Някой е казал , че в момента в който си зададеш този въпрос си загубил смисъла но напоследък разсъждавам на тема живот и смисъл на същия , неминуемо всеки разсъждава на тази тема аз мисля следното: жена съм на 26 имам почти всичко за да живея нормално , семейство , приятели , работа , уча, само че не се чувствам удовлетворена , Нямам никакво желание за дете напротив наложи ми се да гледам едно 2 дена и бях на ръба на нервна криза като го връщах а преди това даже си мислех , че закъснявам...чувствам се така сякаш попилявам себе си заради всички около мен за които постоянно е нужно да правя нещо в работата или в къщи било то и присъствието ми само, но е важно за някой някъде и ако не го осигуря той страда например..обземат ме страхове , че ще остарея без да съм се чувствала напълно свободна и щастлива...вероятно всеки ги има тези страхове и мисли но наистина не ми се иска да постъпвам така със себе си а в същото време не знам какво да направя не мога просто да избягам а и реално нямам никакъв проблем в къщи нито в работата , и хоби имам и то ме прави щастлива но очевидно не е достатъчно или причината си е в мен и мозъка ми, или както казват хората от скука си измислям проблеми но този панически страх , че животът ти се пропилява и че няма връщане назад нормален ли е и как го преживявате?

смисълът на живота е да се измине творчески пътя на познанието.
Всеки сам си определя пътя на познание, доколкото Гл. мозък е самообучаващ се биологичен компютър, грубо казано...
за жена, най-същественото творчество е раждане и отглеждане на човек... и най-трудното...
Ако обаче резултатът е добър /субективна преценка/ ... щастието е ненадминато!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виж там, забавлявай се с нещо докато умреш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Животът е да го живееш - това е смисълът :).
Ако искаш да се почувстваш свободна и щастлива - пробвай скок с бънджи...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз съм жена и моето дете е най-голямото ми съкровище,НО..ние хората не сме съвсем еднакви и това,което важи за мен,неважи непременно за теб..И на мен нещо ми липсва,макар че,ако ме познаваш ,ще се възмутиш,защото водя необикновен живот,за който мнозина биха могли само да мечтаят-опитах свободата,но тя не е нещо,което ще ти носи само и само щастие..Тя си е също толкова трънлив път,колкото и НЕсвободата...Да имаш избор ПОНЯКОГА е по-трудно ,отколкото да нямаш,защото ти взимаш решението,правиш избора,а това е отговорен момент,преценяваш рискове и т.н.,но знаеш,че отговорността е основно твоя,а не,че обстоятелствата в живота са те поставили в ситуция и нищо не е зависило от теб..Смисълът на живота е в Пътя,който трябва да се извърви доЩастието,а то е нещо непостижимо,тъй че ще трябва да се задоволим с РАДОСТТА и опианението на момента и да спрем да се борим с болката,защото тя също е неделима част от радостта и щастието..Абе ин и ян,нали?

"за жена, най-същественото творчество е раждане и отглеждане на човек"

Стеротипна глупост!!Новото поколение жени имат АМБИЦИИ!!!не да седят вкъщи да гледат деца нещо което твоя ограничен мозък няма да схване,освен това тя казва 2 дена гледане на дете я довело на ръба на нервна криза,к'во ти говори това?!?!! сигурно нищо нали...и отгоре на всичко ти и даваш съвет да прави ТОЧНО ТОВА което я води до нервна криза.
Момичето има нужда от стимул! говори че иска да е независима ,търси себе си...ти и предлагаш да се зароби с дете!!!

Случвало ми се е. При мен беше малко по-тежко - чувство че съм в затвор, от който сякаш не мога да избягам, за да заживея този, който още не познавам какво представлява и който душата ми иска истински.

Според мен това което може да ти помогне е да намираш начин да оставаш сама. Време само за теб с максимум свобода от очаквания от хора и "отговорности". Тези моменти ти трябват, за да се заслушаш в себе си и да се "откриеш".
Това е важно, тъй като ако душата не се чувства добре, нищо външно не може да помогне. Външните неща трябва да са нещо като следствие от вътрешното.
Та, ако можеш да заминеш някъде на специализация сама. Или да се отделиш малко да поживееш сама (но за това трябва много разбиращ партньор). Ако професията ти е свързана с много напрежение и контакти с хора, ако имаш възможност да замениш с нещо по-"усамотено". Да се отделиш за малко от стари познати и роднини (за това чужбината е най-добре), тъй като старите връзки дърпат в стари коловози. Това не значи да загърбиш скъпите ти хора. Означава изграждане наново на старите връзки. Това може да бъде много вълнуващо и за двете страни, тъй като и двете имат възможност за промяна и след промяната е дори по-хубаво.
И т.н.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така, извадено от контекста на изказването ми - съгласен:

Стеротипна глупост!!Новото поколение жени имат АМБИЦИИ!!!

Мое наблюдение - никой не ангажирам с него - трудно се схваща, че амбициите се нуждаят от съответно интелектуално покритие - пък то, обикновено, липсва. Често следва и по-лошото: наш`те си амбиции да ги делегираме за осъществяване в/у близките ни!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от 3opниk2 на 29.08.07 08:45.

свободата е илюзия

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това ти е насадено от майка ти - тя сигурно е тревожна жена, обгрижвала те е , амбицирала те е , но ти може да се чувстваш виновна, че не си осъществила на 100% нейните мечти. това чувство е въплатено в тебе - щом казваш, че имаш всичко, достатъчно за едно добро съществуване, то тогава би могло да се търси някакво вътрешно напрежение - незадоволена потребност - от внимание от съпруга ти, от признание, че си постигнала най-доброто за госдините си и т.н. Помисли си, не се страхувай,че някой ще те обвини ако успееш да назовеш от какво всъщност имаш нужда, за да се чувстваш изпълнена с желание за по-нататъшно развитие... Българския ми е лош, но ти ще ми простиш. Преживяла съм силно тавкова усещане, сега обаче най-голямото удоволствие е поотрасналото ми семейство , приятелите, а реализацията я имам, но съпруг ът ми не признаваше - сега вече казва "Горд съм с теб. Това, което ти направи, аз никога нямаше да се справя. Твоите битки ми се струваха безсмислени... Но сега, като виждам колко важно е било за тебе, как се чувстваш ти, сега разбирам защо си гледала нас по цели нощи - готвела, перяла и защо осъмваше над книгите". той казва: " Пия за теб. Аз искам да ти помагам". Майка ми беше възпитала ,у мене един духовен, мнителен, недоволен индивид. Аз а обичам, признавам, че го е правела за добро, за да ме предпази, но...престрадах сама самовъзпитанието си. Сега съм на 40. Хубава като момиче /така казват моите приятели, доказва го и съпругът ми/, успяла не, но успяваща, защото имам увереност и осъзнах потребностите си. Успех.