Аз мога да се поинтересувам " как точно" се готви грах , даже може да го сготвя съвсем по рецепта , но пак да не е вкусен накрая.
Струва ми се , че в изкуството има хаос , който се поддава на дисциплина и обработка само до някъде ...но ако го няма този " хаос",този талант няма какво да се обработва.Интереса според мен е фторичен.

Ако искаш (ама много да искаш) да сготвиш вкусен грах, можеш да изчетеш много рецепти. После можеш да опиташ да го сготвиш точно както си прочел. Ако не стане вкусен, ти можеш да направиш предположения защо така се е получило, и да опиташ пак. Всеки път можеш да правиш предположения защо и какво не е станало както трябва и следващия път да се опиташ да го поправиш. Можеш да направиш така много опити. И така в резултат от тези опити, ще се получат няколко пъти, в които ще си кажеш "Ей, улучих. Грахът наистина е вкусен този път". Разбира се и да успееш веднъж, другия път може да се провалиш. Но опитвайки отново и отново ще научаваш все повече по въпроса какво прави грахът вкусен.

А цялото описание дотук е пример за това на какво викам аз интерес. Интересът не е тривиален, а сложен. Примерът е конкретен, но чрез подходяща аналогия можем да го разпространим във всяка област на занатие. Никакъв хаос няма в таланта. Всеки, който иска да сготви вкусен грах, преди да има умения за това започва от една и съща изходна точка. Колко вкусен грах ще се научи някой да готви изцяло се определя от това, колко много се е стремял към това, демек колко му е било интересно.

Естествено не става въпрос за спорт - в спорта освен интереса с голяма сила участват и генетичните заложби.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

Има хора , които не се учат да готвят вкусен грах , а просто го могат от първия път. Има и разлика между вкусен по рецепта и вкусен , защото на готвача му идва отвътре. Сложното обикновено е грешно. ;)

Няма някой, който е сготвил вкусен грах от първия път. А и да има, нищо не пречи да е улучил пропорциите случайно и после да повтаря всеки път същото. Това не значи че има талант.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

Явно сме на различни мнения , а аз нямам за цел да те убеждавам ф нищо

Но пък виж, аз имам намерение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По случайност не ми хрумна въпроса към какво се стреми човек. Явно съм много зарибена по книгата, която чета, а там пише, че животът не ни е даден за да му се наслаждаваме, а за да го преодоляваме. Да, интересно ми е и те питам, какви размисли те измъчват по въпросите за щастието и благополучието. :)

:))))))))))) Нека продължим тогава и да видим до каде ще стигнем. :)
Не смятам , че интереса е водещ-тук се различаваме.Според мен освен интереса(който е съзнателен) има и неосазнати неща в нас,които ни повлияват и имат своите изяви и резултати.
Не допускам случайности. ;)

Пък знайш ли аз кво си мисля? Причините за интереса са всякога несъзнателни. Аз от малък искам да знам как е устроен света и как работи, ама питаш ли ме що ми е притрябвало да знам - нямам и представа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Я чакай да изоставим за момент мойте размисли и да обърнем внимание на книгата ти. Животът ни е даден, за да го преодоляваме. Добре - това е едно съждение. Аз те питам следното (според теб, или според книгата, в случай, че се споменава): след като преодолеем живота, какво ни чака после? Демек, защо трябва да го преодоляваме?

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni