Щах да се саглася с твоето мнение ако бях го прочел във форума за литература или искуство - звучиш наистина поетично:) Както и да е... разбрахте. Извинявай че малко ряско ти отговорих предния път, просто идеята на тази тема е да се пробваме да погледнеме на психиката по конструктивен начин.

О боже!
Сега пък с какво излезе! Литература! Като ме можеш да подемеш разговор тука (о, па - кой го е страх от чувстава? plezq se]) с мене ме пращаш ме другаде (в женски ужким терен на 'чувства и литерарура'). Само защото не се говори за чувства в даден текст не го прави 'обективна истина'. Твоята тема/ дискусия тука е всъщност 'литеретура', различна жанра...но пак думи, думи ... А и 'constructive' - какво ти значи? Литература и психология са 'коструктивни'... кострукциите и на едната и другата могат да пълни с предрасъдаци (често са), или може па и да има 'нещо повече в тях'. Така че...нищо не ми каза... е, връзка не чувствам с теб в този разговор - отивам да се шмугна в някакъв литературен текст!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Конструктивно значи крайиния резултат да е няква конструкция, било то абстрактна или материална. Имаси основни принципи за граденето на конструкции в науката, тези принципи не се разглеждат в психологията, камоли в литературата. В психологията принципите за градене на конструкции не се разглеждат не защото те не вършат работа (подобни опити дори не се правени от психолози) а защото не се знае за тях от хората занимавасщи се с тая наука. Тези принципи са еднакви за всички науки и математически и не математически, освен психологията, в нея попринцип няма някъкви добре дифинирани начини за рассаждаване, и това не е нещо с което трябва да се гордее. Въпросните принципи на практика са описани в математическите науки, защото само математиката се занимава конкретно с иследване на тази област, и логиката това не е хуманитарна наука, товае математическа наука нейното пълно име е "математическа логика". Името е малко подвеждащо, защото математическата логика разглежда логическите закономерности попринцип а не само в математиката. Началото на таз наука е поставено от Аристотел който е ФИЛОСОФ!!! Но от времето на Аристотел до сега много неща в областа на логиката са се развили и съвремения вариант е "МАТЕМАТИЧЕСКАТА ЛОГИКА". Всички материали които разглеждат логиката или са остаряли (например като "Аристотелова логика"), или са размити и неясни повторения на математическата логика, или са някъкви не доказани опити за формиране на нова логика или си е самата математическа логика. , Всяка една изградена конструкция може да се разглежда или като нова теория или конструкцията е изградена в рамките на вече същетсвуваща теория. Аксиоматичния модел за сега е най распространения и доказал своята ефективност модел за градене на теории, и цялата наука (можеби със съвсем малки исллючения) се подчинява на този модел, освен психологията, и не защото психологията е изградила свой, различен модел а защото ясна представа как трябва да се гради теория в психологията няма попринцип, ето някои основни принципи от аксиоматичния модел :

- в началото на теорията се дифинират пъвични понятия и се приемат аксиоми.
- първично понятие е термин в рамките на дадената теория за които няма точно описание, тоест няма дифиниция. Първичните понятия трябва да са достатъчно ЕЛЕМЕНТАРНИ за да няма объркване и двусмислие по нататък в граденето на теория.
- Първичните понятия трябва да са вазможно най малко на брой в дадена теория, защото те нямат дифиниция и прекалено голямото количество на първични понятия ще направи теорията неясна, нееднозначна и противоречива.
- аксиомете са твърдения, верноста на които не се доказва, верноста им се приема за даденост в рамките на теорията която се конструира.
- аксиомите трябва да са максимално ЕЛЕМЕНТАРНИ за да не възникне противоречие по нататък
- аксиомите на трябва да са минимално количество в теорията за да не възникне противоречие.
- по нататък в изграждането на теорията не се въвеждат първични понятия
- всички въведени по нататък термини трябва да се ДИФИНИРАТ със първични понятия и/или термини въведени преди това.
- по нататък в изграждането на теория не се въвеждат аксиоми
- по нататък всичики твърдения трябва да се доказват на базата на аксиомите, доказаните твърдения(теореми) преди това, първичните понятия и дифинираните преди това термини.


Филосовския смисъл на аксиоматичния модел е да избяга от хауса. Така или иначе в дадена теория се въвеждат термини които трябва да бъдат описани. Ако всеки път в описнието на даден термин исползваме нови не описани преди това термини то неяснотата ще нараства лавино образно в теорията. От друга страна е невъзможно всеки термин да има описание базирано на вече описани термини. Защото ще се запитаме какво е описнието на термините учстващи в дифиницията. В резултат ще получим други термини за които пак трябва да има описание, а в тези описания трябва да са съставени отново от вече описани термини и така до безкрай. Изхода от тази ситуация е да се въведе краен, възможно най малък брой термини за които да няма точно описание и на тяхна база да се дифинират всички останали термини от теорията. Същото важи за твърденията. Всяко твърдение трябва да е доказано теоритически (само практическите наблудения не се явявят доказателство). Доказателството трябва да се провежда само с помоща на вече доказани твърения, но тези твърдения трябва да са доказани по същия начин и така до безкраи. Изхода от тази ситуация е да се приемат краен брой твърдения за вярни без доказателство и всички останали твърдения да се доказват със тях. Напръ поглет изглежда че е невъзможно да се направи теория с такава конструкция и тя да върщи работа, но това е поглет на човек не запознат с науката попринцип, защото почти цялата наука е изградена по този начин и математиката си има отделно насоки занимаващи се с този проблем. Ето примере които не са математически но спазват или максимално се доближават до аксиоматичния модел :
- биология (максимално се доближава )
- химия
- география (максимално се доближава)
и много други.

Тъ.... това значи в общи линии "конструктивно мислене". Но само в общи линии, има наистина още много неща които трябва да се знаят като става дума за конструктивен подход. Може да се каже че нещата се въртят около аксиоматичния модел.

Чувствата са мнооооооооого сложно понятие, което тепърва ще се дифинира и определено дифиницията няма да се появи скоро. За това е неправилно веднага, без поне някъкъв увод да се исползва в рассъжденията понятието "чувство". Освен това има понятея които определено трябва да се дифинират и подробно разгледат преди чувстеата и това са :
- информация
- запаметяваща структора
- процес на запаметяване
- алгоритъм
и много други. Без тази огромна уводна част е невъзможно адекватно да определиме какво представляват чувствата. Затова исказванието "чувствата определят запаметяването" са безсмислени от научна гледна точка.