|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
Тема
|
Не мога да говоря със съпруга си
|
|
Автор | Гaли (Нерегистриран) |
Публикувано | 16.08.07 14:56 |
|
От няколко месеца имаме проблеми, провокирани от факта, че на мен ми омръзна да съм в ролята на домашна помощница и безгласна буква в семейното гнездо. Когато се опитах да променя нещата - в смисъл: реших от време на време в събота и неделя да излизам, вместо да домакинствам, да се забавя след работа и вместо да се прибера в 6,15 (както са свикнали) да се прибирам в 7 - 7,15, да не готвя всяка вечер и да не пера и гладя цялото му бельо (защото на пералнята има едно копченце, което трябва да се натисне), опитах се да му обясня, че и аз имам служебни и здравословни проблеми понякога, той се нацупи ... Вече не мога да проследя хронологически какво точно се случи, но в крайна сметка той престана да ми оставя част от заплатата си (както винаги см правили до сега и моята и неговата - домакинството). След това започна да има претенции към липсата на приготвена вечеря (бях останала без стотинка), скара ми се, че съм приготвила вечеря, при условие че ми бил казал да не готвя (родителите ми бяха в къщи и не можехме да изкараме на останки от предния ден), изчезна без да ми каже че е решил да си пътува за провинцията.... скъсах се да се притеснявам.... вече си купува продукти само за себе си (и евентуално за детето), храни се сам и си мие собствената чинийка (което си е постижение в известна степен), играе на компютъра и общо взето си прави точно каквото само и единствено на него му е кеф... Не разговарям. Майка ми твърди, че трябва да седнем и да си изясним позициите, но аз не мога да си отворя устата и да разговарям с него. Просто нямам сили. И освен това имам усещането, че нямам какво да му кажа. А може би и малко се страхувам. Той винаги е бил доминиращ в семейството. В смисъл - никога не се е налагал със сила, но е страхотен манипулатор, чуството ми за вина е вкоренено дълбоко в мен и дори закъснение от 45 мин след работа ме хвърля в безкрайни душевни терзания...
Кажете ми накъде да поема. Психолог, психиатър, психоаналитик.... дайте ми някакви координати за връзка или ...
Трябва да направя нещо и за себе си и за него и за дъщерята, която въпреки че е на 16 (или може би точно заради това) е ужасно раздвоена от тази странна ситуация.
| |
Тема
|
Re: Не мога да говоря със съпруга си
[re: Гaли]
|
|
Автор | пфy (Нерегистриран) |
Публикувано | 16.08.07 14:59 |
|
Самоубий се незабавно и не ни мъчи с баналния си живот.
| |
Тема
|
Re: Не мога да говоря със съпруга си
[re: пфy]
|
|
Автор | Гaли (Нерегистриран) |
Публикувано | 16.08.07 15:17 |
|
Много ти благодаря за съвета. Отивам да го последвам.
| |
Тема
|
Re: Не мога да говоря със съпруга си
[re: Гaли]
|
|
Автор |
merteuil (coordinator) |
Публикувано | 16.08.07 22:26 |
|
Какво да правиш?!? Все съм се чудила колко ли много са жените, които продължават да търпят безобразия от сорта..По какъв точно начин зависите от тези егоистични същества?"Не зависим, обичаме!", ще кажете, "имаме деца и т.н...."Не разбирам що за любов е това...Измивал си чинийката...хахахахахахаах! Свикнала си го да му слугуваш ли? Е, кой е виновен?
"Държа на този човек!". Да, тези сме ги чували...Ама замисляла ли си се ЗАЩО точно държиш на този човек? "Той е баща на децата ми."..ОК, съгласана, ама от всяко дърво свирка не става, пък к'во остава - баща...то деца лесно се правят...
Психиатър? Глупости!Психоаналитик? В България все още няма такива - има клинични и социални психолози. Това, което ти трябва е адвокат. Специалист по бракоразводни дела...
Objects in mirror are closer than they appear.
| |
Тема
|
Re: Не мога да говоря със съпруга си
[re: merteuil]
|
|
Автор |
socratt (новак) |
Публикувано | 17.08.07 00:29 |
|
Здравей , хайде преди да се самоубиеш да пишеш от кой град си ,защото ако си от София знам кой може да ти помогне .
| |
Тема
|
Re: Не мога да говоря със съпруга си
[re: Гaли]
|
|
Автор | friend (Нерегистриран) |
Публикувано | 17.08.07 00:29 |
|
Ако не искаш да хванеш рак, прекратявай този "съюз". Животът е един-единствен...и е страшна перспектива да доизживееш по този начин годините, в които се иска все по-голяма взаимна подкрепа. Виждаш ли се с този човек след 30 години?
Сещам се за една възрастна съседска двойка. Вече бяха болнави, той се бе превърнал от доминантен тип в абсолютен темерут. По цял ден пишеше съчинения от сорта: "Как любовта на работното място удвоява работоспособността и продуктивността". Същевременно не искаше да се храни с бабата на една маса. Това ли е заслужила женицата? Беше самата кротост и тъга.
Гали, замисляла ли си се какво представлява недостигът на положителни емоции? Мизерия, подлудяваща и обезнадеждаваща МИЗЕРИЯ както липсата на всичко друго най-нужно - здраве, пари...Кой и защо има правото да ти отнема онова, което ти се полага като на човешко същество? Усмивката (не дори любовта), която иначе не струва нищо.
А да откриеш някой, който го е грижа за теб е толкова лесно. Има толкова хора, които се нуждаят от нечия топлинка...
Горе главата, мила Гали...И не прекратявай брака преди да си открила Човека, защото можеш да изпаднеш в дупка, от която да не ти се излиза.
| |
Тема
|
Re: Не мога да говоря със съпруга си
[re: socratt]
|
|
Автор | Гaли (Нерегистриран) |
Публикувано | 17.08.07 09:01 |
|
Здравейте! Няма да се самоубивам, разбира се, не съм чак толкова изперкала!
От София съм.
| |
Тема
|
Re: Не мога да говоря със съпруга си
[re: friend]
|
|
Автор | Гaли (Нерегистриран) |
Публикувано | 17.08.07 09:22 |
|
Ами нямам като че ли подобна идея още в главата, въпреки че доста се "тръшкам" напоследък. Не искам да прекратявам брака, и да, до известна степен се чуствам зависима от него. Нормално е. Работя добра работа, която понякога изисква отсъствия от къщи, от града, понякога се налага да пътувам и навън, за по няколко дни.... Това в началото водеше до известна приповдигнатост в настроението му, след това - апатия. Случвало се като се върна да откривам къщата приятно почистена и подредена. И аха ... да се зарадвам. Оказва се, че дъщерята се е погрижила да ме посрещне по този начин, а не той.
Обикновено когато се прибирам от дълго отсъствие у дома няма нищо за хапване, чака ме и казва "Ела да отидем до магазина, че няма за ядене". Не мога да проумея какво точно означава това.
До пролетта всичко това ми се струваше толкова нормално, обичайно .... винаги идваше с мен, като реша да изляза някъде с приятели.... може би не трябваше да искам да излизам сама. Дали пък може да се мисли за някаква спотаена ревност? Никога, за толкова години не е демонстрирал ревност, но и никога не е показвал някаква любов, привързаност, ... по-скоро тип "мирно съвместно съществуване". Моите празници винаги ги и подминавал с някакво мълчание .... и с това съм свикнала, май!
Сигурно ми е объркан поста, но и аз съм объркана, не знам какво точно искам да постигна. На първо място обаче е това - да преодолея себе си в невъзможността си (не нежеланието си) да се изправя пред него и да му кажа всичко това, което ми се върти в главата.
| |
Тема
|
Re: Не мога да говоря със съпруга си
[re: Гaли]
|
|
Автор |
socratt (новак) |
Публикувано | 17.08.07 13:07 |
|
Печелиш , дай имейл за да ти дам коордимати на човек , който е най - добрият специалист за проблема ти в София .Вече не практикува ,но предполагам, че случаят ти ще го заитересува и ще ти помогне .Психолог е .
| |
Тема
|
Re: Не мога да говоря със съпруга си
[re: socratt]
|
|
Автор |
gayly (търсеща) |
Публикувано | 17.08.07 13:31 |
|
Може ли да ми пратиш на лична. Регистрирана съм отдавна, но не използвам ника си често, ...
Утре обаче заминавам малко на море.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
|
|