А защо трябва да се интересуваме от чуждото мнение на първо място?

Ами поне 2 страни има този въпрос. Ако някой иска да ти се меси в живота и да ти казва какво да правиш - естествено ще слушаш себе си, а не него.
ОБАЧЕ, даже и тогава не е много зле да чуеш какво мисли и защо така го мисли. Колкото и да си готин, печен, як и пр. едва ли могат да ти хрумнат всички мисли и всички възможни гледни точки за даден въпрос, така че всяко друго мнение може да те обогати, без да е нужно да се съгласяваш.
Второ - защото по тази логика - защо пък трябва някой да се интересува от твоето мнение? Да, ама на теб ще ти е кофти, ако на никой не му пука и въобще не е.ава ти какво мислиш и какво искаш. И тогава въобще няма да си общуваме, ами ще гледаме да стоим далеч един от друг и ще се зъбим като се разминем.
И трето - не ти ли е любопитно - просто така - гледаш го тоя, че е много различен от теб и ги мъдри едни дивотии и си викаш не Е.ати глупостите, ами си казваш - Чакай бе, защо е така? Тоя не е тъп, не е луд, що пък така го мисли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, но зависи от интересите. например за сериозни неща не говоря с приятелите си. Аз искам "леки" приятели, в смисъл да са прозаични и да не ме натоварват с проблеми като политиката и др. По проблемите има клубове по интереси и така на татък, обаче не ми трябва да знам всяса гледна точка. Пример - харесвах БГ трамваите, но понеже повечето хора не ги харесват, престанах да ги харесвам и мъча себе си така. Ето това имам предвид - нужно ли е да знаем всичко? Аз мисля, че не. Защото ако ти харесва нещо не би искал то да ти падне в очите.

Добре де, ти като си ги харесвал, защо спря? Другите са си други, ти като им знаеш мнението трябва ли да го следваш?

Като им знам мнението ми става гадно, че аз не съм като другите. А и е гадно да видиш как нещо, което харесваш е оплювано по най-долен начин. Остави трамваите, ами виж простотията, ширеща се масово по форумите. Като им непишеш тема за любов - те викат: "Любов? Няма такова нещо. Все пак живеем в 21 век." Е как да не се ядосаш човек. В случая имат право на лично мнение, но защо поставят под общ знаменател с "живеем в 21 век, вече няма любов". Ако за тях няма, за мен може и да има примерно. Дразнещо е. А и ми писна все да гледам другите, да пренебрегвам себе си заради тях и техните мнения. Алал да са им, вече няма да ги слушам. Затова мисля, че е по-добре ако не да спра, то поне да огранича времето си по форумите, понеже ми писна така да се водя от чуждото мнение. И нещо интересно, нищо, че май не е по темата - писна ми от въпроса Каква музика слушаш. Странно защо вече ми го задават често? Е, аз вече, за да се измъкна ще казвам просто: "Ми всякаква." Много ме дразни този въпрос, може би защото харесвам повече киното и телевизията. Или защото искам разговор, а не човек-лексикон. Вече ще казвам всякаква музика, че слушам. Така ще им показвам, че за мен тя не е много важна, а просто забавление. Така няма да ми лепват етикети като "чалгар", "метъл" или "ретро-маниак" вече.

Абе що да няма любов. Тва са простотии, бе приятел. Ти си си съвсем прав. Тва че хората са го ударили на чукане, не значи че няма и други, за които любовта си е важна.
Като те слушам, ти си мислиш разумно и си чувстваш нещата и въобще си си готин пич, обаче много се връзваш на някакви глупаци. (е, може и да не са де

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре, ти като си отстояваш мнението, дори да е различно от на повечето хора, как така не ти се противопоставят? Говоря основно в Интерент, понеже в живота не съм срещал такова противопоставяне. В живота има и скандали, разбира се, обаче по-често срещам хора с мнение като моето по повечето въпроси - явно в Интернет сменят позицията.

Та, как във форуми избягваш скандалите. кажи ми ти, от личен опит. Понеже в който и форум да пиша все напускам с погнуса, защото все ми се нахвърлят. Изразя си мнението, и ако е различно веднага ще се намерят хора, които да говорят простотии. Често пък им отговарям и стават грандиозни скандали, а накрая се чувствам като победен.

Дали не е по-добра тактика просто да не отговарям на мнения с нападки? Защото в една моя тема тук изпробвах това. Един човек беше казал някаква глупост, но аз не отговорих. Следващото мнение вече не беше обидно, а по темата. Дали ако бях отвърнал щяхме да си направим скандала? Защото аз така мисля. Например някой напише: "Говориш глупости." (това е най-цензурния вариант), а ти отговориш каквото и да е, май е наливане масло в огъня.

По-добре ли е ако не се отговоря на подобни нападки или изглежда, че не си отстояваш позицията? Объркан съм тотално. Ако отвърнеш е отстояване на мнение, но пък от друга страна - защо трябва да се поддаваш на човек, който иска да те обори - защо да го оборваш или убеждаваш в каквото и да е?

Зарежи зодиите, тези утвърдени програматори на поведение!
За всеки човек на този свят, е жизненоважно да бъде забелязан, затова ще спори, досажда и налага без значение дали е прав или не. Хората не могат да контролират напълно примитивното си начало и няма нищо неестествено ако налитат на бой, макар днешната културата да го определя за грозно. По цял свят в парламентите са се млатили и обиждали за идиотщини. Ако си спомняш, веднъж Сидеров дръпна болната струна на "мозъка" Росен Петров, наричайки го "Пълен нещастник".
Беше много забавно да видиш как този прост мозък загърби арсенала си от прийоми за в случая и се прояви като наистина модерен неандерталец, предизвикваки Сидеров на ринга.

Хората водят и избягват спорове според общата си култура - тази съвкупност от наученото до момента, затова не пропускай да обогатиш своята.
Да се самосъжаляваш е удобно, но положи повече усилия за постоянното си усъвършенствуване.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами, виж, мисля че сам си стигнал до отговора - ако не отговаряш на мнения с нападки, хората се успокояват (по-често). Аз не винаги успявам, говорех за живота повече, но там човек си подбира среда и в това до голяма степен е номерът, в Интернет - хора всякакви, ядосвам се и още как , обаче опитвам едно от двете - или не отговарям, или отговарям учтиво - те пак се дръвчат, аз -пак учтиво и накрая на тях им писва, като видят, че не могат да ме въвлекат в скандала. Обаче да отговаряш на всеки такъв - какъв е смисълът? Като го виждаш, че за него целта не е да мисли и да си разширява мнението, ами да избива комплекси и да се дърви във форума. Та ти какво си му - партньор в простотиите? Имаше един, които е с мания и като му четеш писанията ти иде да му забиеш един, обаче човекът си е луд, казах си - болен е горкият, добре, че не съм на негово място и толкова.
Щото то все пак ключовият въпрос е - да си отстояваш позицията, ама пред кого , и защо ти е нужно. Е, ако си убеден, че човекът е печен, заслужава ти уважението, струва си да се отстояваш, за да заслужиш неговото, ама ако ти е под нивото - тогава защо? Нужно ли ти е неговото зачитане? Ще му слезеш ли на нивото, само и само да ти каже евала? А тогава ти ще се зачиташ ли?
Важното е, да си сложиш центъра на тежестта в себе си - ако ти се харесваш(харесваш мнението си) значи си ОК, ако - не, трябва да помислиш. И да се отстояваш пред достойни партньори - нали знаеш как е било едно време - рицарите никога не са се унижавали да се бият с простолюдието - е, пак е такъв принципът - отстояваш се пред който си струва. Споровете раждат истина, кавгите - само простотии. А колкото и прост да се докараш, пак ще се намери по-голям простак да те "победи" в изпростяването. Ама то тая битка май по-добре да не я печелиш, нали?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тук има доста по темата: http://www.icp-bg.com/