|
Тема
|
практически въпрос?
|
|
Автор |
lullaby () |
Публикувано | 16.02.08 00:02 |
|
дуалистичната природа на човек? щото аз не мога едновременно да мисля колко харесвам някой и за неговите недостатъци. нито за себе си мога едновременно да мисля така. виждам или едното или другото в даден момент.
чисто практически наистина ли се получава, че качествата са развити компенсации на негативи и виждайки първото само по себе си свидетелства за наличие на второто. все едно скачени съдове? защото не ми се вижда възможно... да виждаш недостатъците у приятелите си.
показател ли е примерно кофтият характер за много скрити качества или кофти характер си е кофти характер и само толкова?
има теория /мисля на Карл Роджърс/, че човек е компенсаторно същество. т.е. всяко нещо, което той постига /особено значимите неща- например изграждането на характер/ е в следствие на някаква липса или невъзможност. значи "дефект в ефект" е взаимовръзка, не векторно отношение?
просто ми се струва странна идеята зад качество да се крие недостатък. трудно ми е да погледна от тази страна на нещата, но май почнах да осъзнавам, че гледам повърхностно и едностранчиво.
та практиката какво е показала? глупост ли е дуалистичната природа на човек или не?
'Have you completely lost your mind?'
'Well yes, where have you been all night?'Редактирано от lullaby на 16.02.08 00:05.
| |
Тема
|
Re: практически въпрос?
[re: lullaby]
|
|
Автор | Плюш (Нерегистриран) |
Публикувано | 16.02.08 15:49 |
|
защото не ми се вижда възможно... да виждаш недостатъците у приятелите си.
Аз лично, колкото и много да харесвам и обичам някого, обикновено доста добре си давам сметка и за отрицателните му черти.
Определено не мисля, че кофти характерът е показател за скрити положителни качества, а дори напротив: показател е за скрити още по-кофти качества.
| |
Тема
|
Re: практически въпрос?
[re: Плюш]
|
|
Автор | Coм (Нерегистриран) |
Публикувано | 17.02.08 12:33 |
|
На мен също ми е трудно за така наречените недостатъци, но вижте какво пише тук: www.icp-bg.com
| |
|
|
|
|