Защо в България е толкова лесно да те сдухат и да те направят гаден песимист? Аз преди бях оптимист но от обстоятелствата се превърнах в скапан песимист. Сега мисля, че вече пак съм оптимист. Като ми стане гадно или спечено моментално си оправям настроението като си мисля наум "Аз съм оптимист". Обаче защо в България оптимистите не сме ценени, както другаде по света? Има и по-бедни народи, но са много по-весели, обаче без сърказъм, прекалена критичност към всичко. Защо не се отърсим от тези неща, които са като подводен камък?

Защото такава е Държавната политика в този посткомунистически резерват!

Управляващите с най-голямо усърдие създават мърша, само за да се хвалят, че я чистят и печелят цели състояния от това. А това е така, защото хората са склонни да мамят и лицемерничат, да използват нечисти техники в борбата си за оцеляване.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите