|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
Тема
|
Re: Основи на съвременното общество
[re: Numberous]
|
|
Автор | Paйт 3 (Нерегистриран) |
Публикувано | 27.03.08 11:06 |
|
Надявах се ти да кажеш .... ;)
Може би творчеството е таланта , а изкуството е изразяването му- нали и без това изкуство идва от изкусен , майстор.Значи изкуството не противоречи на рациото, ако приемем горното за вярно , но тогава възможно ли е изкуство без талант е следващия въпрос , който ми хрумва ?/
| |
Тема
|
Re: Основи на съвременното общество
[re: Numberous]
|
|
Автор | Paйт 3 (Нерегистриран) |
Публикувано | 27.03.08 11:13 |
|
Мисля, че не става дума за възможност да се усъмниш като способност да се усъмниш , а по- скоро за други възможности.
Зададените отвън рамки в мисленето са много удобни упори/ патерици и човек обикновено отказва да ги зареже токутъй.
| |
Тема
|
Re: Основи на съвременното общество
[re: Paйт 3]
|
|
Автор |
Numberous (минаващ) |
Публикувано | 27.03.08 11:28 |
|
Безспорно е така.
Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni
| |
Тема
|
Re: Основи на съвременното общество
[re: Paйт 3]
|
|
Автор |
Numberous (минаващ) |
Публикувано | 27.03.08 11:33 |
|
Винаги съм си мислел за аланта само по един начин. Да имаш талант в някаква посока, значи да се интересуваш в същата. Хората понякога разбират под талант някакъв илюзорен афинитет на определени личности към определени области. Оттам идва и "отдава ми се" нещо. Но аз мисля, че талантът се изявява всякога и само като интерес в дадена област.
Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni
| |
Тема
|
Re: Основи на съвременното общество
[re: Numberous]
|
|
Автор |
ataraxia (новак) |
Публикувано | 28.03.08 08:54 |
|
Не оправдавам лицемерието. Но факт е, че повечето хора предпочитат да търсят недостатъци у другите, отколкото у себе си. Естествено, че е нужна вътрешна сила за да понесем факта, че всъщност не сме съвършени и имаме трески за дялане. Много хора въобще нямат проблем със себе си и не се замислят над тези неща. Не казвам "не мога да бъда лицемерна", но предпочитам да избягвам хора, които не ми допадат. Говоря за професионалните контакти, тъй като работя в голям колектив. При приятелките ми е нещо съвсем друго, дружа с определени хора от много дълги години и знам, че мога да им кажа всичко. Лицемерието просто не е приоритет на философската ми рефлексия. Обичаш ли да четеш философия? Сега чета "Афоризми за житейската мъдрост" на Шопенхауер, страхотна е и се чете лесно. В нея той разделя нещата от които зависи щастието на 3 групи - онова, което човек е - личност, здраве, интелигентност, чувствителност; онова, което човек притежава - материални блага и онова, което другите мислят за човека - ранг, чест и слава. Просто има уникални размисли, може би ще ти бъде интересна.
Много рядко, почти никога не попадам в случайни компании. Но това е предимството да си на определена възраст. Ти сигурно си още младежка възраст, тогава и лутането и въпросите са много.
| |
Тема
|
Re: Основи на съвременното общество
[re: Numberous]
|
|
Автор | Paйт3 (Нерегистриран) |
Публикувано | 28.03.08 11:40 |
|
Това щеше да означава , че всички можем да рисуваме тогава , защото ни е интересно?Или говориш за нещо друго ?
| |
Тема
|
Re: Основи на съвременното общество
[re: Paйт3]
|
|
Автор |
Numberous (член) |
Публикувано | 28.03.08 14:56 |
|
Говоря за това, че да можеш да нарисуваш нещо добре, винаги се предхожда от това, да си се интересувал как точно може да се нарисува това нещо. Тоест интересът (като талант) е винаги конкретен, а не някакъв общ.
Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni
| |
|
Аз се интересувам повече от натурфилософия. По-специално - Платон, Декарт, Спиноза.
Айнщайн казва "Никога не съм имал удобството и щастието като някакви крайни цели. Според мен подобна етична база е подходяща за стадо свине". Как ще коментираш?
Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni
| |
Тема
|
Re: Основи на съвременното общество
[re: Numberous]
|
|
Автор |
ataraxia (новак) |
Публикувано | 31.03.08 08:41 |
|
Декарт ми е любимия философ, занимавала съм се с неговата философия, но аз не съм истински специалист и си стоя на плиткото. Мисля, че мисълта на Айнщайн е в унисон с класическата етика на Аристотел, която сега откривам и у Шопенхауер: Истински мъдрият човек, не се стреми към щастието, а към избягване на нещастието, затова той може да се лиши от някои удоволствия, за да избегне по-големи бъдещи беди. Не съм убедена обаче, че в любовта подобна максима може да бъде спазена.
| |
|
Всъщност не акцентирах върху това в мисълта на Айнщайн. Даже мисля, че и той не е говорил за това. Всъщност аз поставям под съмнение самата ценност на благополучието. Разбираш ли, аз казвам, че не е кой знае колко важно да си щастлив, и не бива това да е опеделящо за стремежа на едно истински разумно същество. Човекът е все още твърде близо до животното. Хрумва ли ти въпроса "Но като не се стреми към щастие, към какво тогава да се стреми човек?"? Ако ти хрумва, значи наистина не си разбрала това, което искам да кажа. Не че това е нещо лошо. Ако ти е интересно, попитай ме и ще се опитам да обясня по-подробно.
Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
|
|
|