Здравейте, аз съм на 33 години и от 5 години живота ми е ад,ад,ад! Искам да ви разкажа за себе си и ако не помощ , то поне да намеря сродни души.Всичко започна след солидна доза притеснения ,сега си давам сметка че са били незначителни в сравнение със сегашните ми,та всичко започна с едно замайване и така вече 5 години.Това замайване премина във страх,паника,сърцебиене,замрежен поглед и залитане.От 3 години излизам само с придружител и то с кола понеже търся сигурно място като ми се засили оплакването и тичам към колата.Ще кажете не го прави!Не сте познали,не го правя и пак нищо не се променя.За тези 5 години съм обходила всички светила на медицината , но УВИ нищо!Пила съм какво ли не, пробвах психотерапия –нищо! Не мога да ви опиша какво става когато трябва да се отиде на родителска среща, на гости и т.н.Желание огромно, крака не държат,глава се върти,очи не виждат, но аз отивам макар и с кола макар и не сама. ПОМОГНЕТЕ!ПИШЕТЕ МИ!Има ли изход от този ад.А имам пресни две дъщери най-добрия съпруг на света! Те не заслужават подобна майка и съпруга. Моля помогнете!Пишете ми и на dje4o_zana@abv.bg

много странно поведение

"Желание огромно, крака не държат"
Когато срещам някоя жена изпитвам същото чувство


Някъде в съзнанието има област на голямият страх.Повечето хора го изпитват във връзка с дадена ситуация.Други ако се задърбочът в себе си и мислят за лоши неща се вцепеняват.

Ти имаш желание да излизаш навън , но не можеш.

Аз пък нямам голямо желание да общувам и излизам , но когато го правя
изпитвам по-голям позитивизъм отколкото очаквам

"търся сигурно място"
" дъщери най-добрия съпруг на света"

мнозина биха ти завидяли

Ти в момента сигурно изпитваш чувство на отговорност и отчаяние че не си се справила с проблема.

Не ти ли става тъжно когато не можеш да излезнеш навън след природата.

Да пипнеш дърветата, тревата, дъжда, силният вятър.

Когато си била малка живяла ли си сред природата на село.

Щом има лек за анорексията значи би трябвало да има и за твоята болест.

Когато не излизаш навън само ти губиш и наи-лошото е че губиш част от себе си

Според мен трябва да бъдеш малко повече тъжна отколкото разгневена за да можеш да осетиш спокоиствието с което да решиш проблема си.

Няма начин ще трябва да излезнеш, не защото трябва, не защото го искаш, а защото това ще те направи щастлива и радостна

Разбирам, имаш проблем, но замисли се откъде произлиза този твой проблем. Със сигурност има начало, породило това състояние. Да, казваш, всичко около мен е прекрасно (мъж, деца), ни може би има нещо, което ти сама криеш от себе си. Потърси и е хубаво да ни разкажеш за да можем да ти дадем съвет.
Поздрави

Ох, и аз съм горе-долу така, въпреки че при теб като че ли е по-сериозно. И аз имам страх от излизане, основно, когато трябва да го направя сама, а това ми се налага ежедневно...Чувствам се спокойна, ако знам, че на следващия ден не се налага да излизам и съответно обратното - ако имам някакви ангажименти навън, усещам безпокойство. Плашат ме претъпканите с хора улици, имам чувството, че всички мен зяпат и ми е неприятно...ако съм без тъмни очила, направо изпадам в паника, ставам много нервна, не обичам непознати да ме гледат в очите. Забелязала съм обаче, че когато съм извън БГ, се чувствам много по-добре, по-спокойна, затова нерядко обмислям да живея другаде.

Страхът ни съпътства през целия ни живот.
В миналото този инстинкт ни е помагал да оцелеем.
Древните виждали в страха по-могъща от човека сила, която все пак можели да използват на своя страна, обръщайки към врага тероризиращото й действие. Те разбирали - и в известен смисъл - признавали съществената роля, която страхът играе в индивидуалните и колективните съдби.

Нищо не се анализира по-трудно от страха. Още по-трудно е когато трябва да се мине от индивидуално, на колективно ниво.
Днес страхът под всичките му форми, коварно подхранван от собственото ни суеверие, е своебразен намордник и съвършено невидим наш враг, защото всеки целонасочено и без да го съзнава, си създава изкуствени прегради и проблеми!!!

"две пресни дъщери" означава ли малки?

Ако е така най-вероятно се касае за следродилна депресия. Тя понякога може да продължи с години. Особено ако се насложи от едно раждане в друго. При теб най-вероятно се изразява в абсолютно нежеление да се срещаш с каквото и да е извън дома ти.

Потърси в интернет, гугъла и където се сетиш информация за следродилната депресия. По описанитео ще можеш сама да прецениш дали и при теб е такъв случая. Ще се наложи обаче да последваш съветите които се дават там за такива състояния.

Здравейте, първо да поясня че думата е ПРЕКРАСНИ а не пресни дъщери и не става въпрос за следродилна депресия, благодаря ви за мненията , но повече неща вече съм ги правила и не помага. От 3 дни съм с нов лекар казва се Люба Хаджийска и с нови лекарства ,стискайте палци този път да стане.Ако имате информация друга пишете ми моля или съвет.Нещо ни ми е ясна посоката на мислене на elf. Що се отнася до отговора на ХМ тези неща съм ги нищила много време със психолог. Сега ще пия ципралекс и ривотрил.Дайте мнение.БЛАГОДАРЯ И СЕ ПАЗЕТЕ!

Много ми е познато състоянието ти да не кажа че все едно съм го писала аз. Всички хора които са ти писали явно искат да ти помогнат по някакъв начин но се вижда че не са го преживели и някак говорят напосоки. Моят съвет към теб - пий Ципралекса -много добро лекарство. Не очаквай подобрението веднага.Бъди търпелива особено в началото. След месец два ще си такава каквато си била преди. Успех ! Ако имаш въпроси към сродна душа питай. ICQ 258034718

А като нищихте тези неща с психолога нищихте ли кога започнаха тези страхове? Обсъдихте ли определени ситуации преди да се проявят, които може да са отключили това състояние? Лекарствата наистина са много полезни, но ако не преодолееш самото травмиращо събитие, те само ще поддържат проявите да не се изявяват. Може да не е толкова изявено, като катастрофа, загуба на любим човек и т.н., може да си станала свидетел на нещо, което е предизвикало това. Абе въобще говорихте ли за тези неща с психолога ти или го удряте на философстване?

ника нямам инсталирано icq имам skype с име mims379 или на dje4o_zana@abv.bg пиши ми