дела.
Но все пак ми харесва ,че ти знаеш за БОГ и за това ,че е безкраен,че може всичко. "

Отново грешиш. Ти прилагаш чисто човешката идея за мотивирани действия към самия всемогъщ Бог. Тя не е приложима за Него. Бог не е длъжен, както нас, да има задължително мотиви за действията си. Вече казах - ако разбереш какво означава това, че Бог не е личност, тогава ще разбереш и защо не са му необходими мотиви.

"Разкажи ми повече за това как се опитваш да догониш мислите си в настоящето или бъдещето.Обясни го с думи ако можеш.
Ето аз например от всичко мога да си правя изводи.И да пресъздавам в съзнанието си и най вече в представата си така нещата ,че на мен да ми пасват.Което може да се каже , че е преливане в съдене. "

Първо трябва да изясним какво е това настояще. Представи си, че времето е една права линия. Представи си, че настоящето е една точка по линията, която се предвижва непрекъснато от едната посока към другата. Така тази част от линията, която е вече премината от точката на насточщето, представлява миналото. А онази част от линията, откъдето настоящето още не е минало - това е бъдещето. Ние живеем само и единствено в настоящето. Но можем да мислим само за нещата, които вече са се случили. Има един кратък момент след самото случване, когато мозъкът ни все още обработва информацията постъпила от сетивата, Докато трае тази обработка (което е доста кратко) ние все още не осъзнаваме какво се е случило. По този начин всичко което осъзнаваме е вече в миналото. Надявам се да съм бил достатъчно подробен.

"Докажи ми математически ,че БОГ не съществува. "

Няма как да докажа, че Бог не съществува, при условие че знам, че съществува. Нали го доказах.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

Здравей.Определено ми харесва как мислиш>въпреки ,че аз пак ще продължавам да сравнявам нещата единствено и само чрез теорията на БОГА и Библията.Аз обаче ще продължа с въпросите за да видя ,ще те доведа ли все пак до задънена улица или до кръговрат в който явно ще се въртим , ще описваме едно и също нещо,но с различни думи.
Ако човечеството просъществува още 100 млрд.години-къде ще бъде според теб,след като Вселената ще се разпадне .Просто в един вързоп някой ще ни вземе и ще ни пренесе на друга планета ли .Или ще ми излислиш друго по интересно.
Това за материята ,много ми хареса,явно е ,че не ми е силата във физиката.Да ти призная честно нито я обичах ,нито учителката ми я обясняваше.По точно учителката не възбуди интереса ми в този предмет.Преписвах на контролните ,та пушек се вдигаше.А съм сигурна ,че това е една много интересна наука.Но е и много важно кои ще ти я препоава и как ще ти я преподава.Та от тук ми идва и следващия въпрос.Тръгвам от там ,че едно нещо преминава в друго или п точно човек е само енергия значи,ще се превърне в енергия след като умре и ...после в какво ще се превърне...опс то май и теб обърках.Както и да е вечно може да се превръщаме в нещо.Кое е другото в което според теб ще се превърнем.
За законите и частичките,аз го разбирам така-летят си частичките -ту са тук ту са там и така летят ,че утре както си вървиш и пада нещо върху главата ти и теб вече те няма,т.е никога не знаеш дали сутринта като си излязъл ще се прибереш отново..Или пък частичките така се нареждат ,че малко са тези които си умират от естествена смърт в леглото на нормална старческа възраст.
Сеаг сигурно хептен задълбах и още повече те обърках,вярвай ми и аз се чувствам така.
Да ,тук за свободната воля и за частичките съм съгласна.Напълно.И все пак именно БОГ докосва тези частички.И именно БОГ всяка секунда ти казва какво и как да го мислиш.и ако нещо е станало така или не е станало онака то тук съм съгласна ,че за всичко са виновни частичките които се оказват не моя воля ,а на БОГА.
Не вярвам на БОГ да не му пука когато някой вместо него отнема живота на другите.Не го вярвам.Добре ,че имаме БОГ ,той е най истинския съдия.
БОГ е всемогъщ той е във всеки от нас.Харесва ми как мислиш за БОГ.Ако малко по леко го даваш с радостите на живота и колко е красив и малко положиш усилие да се покаеш(което сигурно си го правил),да сведеш глава и да не проявяваш гордост(което също може да си го правил),да пострадаш ,защото само в страданието човека или по точно енергията -човек разбира сърцевината на всичко.
Не те разбирам за мотивите на БОГА да ни оставя да се избиваме и да му е все тая,независимо личност ли го приемам ,дух ли го приемам или каквото се сетиш.За мен не е понятно ...виж ,ще се опитам да го обясня със свои думи-БОг те създава,като енргия ли ще е като тяло ли ще е ,дава ти възможност да живееш.Никой друг освен ТОЙ неможе да ти даде този шанс или възможност или там както искаш го наричай.И някой друг си позволява да го отнеме.И на БОГА не му пука и всичко е безнаказано или пък става така ,че убиеца се обръща към БОГА и му се прощава всичко.
Значи БОГ има мотиви да те създаде,какви са аз сега няма да ги изброявам,защото и там ще кажеш ,че греша,а няма мотиви когато някой те убива.Или искаш да кажеш ,че всъщност БОГ те убива но използва нечия ръка за това.И сигурно и това си има някъкво следствие.
Благодаря ти от сърце за последното.Опитвам се истински да го осъзная.Има много логика и сигурно е самата истина за действителността-ти като философ със сигурност повече знаеш.
Но немога да не ти споделя нещо което усетих докато го четях.За момент си представих как е в ръцете ми едно умиращо дете.И ,че точно този момент между настоящето и действителното осъзнаване на нещата от мозъка-са решаващи за това дете.За реакциите на този от който зависи живота му.И ако само за миг се забави и не осъзнае или не направи нещо,после съзнанието му въобще може да не приеме ,че е станало най лошото.
И сега се сещам за по предните ти отговори към мен когато ти пишеш ,че ако човек разсъждава така или иначе то е вследствие на живота,който е изживял.
Аз загубих баща си на 20 години-ненадейно беше,неочаквано,не приех ,че е мъртъв,не успях до ковчега му да се приближа за да го изпратя подобаващо.А цялата тълпа от хора които се бяха на погребението ме хулеше за това.Нервната криза в която изпаднах беше неописуемо силно изживяване и вече 9 години страха от внезапната смърт не само не изчезва а задълбава.
От близо 2 години пред очите ми на улицата паднаха 3 -ма човека от внезапна смърт-непознати и починаха.Като ,че ли само това ме преследва.А някъде в Библията пишеше ,че голям грях е да се страхуваш от смъртта или от смъртта на тези които най силно обичаш.
Може би има лечение на тази психична травма,но не ми се ще да е с медикаменти за да не стана пък зависима.
Това последното ти го споделих защото усещам ,че ме разбираш.Благодаря за търпението.

Значи до 100 милиарда години хич няма да се разпадне Вселената. Тя е доста издражлива, макар и не вечна. Ще се намери място и за нас. Слънцето ще гръмне след 5-6 милиарда години, но това не вярвам да е голям проблем тогава. Само 10-20 години след началото на първите космически полети човекът стъпи на луната. Да не мислиш, че след 5 милиарда години няма да можем да си построим кораби, които да ни отнесат до друга планета? Недей така, аз се надявах да е само след 1000-2000 години най-много. Човечеството ще се разпространи не на една, а на много планети и ще наброява квадрилиони души. Това виждам аз в бъдещето.

Значи според мен, в момента на смъртта настъпва едно разливане на личността. Енергията, която дотогава е представлявала съзнанието ти, се слива с всички процеси в окръжавашата те среда. Тогава преставаш да изпитваш чувства, преставаш да мислиш. Нищо няма повече значение за теб. Може да звучи ужасно, но това е според мен смъртта.

"За законите и частичките,аз го разбирам така-летят си частичките -ту са тук ту са там и така летят ,че утре както си вървиш и пада нещо върху главата ти и теб вече те няма,т.е никога не знаеш дали сутринта като си излязъл ще се прибереш отново..Или пък частичките така се нареждат ,че малко са тези които си умират от естествена смърт в леглото на нормална старческа възраст.
Сеаг сигурно хептен задълбах и още повече те обърках,вярвай ми и аз се чувствам така. "

Не разбрах точно какво объркващо има тука. Какво странно има в това, че частичките понякога се нареждат така, че някой бива ударен от тухла? Или пък, че хората рядко умирали от естествена смърт? Според мен няма нищо странно че така става. Че те частичките понякога така се нареждат, че избухват цели звезди ако става въпрос. Огромни звезди широки милиони километри. Може би цели цивилизации биват пометени за секунди, без дори да разберат какво им се е случило. Какво странно има?

Никой не убива никого "вместо Бог". Нали той е заложил как точно да се движат частичките? Всичко, което става си е точно по неговия предварителен план. В такъв случай, много ясно защо не му пука ако някой бъде убит. Той всичко най-грижливо е запланувал - точните събития в точните моменти и на точните места. Но ще попиташ: "Щом всичко знае, значи нищо не му е интересно. Щом не му е интересно защо му е да го прави?". Пак ще повторя - Бог не е личност. Той хич не прилича на нас. Не са му необходими мотиви за действията. Това, че не е личност означава, че няма чувства, не мисли, няма емоции, няма и желания. Знам че е трудно за проумяване. Аз стигнах до този извод като тръгнах от единственото сигурно нещо - че Бог е всемогъщ. Чрез задълбочени разсъждения открих, че един бог, който има чувства и желания няма как да бъде всемогъщ - той ще бъде зависим. Само Бог, който не се интересува от нищо, няма мисли и мотиви, може да съдържа всичко в себе си и да бъде всемогъщ. Значи такъв трябва да е истинският.

Това, което си ми споделила накрая - щом си ми го споделила тук, значи е достъпно за още много хора. Фактически го сподели с всеки, който прочете темата.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

не приемам теорията ти>

То си е твое право.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

Прочети (ако не си го направил до сега), житията на светийте.Прочети и повечко православна литература.Там е истината.Никъде другаде. И тогава може да ме разбереш. Може би

Чел съм цялата библия. И стария и новия завет. Една такава черна и дебела.

Добро и зло не съществуват. Те не са нужни на един абсолютно всемогъщ Бог. Това е истината и нищо друго.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

Какво те накара да повярваш точно в тази теория.Пак ли само математическите знаци.Или както всеки един от нас,имаш си собствена теория за света около теб и си я твърдиш

Накара ме да вярвам това, че видях истината. Хората сме глупави малки животинки, които обаче се мислят за голяма работа. Въобще не виждаме, че нашите животински инстинкти управляват целият ни живот. Погледни например група говорещи хора (и от двата пола). Виж жестовете и мимиките им, заслушай се в разговора им. По какво се различават от група мъжки и женски маймуни? Малки флиртчета, закачки, жестове... Помисли си за собствените си усещания когато водиш разговор - ако е с мъж - привличане (дори и подсъзнателно); ако е с жена - конкурентни отношения.

Помисли си колко хиляди, милиони, милиарди малки неща ти влиаят, без никога да се замисляш за тях. Помисли си как се е формирала личността ти. Помисли си по какво си приличаш откакто си била дете до сега. Нима не разбираш? Цялото ни поведение се влияе от външни фактори.

Колко са глупави хората. Защо чувството за притежание значи толкова много за нас? Понякога толкова сме привързани към някой предмет, че едва ли не го имаме за част от тялото си. Примерно ако някой дойде у вас и изхвърли телевизора ти през прозореца, ще изпаднеш в ужас "олеле, телевизора ми". Защо е толкова важно притежанието на вещи? Заради чувството за притежание и желанието да се притежава повече са водени всички войни в историята. Извод - животински мотиви.

Ние смятаме своите материални атрибути за част от своята личност. Ти казваш "това е моят телефон" също както "това е моето съзнание" или "това е моята душа". В ежедневието си не правим разлика между материалните неща които притежаваме и собствената ни същност. Какво изобщо означава да притежаваш нещо? То просто си съществува там в света, също както самият теб.

Доброто за един е лошо за друг. Ако един бос дава по-малки заплати за да печели повече за себе си, това е добро за него. Но лошо за служителите му. Ако една държава нападне друга и си възстанови територия, загубена преди 1000 години това е добро за нея. Но лошо за другата. Защо единият да е по-важен? Кой е прав във случая с държавите? Чувството за загуба е свързано с чувството за притежание. Ако в съзнанието си ти приемеш, че никоя вещ не е твоя, а само временно я ползваш, тогава няма да страдаш като я изгубиш.

Едно и също събитие може да се възприеме и като добро и като лошо за различни хора. А събитията които стават далеч от нас въобще пък не им придаваме такива емоционални краски на добро и лошо. Всичко това е свидетелство, че в действителния свят добро и зло не съществуват.

Освен това - как един всемогъщ Бог може да се влияе от събитията, че да са за него добри и лоши? А истинския Бог е всемогъщ нали? Истината е, че за Бог събитията нямат стойност на добри и лоши. Той по никакъв начин не е зависим от тях.

Харесва ми как пишеш.Имаш богато въображение и може би доста богат житейски опит.Да прав си за жестовете,за моментните чувства,за фалша,а повечето търсим истината и накрая стигаме до самоубийството от това ,че е не я откриват.За малките неща ,те ни съсипват нервите и цялостно.
И кои са тези външни фактори-според тебе.
Ето например амбициите.Те могат и да те погубят и да те издигнат в очите на слепите,след което пак да си погубен.
За предметите-при мен-съдейки по моя характер мисля ,че не са толкова от значение.Телевизор в къщи от месеци не включвам.На дрехи също не робувам.Лукса от новите коли ,жилища и апартаменти,които реално мога да си позволя ,също не ми влияе.Т.е не полагам труд дори да си избирам таива.
Притежанието на вещи за някой хора е излизане от депресия.А за мен още по голямо заробване.
За материалното съм напълно съгласна.Определено то не показва ценностна система и не дава такава на човека.Именно за това и аз така пиша-за духовно чистия човек.Всъщност ти как си го представяш.И виждал ли си такива хора-духовно израснали ,духовно чисти.и знаеш ли ,че духовното им израстване започва именно с това как се хранят.
Не сравнявай БОГА с вещите и предметите.
Всичко в природата ,ако щещ ,в планетата ако щещ ,във вселената-всичко е под ритъм и всичко се намира в една зависимост.От един процес протича друг,без един процес неможе да протече друг.Точно както и човешкия оганизъм.Всичко е в перфектно равновесие и взаимовръзка.Това човешка ръка неспособна да го създаде.Нито да ко прекупира.
Но целите са важни.Защо сме създадени,каква е мисията ни тук на тази планета

Ще говоря само за едно, защото е достатъчно обширна тема - външните фактори, които ни влиаят.

Когато си била зачената точните две клетки от организмите на родителите ти, които са се съчетали, са имали свои уникални особенности. Никои други две клетки в никои други два организъма (пък дори и в същите) не са абсолютно същите. Уникалните особености на тези две клетки веднага са започнали да оказват роля в развитието ти. Ако бяха се съчетали други 2 клетки, щеше да си различна.

Сега нека обърнем внимание на раждането. Раждаш се. Първото което виждаш - ужасно силна бяла светлина; толкова ярка, че предизвиква болка в очите ти. Дотогава не си виждала светлина. Този спомен остава завинаги в подсъзнанието ти. Но конкретните особенности на стаята, примерно различното налягане на въздуха в различни части от стаята, влиаят на светлината попадаща в очите ти. Но за всеки друг момент наляганията на въздуха в стаята вече са леко променени. Следователно първата светлина която си видяла е уникална. Ти разбира се не си могла да доловиш разликите, но чувствителни участъци в мозъка ти са я запаметили точно такава, каквато е била.

После - растеш. Случват ти се уникални събития, които не присъстват точно същите в живота на никой друг човек. тези събития формират характера ти, заедно с нещата, които казах по-горе.

В подсъзнанието ти присъстват много неща, за чието съществуване даже не предполагаш. Тези неща непрекъснато ти оказват влияние, въпреки че не го знаеш. Откъде мислиш, че идват сънищата ти? Откъде мислиш, че идват кошмарите? Нима можеш да влияеш на кошмарите си? Никой не може. Те са свързани със страхове, дълбоко отбелязани в подсъзнанието. Те ти влияят и когато си будна но не го забелязваш. Те формират характера ти - уникален характер, какъвто никой друг няма. Също както уникални са самите ти спомени.

Всичко съхранено в паметта ти представлява цялата ти личност - онова, което можеш да си спомниш, и онова, което не можеш.

Всеки ден когато вървиш по улиците тиждаш много много неща на които не обръщаш внимание, но мозъкът ти ги запаметява, въпреки че не са достъпни за теб ако искаш да мислиш съзнателно върху тях. Примерно сградите покрайкоито преминаваш имат разни мръсни петна по тях. Ти не можеш да си спомниш точната форма на тези мръсни петна, но споменът за тях е в подсъзнанието ти. Без да знаеш как точно, но всичко което виждаш в ежедневието си ти влияе непрекъснато.

Ето по този начин, личноста ни се формира от неща, които ни най-малко не зависят от нас. Ти си мислиш, че имаш свободният избор да наяправиш това или онова, но всъщност върху избора ти влиаят неща, за които изобщо не подозираш.

Има и други, по-различни фактори които ни влиаят, но са по-сложни за възприемане, така че няма да ги обсъждам сега. Ако проявиш голям интерес, мога да го направя.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

И в крайна сметка кой създава това съвършенство.Кой е изходната точка на тази перфектно е малко да се каже-система.Човека ли е измислил човека.Само този въпрос може да те накара със сигурност много да напишеш ,но истината -и сам да не я знаеш, ако не искаш да я откриеш.И аз ,създадена от тези две клетки на родителите ми в един момент на 70-80 години изчезвам и вече никой и никога не знае за мен.
Не вярвам на това.Да научно е добре защитено ,но е чисто човешки написано.Както всеки философ или психолог,както всеки човек който през призмата на своето съзнание вижда нещата.
И аз мога много да започна да измислям или да си създавам теории които да ми се харесват ,на мен и единствено на мен самата.Но предпочитам да не го правя.Защото Мислията ми не е такава .

Редактирано от kozi на 23.06.08 23:15.

КАЛЕ, лепило КАЛЕ! помага за ВСИЧКО

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз съм като теб, но пък вкъщи майка ми добре се грижи да се чувствам така. Никога за тези 20 години не са ме похвалили за нещо родителите ми, нито са казали Браво! Само купища критика и все нещо съм им била на криво цял живот!!! Това е много ужасно

Това несъмнено оставя отпечатък в съзнанието ти, МНОГО дълбок при това!!!

Карай ТРЕЗВЕН, СПАСИ Човешки Живот!!!