Здравейте,
Имам въпрос към психолозите, посещаващи този клуб...Възможно ли е, когато човек е в тежка депресия, това да започне да се отразява върху цялостното му състояние - дори физическо и умствено: чувствам ужасна отпадналост непрекъснато, главобол, много лесно се уморявам (дори само от седене в седнало положение), изтощавам се психически само при мисълта, че трябва да свърша нещо и поради това много неща просто не върша...Но това не е най-страшното...Най-много ме плаши това, че имам чувството, че съм останала без мозък...в смисъл, бавно ми върви мисълта; когато говоря с някого, особено ако ми зададе някой по-неочакван въпрос, реакцията ми закъснява или блокирам за малко на първо време; когато говоря, се случва да ми се губят думи; не винаги успявам да се концентрирам в разговора - буквално - това, което ми се казва влиза през едното ухо и излиза през другото. Всичко това още повече ме депресира и ме кара да се чувствам нервна. Когато просто си седя например, усещам, че погледът ми се е забил някъде в празното пространство, а мислите ми се лутат в различни посоки, без да мисля за нещо конкретно...като че съм някъде другаде, а не там, където съм.
Въпросът ми е, може ли да съм толкова погълната от собствените си мисли, от депресията и от мисълта за нея, че това да влияе толкова негативно върху концентрацията ми, способността ми да говоря/ слушам /действам??
Пропуснах да кажа за нещо, което съм забелязала: не винаги съм така, има случаи, в които говоря съвсем нормално - това се случва обикновено, когато съм в много добро или приповдигнато настроение - тогава и мисълта ми тече нормално бързо, така се и изразявам и се чувствам добре.
С тази депресия съм от около половин година, а гореописаното състояние е от по-скоро, но имам чувството, че с времето ставам по-зле...

Благодаря предварително за мнения по въпроса ми.

Само да добавя, за да получите по-пълна представа за това как се чувствам - почти непрекъснато се чувствам така, като че ли съм пияна...ужасно е!

Всичко което описваш е напълно нормално за депресията, и бих те посъветвала да потърсиш професионална помощ, при първа възможност, психотерапията би ти помогнала според пмен, но не чакай много защото нещата може да се дзадълбочат!

Здравей описваш депресията като по учебник - вземи си едно направление от личният лекар и отиди на психиатър .Депресията ти е толкова типична че няма начин да не се оправи. Успех

Благодаря ви за отговорите!:) Успокоих се:).
Мислила съм (пак) да тръгна на психиатър, но ме е страх...Преди време ходих доста дълго при такъв специалист, пих антидепресанти и като краен резултат - чувствах се много добре, психиатърът ми постепенно ми спря лекарствата; каза, че вече нямам нужда да ходя при него, защото съм добре. Това обаче не продължи много дълго...На първо време се чувствах несигурна от това, че вече не се виждаме и няма кой да ме напътства и да ми дава кураж; след време това отмина, но полека-лека депресията започна пак да се завръща. Та така...Не ми се иска и пак да почвам с лекарствата, ако знам, че ефектът ще е само докато ги пия (както се оказа), а не може цял живот на хапчета...Аз съм на 21, а понякога нещата от живота ми се виждат лишени от смисъл и се плаша, какво би било, ако нямаше кой да ме побутва напред и да ми казва накъде да вървя.

добре, а защо не пробваш да се виждаш с хора които са позитивно мислещи и оптимистично настроени, могат да успеят да ти предадът настроението си и на теб. Не знам но и средата има много голямо значение. Или примерно пробвай да спортуваш нещо, това също помага. Желаят бързо подобрение.