Имам следното питане или по-скоро коментар, не знам. Струва ми се, че преди известно време се получи така, че започнах да супресирам ефекта от изненадата си от негативни събития. Т.е. ако някой ми каже нещо кофти, почнах да го приемам доста по-меко и дори равнодушно, отколкото е "нормално" за човек. Оттам обаче като че ли започнаха и положителните изненади да не ме впечатляват особено. Възможно ли е това, което говоря, да е истина, или според вас си измислям? То не че през призмата на екзистенциализма повечето чувства не са измислени, но... разбирате ме какво искам да кажа.

Със всички е така,все повече се примиряваме

orele mnogo dobre znam za kakwo govorish i s men e taka!

и при мен е така ,все по-малко се стресираме от стресиращи факти

"В моята цивилизация този,който се различава от мен,не ме ограбва,а ме обогатява"

Мисля, че потискаш емоциите си, един вид "да не би да са лоши и да ме наранят".
Да, ама така и хубавите няма да влият и ставаш като робот- само съществуваш, а не живееш. Аз съм такава, че много лесно могат да ме натъжат разни неща, но също и да ме развеселят. Не искам да спра да се натъжавам и развеселявам, защото иначе как ще разбирам, че живея?

"Би било добре да се събудим преди да умрем"

Посети сайта www.icp-bg.com - сигурен съм, че ще ти бъде от полза. А между другото това, което си написал е напълно вярно. Стопроцентова истина!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

защото депресята е спад в количеството на енергията, която е на разположение на егото. Т. е. нямаш енергия да се радваш или да плачеш, и ти е все едно.

Всички го преживяват от време на време, но ако се проточи прекалено дълго, или стане прекалено силно, може да потрябва помощ.

Аз бих започнал да си записвам сънищата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това супресиране означава "подтискане" ли. Може да се опитваш да промениш инстинктите си....Но може и да не става дума само за това. щото според мен - изненадата не е "инстинкт" , не и от тези които са нормално заложени у хората....