Здравейте има ли психологически трикове да се справя човек с клюкарскаобстановка на работа . аз съм нова тук и в началото подходих доста невнимателно , държейки се много приятелски и открито и в някакъв момент започнах да дочувам много неприятни неща за себе си, думите си изопачени и хората ми се подиграват по някакъв начин зад гърба. реших, че ще пазя дистанция и няма да бъда така открита и споделяща , но не знам как да реагирам на сегашните коментари. не съм конфликтен човек и не съм и злобна и не съм коментирала никого агресивно и ми е трудно да разбера мотивацията зад цялата работа. но тя не е и важна - да са живи и здрави хорицата, но как аз да оцелея в подобно място? аз съм от типа хора, на които им е много важно да хармонизира със средата си и донякъде доста суетна - обикновено съм харесвана и приемана от обкръжението си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хммммм....
Налагало ми се е и на мен да се "вписвам" в такава среда. То малко или повече всяка работна среда е клюкарска. Съвет от мен - намери си приятели.
Не казвам че трябва да се доверяваш 100% дори и на тях. В днешно време работното място е голям змиярник. Важно е да си в добри отношения с началството, дори приятелски.
Колкото до клюкарството, то го има, защото има и причини за него. Например:
- хората не се разбират добре поначало и клюкарството е начин 2-3 хора, които по принцип не са си интересни и няма какво да си кажат да си запълват времето.
- има хора, които са завистливи и по този начин целят да вадят другите от равновесие.
- има някой, който се чувства застрашен от теб; той е професионален интригант и седи в дъното на интригата.
Като цяло; не е лошо да свикнеш с неприятно и враждебно обкръжение... в работата е така, не може всички да ръкопляскат, а шефът е принуден да балансира между подчинените си. Дори и да те харесва, често не може да го покаже открито. Понякога се изисква да намериш най-големия интригант и/или неприятен тип и да направиш открит конфликт с него.
Работното място е коренно различно от училището и университета, то е арена на противопоставяния и конфликти на интереси, а твоята цел е да си отстояваш твоите интереси...

природата ми е такава, че импулсивно влезнах в конфликт чисто открит с въпросния противник, от когото тръгват всички помии, но не съм сигурна, че това е правилнята тактика. поне вече не си говорим и с ми спестени множеството коментарчета и подмятания в лице, но зад гърба ми естествено не се спира. интересното е, че става дума за мъже. жените са много по разбрани и нормални, мъжете са агресивни с неуместни сексуални коментари, плюене зад гърба, обиждане на външен вид, изобщо пълна простотия. опитвам се да не ми влияе, но два три дена бях като болна. прав си , че не сме в детсклата градина и понятието ч1естно нечестно и другако кажете му, не вървят. все пак аз съм възпитана да съм добра коректна и да не зловредя. обаче за други хора това е част от играта и е в реда на нещата, така че просто трябва да го приема това, и да не го приемам лично и вземам присърце - просто стратегия нищо повече.

Аз пък това не съм го виждал - при мен мъжете са по-коректни.
Вероятно става дума за някакви чувства към теб. Нормалният човек не би тръгнал да се занимава с теб ако не му харесваш, по-скоро би те игнорирал. Не казвам че той е нормален, но може би има нещо на дъното.
Има типове хора, които направо "не говорят един и същи език". Някои хора просто са ни противни, защото са конфликтни и се държат не на базата на някакви ценности, а на това дали ще им се размине един вид поведение или не. Аз също съм възпитан и коректен. Убедил съм се, обаче, че такива хора не бива да бъдат допускани да ти лазят по нервите. Най-добре е шефът ти да научи за наличието на конфликт, но от теб, а не от него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите