В един момент си дадох сметка, че не ми е приятно да живея сама и заживях с мъж, за когото след време се омъжих.
От години живея със съпруга си в чужбина, нямаме деца и не изключвам възможността един ден да се разделим. Независими сме финансово един от друг, имаме общи интереси и теми, но времето минава и мисля, че започнах да му омръзвам. За мен омръзването не е проблем, не изпитвам нужда от други мъже и знам как да се чувствам добре с моя. Усещам в себе си страх да остана сама, а това понякога ме кара да си мисля, че е една от причините да съм със съпруга си. Улавям се, че мисля за алтернативи и се опитвам да предвидя бъдещето развитие на нещата. Обръщам внимание на това, тъй като преди не съм го забелязвала в себе си - страх, несигурност и чувство за обреченост на самота. Неприятно е, започна да ми пречи да се отпускам и ме кара да се чувствам сякаш съм забравила или пропуснала да свърша нещо важно, изнервям се безпричинно, променям се по начин, който не ми допада. Не знам какво става. Защо е тоя страх? Когато мисля трезво мога с логика да стигна до заключението, че разделите са нещо нормално и живота продължава, но страхът остава. Веднъж се опитах да поговоря с него за това, но реакцията му беше "никой не знае какво го очаква в бъдеще и т.н.", а, мисля, имах нужда да чуя нещо затвърждаващо значимостта ми за него... Залутвам се в мисли за това как не съм незаменима и това ме потиска (въпреки, че знам - незаменими хора няма)...
Та така - проблем няма (никой не иска да се разделя с мен), но аз се тормозя и не мога да спра, въпреки че все още съм способна да си противореча разумно. Имам чувството, че в един момент ще потъна изцяло в страха си.
Има ли име това състояние? Как да се взема в ръце? Моля, коментирайте.

Самата ти обичаш ли своя съпруг?

Редактирано от chimera_ на 16.12.07 17:31.

Да.

А ето и един много силен материал по темата:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Известно е че има кризи, които настъпват след определени периоди на съжителство. Струва ми се, че усещаш някаква самота и непълнота в брака си. Това те кара да разсъждаваш философски за ситуацията. Не мисля, че това е нещо ненормално, напротив по-ненормално щеше да бъде ако човек никога не си задава подобни въпроси. Съвет не се наемам да ти дам освен най-разпространения - да си намериш нови занимания, чрез които да се запознаеш с нови хора - танци, фитнес, йога. Въобще новотата ще измести акцента на мислите ти в друга посока, защото ти в момента си фиксирана върху тях. Събирания с приятелски семейства може да ти помогнат да сравниш вашите отношения с техните и да си дадеш сметка къде сте.

Здравей,
Струва ми се...има твърде много и не съвсем прости неща зад думите ти...и отговорът не може да е еднозначен - не, че има еднозначни отговори.
Омръзнало ти е да живееш сама и си се омъжила...струва ти се, че започваш да му омръзваш...това не те притеснява...обичаш го...Може би от всичко по малко и все пак...Наистина ли го обичаш? Как? Доколко? Това ли е всичко, от което имаш нужда? Кое те кара да чувстваш, че му омръзваш?Кога се случва това? - може би си струва да "разнищиш" мислено тези ситуации, за да разбереш какво точно става. Кой на кого омръзва?
Никой не мисли да се разделя с теб...Но ти мислиш. ...Кое те навежда на тази мисъл?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

nqma da si samotna.
veseli praznitsi i na teb

Здравей и за много години! Прочетох споделените ти мисли и горните мнения и си дадох сметка, че ... е нормално! Всички жени сме такива...Искаме света, но ако може и той да и иска. Когато за първи път почуствах страх за себе си, беше на 9-тата година от брака ми! Осъзнах, че други жени харесват съпруга ми по начин, по който аз не го харесва. Изпаднах в депресия, защото аз не го желаех сексуално, но въпреки всичко не исках да го деля с друга/и. После се втурнах да работя много и забравих страховете си. После, съвсем естествено се появи друг мъж и така забравих страховете си! Сега се страхувам за другия, все едно съпругът ми е даденост! Животът е гаден, когато си влюбен! Кара те да се съмняваш в себе си, в другия, да плачеш без причина и ...

За много години на всички!


"други жени харесват съпруга ми по начин, по който аз не го харесвам"

Ето, това е нещо, което не ми дава мира.

Понякога е причина да се чувствам глупава - случвало ми се е да си създавам интереси само и само да мога да комуникирам за неща, които преди това е можел да обсъжда само с други жени. И в същото време не изпитвам ревност, а по-скоро безпомощност - някак не съм достатъчно съвършена за него и наваксвам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"новотата ще измести акцента на мислите ти в друга посока"

Имам го предвид и работя по въпроса, макар че, за момента, ми е почти невъзможно заради работата. Отделно, изпитвам чувство за вина когато се забавлявам без него. Насилвам се да го правя, не знам защо се получава така (не мисля, че той има "вина" за това), просто не ми е интересно. Не съм наясно как да го преодолея, освен чрез насилие над себе си, а така страничното занимание се "получава"/случва само временно и после пак ми омръзва и не ме влече.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите