Основна цел на съвременния индивид - да бъде добре приеман в обществото, да бъде уважаван, изслушван, зачитан.
Основен способ на съвременния човек за постигане на основната цел - лицемерие.
Примерна дефиниция за лицемерието: "Винаги, когато съобразяваме мнението, думите и/или действията си с това/тези на други хора, с цел да получим или запазим тяхното благоволение (благоразположение към самите нас), проявяваме лицемерие."
Защо лицемерието е лошо? Лицемерието изключително възпрепятства осъществяването на пълния умствен потенциал на човечеството. Един цитат от Айнщайн "Малцина са тези, които виждат със собствените си очи и чувстват със собствените си сърца".
Положението според мен е крайно тревожно. Не че може да се направи нещо. Това е просто един анализ.
Крайното ми заключение е, че много малка част от хората са наистина разумни същества. Разумът на повечето е просто имитативен - учат се от други как да използват вече измислени способи и до края на живота си ги имитират. С други думи паразити. Знам че е крайно, но не бих се отрекъл от него. Ако трябва да говоря в цифри, един процент от населението ще се окаже твърде голяма мярка ако трябва да посоча истинските разумни индивиди. Не съм сигурен че даже един на милион би ми свършило достатъчно добра работа. При такива мащаби, както се досещате, не се надявам много-много да получа особенна подкрепа на мнението си тука. Но може пък да остана изненадан.
Няколко примера. Сигурен съм че всеки е наблюдавал много пъти в живота си следното. Нека вземем една компания от хора. Към един член на групата някак си се оформя негативно или пренебрежително отношение от страна на останалите. Всеки от своя страна лично потдържа това отношение за да не се окаже в същото положение като пренебрегваният, без да има някаква друга собствена причина да се отнася зле с този човек. Аз лично мога с чиста душа да заявя, че никога през живота си не съм попадал в компания, в която да не се наблюдава описаното явление.
Нещо друго. Ако в разговор на няколко (или много) хора, някой изкаже мнение, което е в разрез с някакви утвърдени в групата ценности, към него веднага се оформя негативно отношение от останалите. Без разсъждение, без подлагане на съмнение валидноста на ценностите, всеки индивид от компанията ЛИЧНО изпитва неприязън към различният. Това отново с цел да избегне неприязън към самият себе си.
Нещо друго. Много хора в днешно време бъркат понятията "самочувствие" и "високомерие"(или надменност). тези понятия в известен смисъл са противоположни. Високомерието ВИНАГИ е външният израз на комплекса за малоценност. Човек винаги сравнява другите със самият себе си. Ако някой има ниско мнение за себе си, той си казва "Кво да им уважавам на другите, нали ги знам, същите като мене са". Но ако човек има високо мнение за себе си, тоест ако има истинско самочувствие, то си казва "Знам, че съм много интересна личност, другите би трябвало да са подобни на мене. Трябва да ги изучавам внимателно и да ги уважавам".
Още един важен въпрос. Какво ще кажете за твърдението "Всеки е длъжен да търпи другите, доколкото е способен да търпи себе си"? Никога не бива да бъдем критични към останалите, там където бихме били толерантни към себе си.
Колкото и години да живея на този свят никога не ще мога да разбера, защо за някого е толкова важно да бъде приеман от другите, та чак би преиначил собственото си мнение. При това в повечето случаи съвсем не става въпрос за безобидно лицемерие, а именно за такова, което ще навреди на някого. освен всичко друго лицемерието вреди най-вече на самите нас и ни пречи да развием собствения си потенциал. Естествено то се явява някакъв вид защитна реакция, но в случая не само безполезна, но изключително вредна. На всеки "съвременен човек" горещо бих препоръчал чести основни преразглеждания на ценностната система и създаване на филтър за отсяване на вредни предразсъдъци.
Само си представете на какво би била способна човешката раса, ако напълно се освободи от лицемерието! Ако всеки сам подлага на проверка ценностите си и изказва мнения несъобразени с предразсъдъка дали ще се харесат на останалите. Резултатът би бил нещо подобно на раса от гении (без да преувиличавам).
Това разбира се е едно идеално положение, а като такова съответно невъзможно. Не само не всеки може да се оттърве изцяло от лицемерието, ами даже никой не би могъл. Да не си лицемерен изобщо е един идеал. лицемерието се поражда от нужди. Някои от тях доста основни. Примерно лицемерието в междуполовите отношения. Всеки е готов на определени жертви в принципите си за да бъде забелязан от някой предварително набелязан обект от другия пол. Разбира се в света има и отшелници, отдали се на размисъл и откъснали се нарочно от съблазните на обществото. Но всъщност отшелничеството е бягство. В момента в който решиш да станеш отшелник, ти се пречупваш (ако разбира се отдавна не си се пречупил) и си казваш " Признавам, че не бих могъл да живея в обществото без да се съблазнявам и без да бъда лицемерен".
И прочее, максималното, което човек би могъл да направи, най-оптималния вариант, е само ДА СЕ ОПИТВА да не бъде лицемер. Всеки трябва да осъзнае като своя ЛИЧНА ценност, че да има собствено мнение по различните въпроси е далеч по-важно, отколкото това, да съобразява мнението си с другите, с цел да бъде одобряван и харесван. А това вече е нещо. Ако си мислите че всеки се стреми да не бъде лицемер, жестоко се лъжете...

Наи-трудно е да оцелееш след хора.

Затова хората са избягали и на северният полюс и в пустинята,защото

където и да са ще им е по-лесно отколкото сред себеподобни

Една мисъл на Дарвин: "Не е толкова ценно за видовете да оцеляват. По важна е способноста им да се променят." Бягството не е решение. Ценното е развитието и усъвършенстването. Независимо какво би струвало това на отделния индивид. Пък ако не е достатъчно приспособим - било то и живота му. Но не лицемерието е пътя...

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

Всъщност най-ценната способност на съвремненният индивид е, че се променя, усъвършенствувайки лицемерието си.
А това е невидимо за мнозина, тъй като е неприемливо за настоящият им модел на мислене.

Много се лъжеш човек. Лицемерието е породено от нужди. А нуждите ще започнат да отпадат една по една в бъдеще. Ще дойде ден и човек не ще се нуждае от междуполова близост. Ще дойде ден, и човек не ще се нуждае от размножаване. Ще дойде ден, и човек не ще се нуждае от храна, въздух и вода. Ще дойде ден и човек не ще се нуждае дори от подходяща температура. Не говоря за малки периоди, може да е след 100 милиарда години. Важна е тенденцията. Единствената нужда на човека ще остане интереса. Тогава лицемерие на никого няма да е потребно за каквито и да било цели. А това опровергава тезата ти за възхода на лицемерието. Друго казвам, че ако всеки се опитва да не бъде лицемерен, самата нужда от лицемерие би отпаднала по-бързо.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

Ти сам го обясняваш - ако се цениш достатъчно, няма да имаш нужда постоянно да лицемерничиш, за да бъдеш харесван и приеман от другите, самоодобрението ти ще ти бъде достатъчно.
Значи може би не да се опитваме да лицемерничим по-малко, а да се научим да се ценим повече?

Да се опитваме да лицемерничим по-малко аз го казах в общ смисъл. Вече пътищата за постигане на това са много. Себеопознаването е път към себеуважението. Различните хора са достигнали различна степен на себепознание. Разбира се да се занимаваш със себеопознаване и едновременно да живееш в обществото е много трудна задача. Колкото по-навътре си в обществения живот, толкова повече дразнения има за разума ти, и толкова повече вниманието ти се отклонява от собствената ти личност. но мисля че тук важи максимата: "Няма лесен път до мястото, където си заслужава да стигнеш". Какво ще кажеш?

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

Струва ми се, че пътят е труден, защото обикновено развиваме качества, които не ни улесняват. Колко от нещата, на които ни учат като деца, помагат за развитие на интуицията например? Развиваме рационалното мислене, паметта, физиката, но не и сетивата, не и палитрата от възприятия към света.
А е напълно възможно и да няма лесен път, не знам.
Чудя се дали изкуството е естественото (дори думите ми звучат противоречиво) или напротив - това е вече изопачена и болна форма на човешки мозък, неиздържал на надделяването на рациото?

Очевидно лъжеш самият себе си.

Вървим към колапс. Към дефицити и нужди, които ще размътят разума ни и човешката примитивност ще прозре през лицемерната маска. Ако отвориш широко затворените си очи, няма как да не забележиш за какво използват интелектуалният си потенционал "богоизбраните".

Човекът е като вирус, който скапва всичко на тази планета. Живее само за себе си... и само за днес!

Тъй ли мислиш? Знаеш ли че действителният проект за колонизиране на Марс е насрочен най-късно за 2030г ? Какво мислиш че ще спре човека да се разпространи в цялата галактика? А какво ще го спре да се разпространи и нататък? Имаме ресурсите. Имаме и умствения потенциал. Какво не ни достига да завземем Вселената?

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni