че е неизлечимо болен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Зависи...
Добре е да прецените, наистина, доколко би го понесъл (естествено, че няма да го понесе твърде добре веднага!) и какви биха били последиците. Но - мое мнение! - човек трябва да знае подобни неща, тогава и той се подготвя психически по-добре за края, а и останалите свикват по-лесно, след като може открито да говорят за това... отделен въпрос е колко е голям тормозът да си играете на криеница с болестта, ако решите да не казвате и да чакате да си "отиде в мир и спокоен" - никой не знае колко време може да продължи това - неизлечимите болести са само неизлечими и нищо повече - не се знае колко време "ще бъдат неизлечими", преди да почине човек, а - все пак - трябва да се щадят и живите!
Както и да е - все пак - пак казвам: преценете според случая, няма универсален начин на действие!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен истината не бива да се спестява, дори и в подобни случаи. Лично аз бих предпочела да зная, ака се случи нещо такова с мен.
Възможно е човекът да има желание да каже нещо на някого, ако знае, че си отива завинаги...
Все пак, окончателното решение какво да се направи и как, трябва да вземат възможно най-близките му хора.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за мнението.
Откриха му някаква болест за която прогнозите са,че скоро ще се обездвижи напълно(сега е почти),но понеже имал здраво сърце и бял дроб,може да изкара още много време-но като жив труп.И сега дотяга с въпросите си,излиза малко,като че ли не му обръщаме достатъчно внимание,но се притеснявам,че ако разбере истината ще стане лошо-има наклонностти да тормози околните според мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Trqbva da se podhodi mnogo delikatno,za6toto ponqkoga pacientite v takiva slu4ai pribqgvat do opiti za samoubiistvo!

Ами, наистина, само може да се гадае за реакцията му... пък, ако и - както казваш - има склонност да капризничи, много вероятно е това да се засили с настъпването на болестта, затова е добре да заемете още от сега много открита позиция в комуникацията си с него и да не го оставяте "да ви се качва на главите" - естествено, това не означава да го оставите да умре от глад в самота и мизерия, без да сте минавали с месеци да го видите, но е добре да се поставят ясни граници на това "какво може и какво не може" в отношенията ви - колкото по-открити, директни и коректни са те, толкова по-малко място за манипулация остава и от двете страни...
Мисля, че е по-разумно - все пак - да му кажете, за да се подготви и той сам психически за обездвижването - това не се преживява лесно, особено ако си водил активен живот преди това - така ще му дадете и възможност да направи нещо важно за себе си, което няма да може да направи после (някаква екскурзия или пък изкачване на Черни връх, примерно, което винаги е искал да направи, но е отлагал). Но - пак казвам - вие по-добре го познавате и по-добре може да прецените как и ДАЛИ ИЗОБЩО да го направите!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз лично съм уморена от двуличието около мен. Как да реша верно задача, като ми дават лъжливи изходни данни?! Ама, казват ми някои, то там е мурафетът - да се научиш да разгадаваш кое е лъжа и кое не. Защо, хора? Защо трябва да се хаби ресурс за това?

Свикнахме с двуличието. Моето поколение дори се гордее, че оцеля през соц-а с двуличие. Мислиш едно, говориш друго, а често вършиш трето...
.................
Червенорозке, моето мнение е, че трябва да му кажеш. Само на пръв поглед прямотата изглежда трудно занятие.
Направете му подарък - бъдете откровени с него така, както никога досега не сте били. Кажете му колко го обичате, колко малко ви остава да бъдете заедно и направете съвместно план как да оползотварите най-добре ценните дни до края. Знам колко е трудно да преглъщаш сълзите си в този разговор, преживях го преди време...

"И сега дотяга с въпросите си,излиза малко...". Кажете му - скоро няма да можеш да излизаш, а ни се иска да отидем заедно еди къде си (тук измислете къде би му се е ходило на него самия, но е отлагал; може би пък има място, където ще му е интересно, но той дори не знае, че съществува), направете си снимки там, най-хубавата сложете в рамка (не е нужно да е скъпа, може просто от цветен картон) и я поставете на библиотека или шкаф, край който той минава често денем...

Не гледайте една вечер телевизия, а го подканете да ви разкаже нещо от минало време, но за да избегнете за 1753 път да чуете познат спомен, насочвайте го с въпроси към нещо, което не е говорил досега - така хем ще ви бъде по-забавно, хем пък ще събудите затрурани с прах спомени и ще му дадете "материал" за какво да си мисли, докато е сам денем.

Може ли още да пише, как е с очите? Снабдете го с бели листи и молив и го помолете да нарисува и попълни докъдето си спомня родословното ви дърво; в по-свободни вечери вижте докъде е стигнал и му помогнете да го направи по-пригледно, ако има нужда... Без да знае (за да е естествен) запишете го на касетофон (имате и навярно нещо прашясва, нали) докато той ви обяснява как е разклонено дървото и за кого от рода какво знае. Сега навярно ви дразни със старческото си мърморене, но когато си отиде, с всеки изминал ден ще ви става все по-мил и ще можете да пускате записа един ден и на вашите внуци... Тогава ще сте минали с една крачка напред на освободеното място на опашката пред св. Петър и ще гледате с малко по-други очи света. Вдигнете рисунката с родословното дърво при другите семейни документи, защото и вие един ден ще го попълните на свой ред.

Извини ме, мила, ако тонът ми ти се е сторил менторски.
Просто - горе сърцето!

да ти кажа аз ако бях щях да искам да знам може да ми остават пет дни или пет години но са си мои и ако са последните искам да знам за да ги използвам по най добрия начин
като се обездвижи този човек и му остане да гледа само тавана дали няма да ви обвинява че не сте му казали и не е могъл да отиде за последен път на любимите си места на местата които са се случили най важните моменти в живота му?
за да ги запази в сърцето си, когато няма да може да отиде сам
може би\ съм прекалено емоционална ама ако се абстрахирате че е стар, щото хтова има значение главно за околните... аз човек убевам за такова премълчаване
дори и инфаркт да получа пак по добре да ме убие истината

Не мислиш ли, че човек има право да знае какво става с него?

не съм сигурна как е по-добре, затова ви питам.Лично аз в такъв случай ще живея по-спокойно,ако ми казват,че има надежда.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите