Здравейте,
пиша ви защото имам проблем, който не зная как да разреша и няма към кого да се обърна за съвет.
Става въпрос за следното: от доста време забелязвам, че когато споделя факт или случка, отсрещната страна ги използва, дори в мое присъствие при разговор в компания. Това започна много да ме дразни. Осъзнавам, че каквото и да кажа вече не е "мое", ако някога въобще е било. Опитвам се да не мисля за хората, които ме повтарят като за плагиатори. Изолирах се от някои, за да не се дразня, но се появяват нови и не знам какво да направя... Някъде бъркам и не знам къде. Дали е в начина, по който говоря или нещо в характера ми ги провокира - не разбирам. Понякога се чувствам сякаш живеят живота ми и след това си мисля, че съм луда. Не се чувствам добре така и бих искала да променя каквото е необходимо.
Моля за съвет.

хората се държат така , както им позволяваш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нищо в живота не е мое или твое , приеми го и живей спокойно .Един мъдрец казва ,че най необикновено искане е да бъдем обикновени хора .Всички искат да са изключение да блеснат , а всъщност мъдреца иска само едно да бъде обикновен .Бъди мъдра .Пожелай да най - необикновеното нещо на света - да бъдеш обикновена .И тогава , това че някойти взема историите ти може би ще ти се струва забавно.

Благодаря за вниманието.
Бих искала да разбера как точно го позволявам, освен че им "давам материал" нищо друго не ми идва наум. Не знам накъде да мисля.

Благодаря, не бях мислила за това.
Започнах да пиша как не се мисля за необикновена и го изтрих:). Да, иска ми се и на мен понякога да блестя.

да бъдеш по серт .да не премълчаваш когато някой те ядоса.да ги накараш да се почувстват тъпи след като използват някоя твоя история/конкретно в посочения случай/

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами то това е блясването да искаш да си необикновна .Поискай го и гледай какво ще стане , скоро всичи ще се впечатлят о т теб

Не съм "тренирана" да действам по този начин и май не ми идва отвътре. (не го казвам, за да се оправдавам)
Когато се случи такова нещо се стъписвам (нямам контрол над себе си) - първо е изненада, следва едно празно усещане и завършвам с гняв и раздразнение, които никога не съм сигурна, че съм права да изразя (напр. купон, всички се веселят заради вица, който съм пуснала в обръщение, но някой друг е разказал и обрал овациите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

така ми звучиш като тинейджърка или в тази възраст някъде,липсва ти самочуствие и увереност в себе си от там и липсата на смелост да изразиш раздразнението си и да сложиш другия на мястото му,а ти си траеш и вътрешно се мъчиш.Защо??? ами изправи се и покажи че имаш характер бе! явно си умно момиче след като крадат идеите ти така че не би трябвало да ти е проблем .както казваш не си тренирана да действаш така споко,с годините живота ще те тренира ще улегнеш ще придобиеш самоувереност ще си спечелиш уважение сега това са детски глупости просто ги избягвай.

Объркана, проблема за който споделяш не би трябвало да е твой проблем. Това е проблем на другите, които те цитират или плагиатстват от знанията и идеите ти. Може би те не се чувсват достатъчно интересни и оригинални и в напъните си да блеснат използват чужди мисли. Може би ти си силната и водеща личност, на която другите подражават. Лидер ли си в твоята група?Ако обаче това са твои споделени тайни, замисли се дали не си прекалено доверчива спрямо околните.