Как се преодолява несподелена любов?

Съвършено едностранна е, отсреща има явна демонстрация на нежелание за каквото и да е общуване, обръща се гръб дори при "здравей". Така повече от две години.

Знам: `живота продължава...намери си занимание...излизай с приятели и т.н.`
Не помага. Имам занимания, излизам с приятели. Не, не помага.

Преодолява се с течение на времето, но остават дълбоки белези в сърцето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

може би...
не вярвам да имам толкова много години пред себе си, за колкото може да ми мине.

Много често и отсрешната страна е на същото мнение.
Има хора, които са твърде плахи и не могат да признаят влечението си. Понякога отсрешната страна инстиктивно избягва себеподобен партньор, защото търси властен такъв. Друг път не си допадат или несподелената любов може да представлява вид непримиримост, когато желаем да притежаваме някого.

Да притежаваш човек не знам какво е.
Не е непримиримост.
Не знам как се запълва празнотата от липсата на конкретен човек.

Не е необичайно човек да не знае много неща.
Животът си е несправедлив и макар да го знаеш, ти не се примиряваш.
Тревожно е само, че ние сме единствените животни, които се спъваме два пъти в един и същ камък. Неспособни сме да дадем приоритет на Разума и това е основния ни недостатък, от който произлизат всичките ни проблеми.

Защо си се взряла в една единствена частица и пренебрегваш живата реалност?
Защо си избрала само една от неизброимите възможности?
Защо се подчиняваш на една каскада от биохимични реакции - емоциален отклик на това, което някога си възприела?
Трябва да разбереш, че мозъкът ти сега не прави разлика между това, което вижда наоколо, и миналите ти спомени.
Но ти вече си достатъчно голяма, (и достатъчно упорита) за да се научиш да изживяваш и чувстваш света, а не това, което е нереално!

а не това, което е нереално!"

кое е нереално?

Нереално е да се изживяват отново и отново минали впечатления, спомени и представи, когато вече живееш в нова реалност.
Има разлика между това, как ние възприемаме този свят и какъвто е той в действителност.

Ако желаеш, пиши на scream@gbg.bg

И откъде знаеш какво изживявам?

Миналото си е минало, аз никога не живея в него. Никога.
Не виждам защо да пиша на мейла, но благодаря все пак за учтивостта.

Кой ли не е предвидим.

Трудно ще излъжеш себе си!