Съвети трудно се дават и все пак... някой може да сподели поне опит....
А проблемът ми е :
Развод, две деца , трудни години .. Срещам човек с когото се поражда разбирателство . Разведен с големи деца. Заживяваме заедно под нашия (моя и на мойте деца ) покрив. Децата ми са на 7 и 11 г.Грижим се заедно за тях като най- нормално статистическо семейство. Ходим на екскурзии , на море.. Минаха пет години.Аз от 3 работи започнах да ходя на една. Настъпи осезаема промяна в стандарта ни на живот. Аз се чувствам отново човек , а не робот.Децата си учат , растат. Контктуват и с баща си ....Баща им и новия човек са различни. Бащата е с висше образования , остроумен , забавен.Остана фаворит в очите на големия син.И малкия си го обича , но някак по-балансирано.А новият човек си има неговите достойнства но изразени в друго.И някак си с времето се случи , че малкият син се привърза към новия човек. Приема го и т.н А големият издигна бариера , отчужди се , дистанцира се. Най - лошото се случи , че веднъж след сериозно провинение от негова страна бе `` нахокан`` от новия човек. От тогава изобщо не си говорят. По- лошото е че разбрах , че големият ми син е стаил истинско озлобление и е готов да води битка за да го прогони. А независмо от майчинските инстинкти и пристрастия считам , че не е обективен . В лоша възраст е - 17 годишен. Но не само възрастта е виновна. ....характер... Допускам , че проявява скрита ревност и по отношение на мен. Но не мисля , че това го оправдава.
Питамсе каква развръзка да предвидя. Засега успешно играя ролята на буфер , но се плаша от момента в който няма да съм наблизо....

А развитието е непредвидимо (но не и фатално)- имаме две личности: едната с формиран характер и втора, к се стреми към това. Възрастта на по-големият син е онази, в която човек разбира правото си на собствено мнение и е готов до последно да го отстоява. Дори когато "греши".

И ролята на буфер не е добра идея- докато има кой "да го отнася" ще се разчита на него и в бъдеще.

Рядко съм чувал за добри отношения между бащата и по-големия брат (светнати главици могат в детайли да защитят идеята за Едип и прочи комплекси, махали и кв. ;-).

_Балансинарането_ е може би най-трудното, но и най-правилното (?!). Но не премълчаване, моделиране на ситуацията и прочие. Веднъж прикрий детето за оценките, другия път постави условие, че си съгласна за нещо, но искаш да го обсъди с втория си баща (който предварително подготвяш).

Светлина в тунела винаги има....














...а понякога си е насреща идващия влак :-/





Аз съм уверен, че

Драга ми Алиса,
Ти май само за себе си мислиш. Щом живееш с този мъж, явно на теб той ти харесва, НО дали харесва и на големия ти син?! Мислила ли си как се чувства той, собственото ти дете, принудено да живее заедно с един НЕПОЗНАТ човек, който не му е НИКАКЪВ? Постави се в неговото положение и си помисли, как ти би се чувствала, ако някой те задължи да живееш заедно с някоя съквартирантка например, която не само, че може да не ти е приятна, ами може и да ти е направо антипатична - човек, с когото да не искаш да имаш нищо общо. Е?

Е това е спорен въпрос. Да поемеш кръста да балансираш между 5 човека според мен си е тежест - имаме си и баба - , а не удоволствие. И съм го приела съвсем целенасочено ,за да осигуря на всеки каквото е необходимо.При това преди да се появи този човек аз не си виждах децата по цяла седмица ,защото ставах за работа като спяха и се прибирах като спяха. А с негова помощ това се промени, с негова помощ осигурихме възможност за уроци точно за големия син и беше приет в най елитните училища на София, заедно сме тичали по доктори и т.н . В края на краищата все още в над 50 % от семействата снахите или зетьовете заживяват под един покрив с тъщи и свекърви. В бита на българите приобщавнето на външен човек е неизбежност все още. И аз нямаше да се притеснявам и да мисля по този въпрос , ако нещата вървяха по тази права още тогава преди 5 години. Тогава в началото щях да си дам сметка , че опитът е неуспешен.Обратът настъпи спонтанно преди 2-3 месеца след онази разпра. Това беше неочаквано за мен и по скоро неочакваното беше , че нещата не отзвучаха в стил - всяко чудо за 3 дена - а са пуснали корен.

Az imam podobna sydba i dve momi4enca, no moite sa ot dvama razli4ni tatkovci. Decata v tazi vyzrast sa mnogo ranimi- vnimavaj. Ako se razbira6 s biv6iq si syprug go pomoli da vzeme za izvestno vreme golemiq ti sin pri sebe si. Ako tova ne e vyzmojno po nqkakvi pri4ini go prati pone za mesec na drugo mqsto- pri baba, dqdo ili nqkoj drug ot golqmoto semejstvo.

Govori s decata si! Tova e naj-vajno, ne gi ostavqj da se zatvorqt i otdrypnat ot tebe.