Помогнете хорица!!!!! Преди около 4 месеца стана инцидент пред входната ни врата.Съседите се сбили ,клали и детето ми видя окървавената съседка.От тогава изпитва страх да стои в стая сама ,да стои на тъмно и по цял ден ходи след мен или след мъжа ми .Виждам я че душичката и страда от това .Ходихме няколко пъти да и леят куршум но не помага. Утре съм и записала час при психолог но не знам дали и това ще помогне.Тя е на 10 годинки и много ми е притеснено да не се разболее от нещо.Какаво бих могла аз да и говоря ,искам нещо по професионално да прочета ,защото мисля че не успявам да и втълпя ,че нищо лошо няма да и се случи примерно ако изгледа едно филмче сама.

пробвай това:
Генадий Малахов-" без прочистване няма здраве" стр.194 - изливане с восък

Как да не изпитва страх момиченцето, след като съседите ти са психопати?!!Грижа на родителите е, да не допускат децата им да виждат такива неща!

Е хубаво де и какво според теб е трябвало да направи жената - да не пуска момиченцето да излиза от вкъщи? Помисли малко преди да даваш такива компетентни съвети! Ми не си ли помисли преди да се искажеш например, че може детето да е излязло да поиграе пред блока следобед и като е тръгнало да се прибира да се е натъкнало на испълнението? Ти например в подобна ситуация по какъв начин не би допуснал(а) дететоти да види подобно нещо? Можеби ще го караш да ходи с вързани очи и ще го научиш от малко да си служи с "бял бастун"?

Здравей Хаберче,

Аз съще се уплаших като малка - бях превъртяла от една случка и ми беше много трудно да се оправя. Става много трудно и бавно и е много важно детето да има пълната подкрепа на родителите си. Сега съм на 28 и живота ми е нормален.
Само не се панирай. Дръж се нормално и и повтаряй, че всичко е наред, че такива неща се случват, но тя е в безопасност. Излизайте и гледай да я занимаваш с интересни неща - спорт, танци, уроци, игри. Така няма да мисли за лошото, което е видяла. Това е изключително важно и помага много.

Леенето на куршум не помага - но сигурно и не вреди. Заведи я на психолог ако искаш. Може поне да си поговори с нея и да я накара да разбере, че не трябва да мисли за случката (има си психологически трикове). Аз посетих няколко пъти Пламен Ванев в Пирогов - не знам дали приема пациенти, но можеш да пробваш. Ако не, щи ти дам номера на други специалисти.

Успех и стискам палци,

Ра

Здравей Хаберче,

Не мисля, че можеш да направиш нещо конкретно при тези обстоятелства, но не се притеснявай, времето наистина лекува. За такива травми трябва истински специалист, а се съмнявам, че в България имаме такива все още.

Синът ми от малък беше много жизнерадостно дете. По телевизията даваха "Шато Валон" ако не греша. Имаше една сцена, в която Ковалик избесня, започна да крещи, събаряше и обръщаше мебели. От този момента нататък детето ми започна да се страхува от силен шум и от тъмното. Познаваше филма от първата нота на музиката, с която започваше или от един-два кадъра и започваше да вика "Ковалик, Ковалик" и плачеше да спрем филма. На нас ни беше смешно и дори забавно, че едно дете на 3-4 годинки реагира така, но с времето забелязахме, че страхът му излиза от нормалното. Ляхме му куршум, водихме го при психотерапевти - не помогна. Една от психотерапевтките (дипломиран психолог) ни обясни, че той бил от избранниците на извънземните и понеже бил още малък, контактът с тях още го плашел!?!? Докъм 10-тата си година спеше само на светната лампа и след това полека-лека се нормализира. Сега е мъж на 20 и не проявява необичаен страх. Дори напротив, много обича бурно време с тежки облаци и вятър, а също и да се разхожда по нощна София (не прекалява). Може би някой психолог ще каже, че това е вид компенсиране на страха и може да е прав, но за мен е важно, че момчето ми си реагира съвсем нормално на окръжаващата го среда.

Послушай какво ти казва Ра. Може да опиташ с психотерапевт, но не се задълбочавай много и не се притеснявай, нещата ще си дойдат на мястото. Само подкрепяйте детето си и не се опитвайте “насилствено” да го отървете от страха. Знам, че понякога е уморително да се съобразяваш със страховете му, но е много по-добре отколкото да му креснеш: „Лягай и заспивай!”

Успех!

Сменете жилището и се преместете,така в нова обстановка щя забрави случилото се,а с годините като порасне съсвсем. Успокой се,нищо страшно не е това,като се шашкаш само ще и задълбочиш проблема,всяко дете в един момент или друг е имало подобно разтърсващо преживяване,на мен ми се е случвало и преди 10 и след 10 годишна,минава с времето....
хубаво е да и намериш интересно занимание,хоби,спорт,игри,въобще нещо което ще прави с удоволствие,не си давай парите на вятъра за восъколеене и психотерапевти нищо няма да помогне в този случай това са глупости особено първото!!

Здравей Хаберче!
Децата са изключително впечатлителни по природа. Има наистина случки, които след време се забравят, но важно е на каква възраст е било детето. По-малките деца по-лесно израстват такива травмиращи събития, защото с израстването трупат все нови и нови преживявания. По- големите деца обаче малко по-трудно израстват такива неща. Имах едно дете в училището, където работех, което беше станало сомнамбул от една такава травмираща случка, не пожелаха да заведат детето на специалист/срамно им се стори/ и то малко по малко започна да променя и своите навици, стана по-нервно и разконцентрирано в работата си в училище и в къщи, по -безотговорно. Не е за пренебрегване подобна ситуация. Надявам се, че ще откриете отговорен и добър специалист за детето. Трябва да знаеш обаче, че процесът е дълъг- това не е бронхит или някаква настика, за да се предпише хапче и след няколко дни да се оправи. Ако психологът или терапефта е добър ще изградите една здрава връзка и стъпка по стъпка детето ще преодолее тази травмираща случка. Пожелавам ти го от сърце!

Здравей!
Нормално е да го е страх детето. Аз бих се уплашила, а какво остава за едно малко дете. Моето дете преди няколко години преживя тежко една градушка, при която се оказахме навън под едно дърво и два чадъра с етърва ми и двете и деца. Беше ужасно страшно и като видя дъжд, аз - възрастната се стъписвам за момент все още, а детето ми доста време-няколко години след инцидента се плашеше от силни звуци. Примерно минаваме покрай строеж и някой блъска по ламарина или нещо подобно и той се стряскаше. Минава покрай нас автобус и пак се страхуваше от звука. И така няколко години.
Сега мисля, че го преодоля, или поне се надявам да е така. Или е станал голям и се страхува да не видим, че го е страх.
Заведи детето си при психолог, ако трябва при друг и т.н., но повярвай ми-ще му помогнат. Аз вярвам в това, но знам, че отнема ужасно много време. Просто не се отказвай лесно.
Късмет и на двамата!

" и много ми е притеснено да не се разболее от нещо"

Ти като си "притеснена", вероятно това допълнително рефлектира върху детето!Трябва да имаш по-спокойно, леко "безралично" от емоционално гледна точка, условно! казано, отношение спрямо въпроса, поне в нейно присъствие!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите