В един смисъл ние сме обективни. Толкова обективни, колкото може да бъде и едно животно. С други думи ние сме максимално обективни при това, което сме.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

Нека да го кажем по-простичко:
Това, което е, не би могло да бъде друго, освен ако не е отрицание на същото, което би могло да бъде друго, ако не е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Обективност е постижима. Само желанията пречат. А те идват от нуждите. Няма ли нужди - обективността е постижима. А нужди имаш, когато смяташ, че имаш.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

ние, юнгианците, нямаме никакви нужди освен голямата нужда

Е, значи все пак имате някаква нужда

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Въпросът е голямата нужда обективна ли е?

Или всеки си дрищи по най-субективен начин?

Виш, по принцип не обичам да говоря и да отговарям на разни лигавни. Не мога да разбера, дали нещо сериозно говориш.

Аз казах ето какво: Обективност в представите е постижима, ако се освободи човек от желания. А желания има винаги, щом има нужди. А нужди има тогава, когато човек смята че ги има. Оспорваш ли това по някакъв начин?

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

не мога да го оспоря, макар че маслоу дава една по-различна постройка на нещата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

нумберус, желания може да има и без да има нужди

Например?