Здравейте, бих искала някой да сподели с опита си или лекар, който може да ме посъветва. Искарах паническо растройство. Излекувах се с лекарства и терапия. Три месеца бях ок, при което един ден просто испаднах в депресия. Появи се страха, че ПР се връща, неможех да спя и да ям, постоянно бях разтревожена какво става с мен и всякаш нещо не е наред. В този момент претърпях голяма промяна в живота ми. И изведнъж се появи мисълта, че нещата около ме не са реални. И започна толкова силно да ме тормози, че само плачех. Както и страха, че полудявам. Започнах пак лечение на депресията. Мисълта понамяла, но не е изчезнала напълно. Все още ме е страх да започвам нови неща, заради това да не се появи мисълта, че това не се случва на мен. Просто е ужасно. А минаха два месеца вече. Четох за депресията, четох за ПР, четох за шизофренията. Вече незнам какво ми има. Моля за съвет.

Не си написала от къде си, за да ти кажат тези, които знят, при кой добър психолог да отидеш.

НЕ знам как са те лекували до сега, нито защо и кога се е появил проблема ти, НО трябва да си дадеш малко повече време, за да изчезне. По принцип ти трябва от една до няколко години, за да отшумят напълно такива усещания и да възстановиш горе-долу пълноценния си и нормален начин на живот. Не се насилвай, имам чувството, че си някак припряна, защото те измъчвт мислите какво не ти е наред и на къде отиват нещата. Успокой се, не звучиш като луда, а като паникьосан и да, леко изтрещял /стресиран/ и объркан човек

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за хубавият отговор. В момента съм отново на серопрам вече месец и половина, но някакси си мислех, че след месец ще започне да отшумява и депресията и напрежението и мисълта. Въпреки, че вече един път съм минала по този път сега май ми е по трудно. Това объркване, мислите за това кое е реално и кое не ме подлудяват. Да обясня какво имам предвид под това - не че виждам някви неща или нещо такова. А като, че ли за да си седя в сдуханото състояние си задавам въпроса - това около мен истина ли е или не. Т.е. немога да се отпусна и да се наслаждавам на ситуацията. Наистина по рядко е от началото, но пак седи и ме тормози. Просто понякога се чудя какво става с мен и неспирам да се анализирам. Да не говорим, че само като си помисля за бъдещето ми и направо ми се свива всичко и си мисля, че не съм за този живот.

obi4,um,volq,tarpenie sa
4erti,koito kakto ti taka i vseki drug pritejava.misli za hubavi ne6ta dori da bade trudno,a ako natrap4iva misal se poqvi za neq ne misli ,a v dobroto vqrvai ti no dobro kakto za teb taka i za blizkite ti.nadqvam se da si izvle4e6 polojitelni belejki a ako ni6to dobro ne otkriva6 v dumite mi,to vqrvai 4e moje6 za6toto sgovorna drujina planina povdiga,a vslu4aq drujinata sa tvoite dobri 4erti na haraktera.6te uspee6 no badi tarpeliva i madra.a tova sas sporta koeto ti prepora4a ,zdravei, 6te e ot golqma polza za teb.4ao

Страх ме е от болести. Ужасно е. Постоянно се самоизследвам и си мисля, че съм болен от една. Още повече, че имам доста от симптомите й. Ще се побъркам, не знам какво става с мен, страх ме е да ида и да се изследвам, защото ме е страх, че може да се потвърди диагнозата, която си мисля. Каквото и да правя, където и да отида мисля постоянно за тази болест. Приятелите ми като ме питат какво ми е, казвам, че нищо ми няма и продължавам, но те ме усещат, че има нещо нередно. Ужасно е, ще се побъркам. Какво ще стане с мен?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Спокойно, това е класическа хипохондриа. Не си болен от нищо. И аз така бях болна от рак сигурно 100 пъти, от СПИН също. Ама ето още съм жива и здрава и нямам нищо. Просто не го мисли (което е доста трудно). Обърни се към лекар - психиатър - това се оправя. И ще си ок. Успех.

Лесно е да се каже. Само че когато имаш повечето симтоми на някоя болест си се завъртял в порочния кръг на страха и това не ти дава мира. По цял ден чета за болестта си и все повече се убеждавам, че я имам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много добре знам как се чувстваш. Спри да четеш за тази болест. Колкото повече четеш толкова повече си внушаваш. Няма какво да стане с теб. Всичко ще е ок и ще си жив и здрав.

иамте всички признаци на паническо разтройство

http://forum.rozali.com/viewforum.php?f=8 товае за вас ! дано ви помогне..

от опит знам, че в такъв момент ти се иска да разбираш всичко, което ти се случва.. и добре 4е са анонимните чатове, за да задаваме въпросите си

И аз съм минала потози път, стрха от полудяване и тн.. Справих се за около 2 години борба със себе си, сега се радвам на по- лек и щастлив живот... и се надявам и вие да успеете!! защото това е ПР е лечимо, и то много успешно със специалист
ак се казва "като се опитваш да разбираш бездънното, никога няма да разбереш какво има на дъното"

Дълбайте в правилната посока - НАГОРЕ!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

специалист психолог ли имаш в предвид