Здравейте.

Не бих казала, че съм некомуникативна или асоциална. Нито че страдам от ниска самооценка. Харесвам се и хората ме харесват. Но се страхувам да говоря пред повече от двама души накуп. Не че изобщо не мога, но някак се притеснявам. Още повече ако ги виждам за пръв път. По-лесно ми е ако са мъже. Най-лесно ми е ако констатирам че ме харесват като жена. Но не се подвеждайте по това.

Обожавам да танцувам пред хора. Особено когато се облека добре. Бива ме в това.

Ако мина край хора и не им направя впечатление, решавам че нещо не ми е наред днес, че не съм хубава. Но и по това не се подвеждайте.

Обичам да съм сред хора, обаче попадна ли в такава ситуация, например на маса, мога да мълча дружелюбно с часове. :) На някои това не им се струва дружелюбно.

Като малка когато имахме гости все ме затваряха. В смисъл ако бяха с деца, играехме в другата стая, ако не - ела да кажеш добър ден и вратата се затваря. Забранено беше да чуя какво говорят възрастните или ако се случи да не могат да ме изолират - забранено беше да се намесвам в разговора или да го прекъсвам по какъвто и да било повод. Това бяха правилата и аз бях ок с тях. Но сега си мисля че може да има нещо общо.

В дет. градина и в училище свикнах да ме фаворизират. И това може да има нещо общо. Попадна ли в нова среда, и сега става така. Вероятно съзнателно го постигам, за да се чувствам добре.

Бях отличен организатор и децата много ми ходеха по акъла, биеха се заради мен, дори родители идваха вкъщи да се намесват - защо да не ми е приятел и тяхното дете, защо да не му обърна и на него внимание. В пубертета обаче никак не харесвах себе си. Периодът съвпадна и със семейни проблеми, чувствах се отхвърлена и нежелана вкъщи.

От пубертета насам почнах да се страхувам от публични изяви - рецитали и пр. Може да има връзка един провал пред публика точно тогава, който се случи в резултат на целия домашен стрес, напрежението, липсата на добра подготовка. И това може да има някаква връзка, аз лично най-вече свързвам проблема с това.

Вече съм голям човек, но не мога да говоря пред хора, особено ако са в полезрението ми. Примерно на оперативка. Или на маса в компания. Не искам да е така, как да се справя?

Искам да ми разкажеш за физическите симпотими с които се изразява неспокойството ти, например изпотяване изчервяване и дреги такива неща. Има ли въобще физически симптоми или просто го преживяваш като безпокойство. Какво се случва когато все пак говориш пред хора като ти се е налагало. Много трудно така мога да ти помогна за цялостно справяне с фобията, но ако ми отговориш на тези въпроси, мога поне да ти помогна да намалиш малко на прежението!

Говорене=гледане=страх?

Не е учудващо защо проблема е толкова добре описан, като погледа поражда невъзможността за изява. Какво работят (или какво хоби имат) родителите Ви? В побертета описаната случка доведе ли до проблеми от хранително естество?

Dum spiro spero
/докато дишам се надявам/

Предлагам ти нещо което ако го правиш има шанс в 90%ДА СЕ НАУЧИШ СПОКОЙНО ДА ГОВОРИШ ПРЕД КОЛКОТО СИ ИСКАШ ХОРА Техниката има две част и
1 Седни спокойно у вас и си представи някаква хубава картина , когато видиш ясно образа и поиграй си малко с него, все едно, че имаш телевизор и в ръката си държиш дистанцията - увеличи и намали цветовете , после яркостта и т.н. накрая си поиграй и с големината и далечината .Застопори я, така както най ти харесва .След това ако звукът от картината не е дошъл прибави го и пак си поиграй с него- увели , след това го намали .Остави го така както най- ти харесва и прибави уханието от картината .това е по - трудно но става .След това се наслаждавай на усещането ,което тя ти дава . Прави това няколко дни докато постигнеш пълно отпускане и удоволствие и спокойно му се наслаждавай.
2 Някъде към 3, 4 ден след като наистина можеш да се насладиш на картината, след десетина минути наслаждени си представи една друга картин а - виж се как говориш много убедително пред 5 човека .Ако по време на това представяне се напрегнеш веднага си представи хубавата картина , отпусни се и след тава се дай как говориш .Когато, това да се видиш че говориш пред 5 човека не те притеснява си го представи че е пред 20 и винаги ако се напрягаш заменяй говоренето с хубавата картина След двайсетте ти е ясно какво трябва да правиш .
Идеята е че са да можеш да направиш нещо първо трябва да си го представиш , как мислиш че работят гениите .За Тесла казват че нищо не е чертал просто е стоял и визуализирал това което трябва да се прави .Така работят и спортистите , голяма част от тренировките им са само визуализация .Направи го и пиши след седмица какъв е резултата .Но без да седнеш на дупето си го правиш няма да стане .Всъщност повечето хора търсят съвети но обикновено не ги изпълняват