Няма да задалбавам така че на кратко :

Психиката е запис в памета на човека.
Важните вапроси са :

Какво принципно представлява този запис.
По какъв начин се формира този запис.

Определено най добрата аналогия е че психиката е компютерна програма.
Но има голями разлики :
Ако психиката наподобява програма то по скоро става дума за съвкупност от много програми, и програмите формиращи психиката се променят в процеса на изпълнение което при компютрите не е така. Всяка една програма от психиката явно преследва няква цел защото теоретически не е вазможно да има програма без цел. От това следва че колкото са програмите толкова са и целите, тук вазниква вапроса от каде се взимат тези цели, колкоса на брой, каква е враската на тези цели с инстинктите, дали тези цели не се явяват инстинкти.

Извинявам се ако звучи малко отнесено но съм на такава вална....:)
Идеята е да се пробваме да разгледаме психиката по конструктивен начин.

Не виждам какъв е смисъла да се правим на голямата работа и да преоткриваме топлата вода. Ако наистина си на такава вълна можеш да посетиш и клуба по астрономия и езотерика, там ще се чувстваш по- комфортно. Сигурно и в още няколко...

Да опишем психиката просто като запис е нелепо. Това са пълни глупости.

Психиката представлява умствените заключения и поведението на индивида спрямо средата, минали и настоящи (може би и бъдещи събития); биологически и други фактори, които оказват влияние върху преценката му по различни въпроси, ситуации и дейстивя. Но нали не вяваш, че някой ще ти даде определение в едно изречение, при положение, че е цяла наука?

Психиката няма и не може да има нищо общо с компютърна програма, защото се използват различни методи за формиране на заключения (а не като при компютъра - да, не или на базата на някаква друга информация).

Човекът е склонен да прави пълни идиотии, което компютъра не го може ;)

По твоята логика, всичко може да се сведе до "да", "не" и "ако".

Основната цел в човешкото поведение, ако съдим по биологическия произход и закодираните "програми" е собственото оцеляване и продължението на рода. Затова е характерно примерно, че всеки човек обича да се самоизтъква в определена светлина и/или степен. Помисли си и ти, не може да не ти става хубаво, когато някой те признае по даден въпрос. Вече си "доказал" превъзходството си над него.

Всъщност, обективно погледнато, ти с твоята тема се опитваш да предизвикаш нашия интерес и да формираш дискусия, която протича според твоите критерии. Това е наистина странна интерпретация, но не и невъзможна. Не е задължително да осъзнаваш нещата, които правиш. И аз не ги осъзнавам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

:) Брей на дълбоко гледащ....:)
Това за самоизтъкването и предизвикването на внимание е логично, сагласен съм. Що се касае специално за тази тема целта беще да видя мненията на хората относно погледа варху психиката от гледна точка на информатиката.

Това че мислищ че психиката не може да се опище с програма не е вярно, попринцип хората са на това мнение защото очакват че психиката или изобщо не може да се опише защото е нещо магическо или божественно или ско може то задалжително с нещо магическо или божествено (земята е стояла на 3 кита преди хората с математически подход да се заинтересуват от тези китове :) ).

<<
Психиката представлява умствените заключения и поведението на индивида спрямо средата, минали и настоящи (може би и бъдещи събития); биологически и други фактори, които оказват влияние върху преценката му по различни въпроси, ситуации и дейстивя. Но нали не вяваш, че някой ще ти даде определение в едно изречение, при положение, че е цяла наука?

Психиката няма и не може да има нищо общо с компютърна програма, защото се използват различни методи за формиране на заключения (а не като при компютъра - да, не или на базата на някаква друга информация).

Човекът е склонен да прави пълни идиотии, което компютъра не го може ;)

По твоята логика, всичко може да се сведе до "да", "не" и "ако".
>>

С нещата които каза за психиката ти косвено я определи като програма, идеята е следната :

- Каквото и да представлява психиката ние не се раждаме с нея, тя се изгражда през живота. Освен това психиката не исчезва, винаги я има при човека затова е нормално да предположим че тя се сахранява някаде по някакъв начин. Тя не е материална, не можещ да я пипнещ тогава какво е ?! Каде се съхранява и по какъв начин несщо което не е материално?! Съвсем логично е да предположим че психиката е информация, а информацията се сахранява в памет. Такаче исказването че психиката е запис (огромен запис) в памета е логичен и правдоподобен. Най малко ако предположим че психиката не е запис в памета то какво остава - дуща?! Това че предположих ме че психиката е запис в памета по никъкъв начин не ограничава вазможностите на психиката просто ксзах ме че тя е някъква информация и е нормално да е записана някаде.

- Това че психиката е информация записана в памета на човека не ни дава никакво знание за психиката. Важния вапрос е какво представлява тази информация. Пьрвото нещо което ни хрумва е че психиката представлява данни за околната и вътрешна среда. Но, за да се въсползваш от подобни данни трябват умения, определено човека има такива умения, но тези умения също както и данните се формират и променят през целия живот, човек не се ражда с всички тези умения да бурави с данните за околната среда, той се ражда с относително малък набор от такива умения. До тук можем да кажем че в психиката се съдържат данни и умения. Тъй като уменията се формират през живота, не исчезват никаде и не са материални то и затях сащо можем да кажем че са информация. Що за информация са уменията, каква е разликата между уменията и данни? В отговора на този вапрос ни помага информатиката, тази наука от самото начало се занимава с този вапрос но е формулиран по друк начин. Думата умения в информатиката се заменя с думата алгоритъм, програмата е практическата и уточнената реализация на термина алгоритъм. Междо другото няма общa точна математическа дифиниция за понятието алгоритъм, такаче това са дълбоки води. Като става дума за психика аз исползвам думата програма а не алгоритъм защото алгоритама по никъкъв начин не засяга понятието памет. А за програмата е ясно че щом я има значи има и памет кадето програмата е записана. Програмата представлява структура от някави инструкции, методи, начини за реагиране, начини за обработка на данни и други подобни. При това не е задалжително програмата винаги да е смислена, логична, добре подредена. Важно е да се каже че компютърните програми първо наистина са схематични и подредени, второ не се променят по време на испълнение и трето в компютъра програмите се формират от хора а не от самия компютър.

- Представата за психиката е следната :
Много голяма и много сложна стуктура (записана в памета) от програми и данни. Като програмите от психиката могат да се променят по време на испълнение и се формират от самата нервна система на човека възоснова на външната и вътрешна информация и генетично предадени начални дани и умения. Също така във формирането на психиката участва и самата психика, така да се каже кръгът се затваря.

Не, аз не оспорвам, че може би има идентичен модел м/у програма и психика, но тази програма би била огромна, сложна и изпълнена с най- различни (стандартни и нестандартни) методи за решаване на различни задачи.

Лошото е, че човека е леко глупав, да направи програма, толкова наблъскана с алгоритми, че да може да взима решения въз основата на някаква база данни (айде, за бд-то ще се съглася, че може да се направи, въпреки че ще има компромис със скоростите :)).

Ти опираш и на едно друго ниво- запаметяване. Мислех да поровя за "паметта на материята" преди време, но се оказа доста сложна задача.

Естествено, психиката не е нищо повече от свръхкомплексен механизъм с множество различни фактори, условия и методи за решаване на дадена задача.

Но не. Това е грешно. Това е по- скоро мисълта. Моментната мисъл на човека за дадена ситуация.

Ако трябва да имаме предвид точно психика- то това би следвало да е процента на различие при вземането на решение спрямо два или повече различни индивида. Значи ако аз и още един човек мислим идентично, следва, че психически си приличаме и по- лесно бихме общували, поради което по- лесно ще си допаднем.

Но има и хора, при които работят различни "датчици" и те по различен начин интерпетират едни и същи данни, къде грешно, къде правилно... С тези хора се спори, караме се с тях и т.н., защото с тях се борим за различни неща. Което е нормално.

Примерно ако аз споря с един депутат (корумпиран) и той ми вика, че е по- добре да се продаде някаква магистрала, аз ще споря с него. Защото предполагам, че ще си сложи % в джоба и ще ме прецака.

Начинът да се решат подобни казуси е да се устанофви предконфликтната ситуация и да се разгледат нещата в дълбочина, да се поставят необходимите параметри, за да имат страните сигурност за единодушие в крайния резултат. Но това се чете по социология и се нарича Конфликтология.

Така както сме я тръгнали, няма да ни стигне цяла вечност да наредим пъзела, който гради личността.

Затова реагирах и малко по- остро на моменти от първия ми пост ;)

И може би, все пак, най- важното е, че при наличието на цялата тази информация, човекът, мислейки, греши. От множеството заключения, които прави, някои са грешни. Именно на този процент грешка в решенията ни се гради личността. На това се дължи и индивидуалността на човека, което е едно много хубаво качество :)

Мисля че психиката е програма, да.
Програма, която има малки подпрограми, които се копират от човек на човек.
И механизмите и са много логични. Как се формира? - като резултат от необходимостта на индивида да се справя с това, което той мислиза реалност (подчертавам "мисли", всеки човек има посвоему грешна представа).
Кое прави психиката - 90% стремежът да се защитиш и 10% желание за удоволствие (физическо и духовно). Затова и травмите са по-определящи за личността отколкото удоволствията.
Повечето хора искат имат много по-силно желание да се защитят отколкото желанието им да постигнат удоволствие.
Това е ключът към психиката според мен. Като наблюдавам странно/интересно/оригинално поведение винаги си мисля за защитният механизъм, който го поражда. Дори стремежът към слава/популярност/пари е най-често израз на желанието да се защитиш. Стремежът към власт е желание да контролираш средата около себе си за да се предпазиш.
Има, разбира се, хора-изключения, в които детското любопитство не е смазано от околния свят. Това са хора-"изследователи", понякога това могат да бъдат мъже-пътешественици, отшелници, дори жени с леко поведение понякога...
Имам и теория за "добрия" човек, който, вместо да се опитва да навре света в своята матрица, оставя света да влезе самичък в душата:)
Но стига толкова...
Мисля си че психологическите теории които съм виждал са или прекалено общи (и все пак погрешни) или прекалено базирани на частни случаи...
Най-малко те могат да кажат какво е психика

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

<< Кое прави психиката - 90% стремежът да се защитиш и 10% желание за удоволствие (физическо и духовно). Затова и травмите са по-определящи за личността отколкото удоволствията >> - Не разбрах мисалта ти, защо от
<< Кое прави психиката - 90% стремежът да се защитиш и 10% желание за удоволствие (физическо и духовно). >>
следва
<< Затова и травмите са по-определящи за личността отколкото удоволствията >>

Иначе че травмите са едни от няй влиятелните фактори оформящи психиката сам съгласен, с други думи това си е инстинкт за самосахранение, но не трябва да забравяме че от биологията знаем че инстинкта за размножаване е можеби основния. Всяко сащоство стремисе да оцелее за да остави потомство. От друга страна ако оцелява но не дава потомство това обесмисля оцеляването защото дадения вид ще исчезне рано или касно. Освен това има видове които жертват животаси (преодоляват инстинкта за самосахранение) с цел да оставят потомство.

Това че едните теории са прекалено общи а други прекалено частни сащо съм съгласен, попринцип до момента няма адекватна теория която поне би намекнала за вазможност да се дифинира човешката психика. Биологията сащо е много далеч от разбирането на психиката, колкото и логично да ни се струва че наука изучаваща материята пораждащата психиката рано или касно ще стигне и до самата психика. Биологията няма абстрактно мислене нейните методи не могат да боравят с понятия като "информация" и други подобни. Затова, според мене, е важно да се помисли как да се създаде теория която би могла да положи основите на една адекватна наука за психиката. Подчертавам че говоря не за теория която би дифинирала психиката, а теория която поне би ни дала основни термини и насока за развитие. Тази теория трябва да може да борави както с разбиранията на биологията, психологията така и с информатиката. Защо информатика?! защото тя разглежда основни неще които са основни за разбирането на човешката психика, наприме :
- мамет
- запаметяване
- информация
- алгортъм
- езици за описание на произволна информация(например програмните езици)

и много други.

Недостатъците на информатиката са :

- че тя самата не е много добре структурирана като наука

- няма обща теория на информатиката тази наука е зборище от теории, методи и исчислителна техника, и най важното няма обща точна дифиниция за термина "алгоритъм" (но все пак подробно разглежда този проблем)

- информатиката трудно може да се приложи в разбирането на психиката защото е прекалено обварзана с компютора.

Независимо от това според мене семената на адекватна теория за човешкото поведение са посяти в информатиката. Защтото, казано по просто, един информатик може да асимилира и биология, и психология и каквато и дабило друга наука, нещо повече, програмирането му се налага да се занимава буквално с всичко - програмирасе какво ли не. Информатиката има много добри способности да обединява науки. И най важното тя се занимава с термините ИНФОРМАЦИЯ, ПАМЕТ, АЛГОРИТЪМ. Тези три думички сами по себеси, разбирасе дори не ни приближават до разбирането на психиката, но сигорно ще станат основни градивни елементи в адекватната теорията за човшкото поведение.

Това дето се записва/ запомня зависи от ЧУВСТВА... Другото ми е скучно да чета

<< Това дето се записва/ запомня зависи от ЧУВСТВА... Другото ми е скучно да чета >> - немога да разбера какво искаш да кажеш с това? Това което се записва зависи от много неща, всъшнос от какво точно зависи не се знае, какво представляват чувствата, как дйстват и какво е тяхното предназначение също точно не се знае. Напрактика това което ти каза е следното "
<< Това дето се записва/ запомня зависи от НЕЩО КОЕТО : НЕ СЕ ЗНА Е КАКВО Е, ЗА КАКВО СЕ ИЗПОЛЗВА И КАК СЕ ИСПОЛЗВА>> - наиистина дълбокомислено исказване......

Да бе, знае се! Това дето се 'записва' е - от това се чуствам добре... това е 'за живот'/ творчество/ принадлежност/обич/растене...на другата страница или паралелно записваме всичко дето е против ... от това ме е страх/ така ме затапват/ изключват/ убиват

Чуствата диктуват какво се записва преди да можем да говорим

Накратко, запомняме това дето ни е окрилило и това дето е обратното. Мистерията е самия живот - аз така мисля... и как се загубваме по пътя.. и после ни се бижда 'дълбоко'.