Виж сега,
съгласявам се с теб, че има много "терапевти", които действат точно по описания от теб начин. Спор в това няма. За съжаление и аз познавам такива. Познавам и такива, които се наричат "психотерапевти" без да преминали през елементарна подготовка. Познавам и такива, които са способни да твърдят в продължение на години да твърдят, че човекът има някакъв проблем, само и само да го запазят като клиент. В този ред на мисли, те разбирам, приемам аргументите ти и те подкрепям.
За щастие обаче, познавам психотерапевти, които имат личен морал, не си позволяват да се гаврят с проблемите на хората - точно обратното - стремят да им помогнат да ги разрешат. Терапевти, които се стремят към оздравяването на пациента, а не към по -продължителното му лечение. Терапевти, които не се притесняват да отпратят пациента, ако смятат, че не могат да му помогнат.
Предполагам, че си имал злощастен опит с някой "терапевт", за да имаш подобна позиция. НО това, че има и такива хора, не означава, че всички са такива, нали? А и ти едва ли познаваш всички психотерапевти, за да можеш категорично да твърдиш, че всички са такива или онакива:)
Не отричам медикаментозното лечение на невротичните разстройства. В никакъв случай! Твърдя само, че то не е достатъчно за окончателното справяне с едно или друго разстройство. Смятам, че успешният изход може да се търси в съвместната работа на психиатъра и психотерапевта. Но не мога да приема, че само медикаменти са достатъчни.
Искам да ти кажа, че не виждам нищо лошо в това да насоча към конкретен терапевт. Всеки е свободен да не използва информацията, която съм му дала. Също така всеки може да реши, че това не е неговият терапевт, може да не си паснат като хора. Никой не е длъжен в нищо.
Сигурна съм, че ще се съгласиш с мен, че каквото и да си говорим с теб, ако човек не е достатъчно мотивиран и ангажиран в лечението си, нито психиатри, нито психотерапевти ще могат да му помогнат.
Накрая искам да те попитам, ти от психотерапията ли си разочарован или от психотерапевтите?

Няма такова място "Далече"!

Съгласна съм, че телефоните на разни терапевти не трябва да се раздават ангро по форумите, но да не забравяме че пациентите с ПР не са малоумни, а мислещи и доста често интелигентни същества. Нима те не могат да преценят дали има ефект от определено лечение, дали срещу парите получават нещо и дали имат възможност и желание да плащат за него?
Истината е че най-добрият психотерапевт е с образование на психиатър и работи в екип с такъв. Но само с лекарства НЕ СТАВА! От опит потвърждавам, че след спирането на антидепресантите може да си добре половин или една година, но при следващ голям стрес ПР пак се появява. И тогава ударът е още по-страшен, защото си мислел че си се излекувал и стигаш и до депресия, и до агорафобия. Защото маточината е помогнала на тялото, но не и на мисленето ти да се промени! И при стрес като: смърт на любим човек, развод, уволнение и т.н. реагираш така, както винаги си реагирал: с паника. Но към избора на психотерапевт трябва да се подходи много внимателно. И да се знае, че добрият психотерапевт не отрича лекарствата, нито кара пациента си да ги спре ако не е готов!

Браво, Аспарух! Изкефи ме с това твое изказване. А и аргументи си приложил. И то доста убедителни. Браво!
Крайно време е да се каже истината в очите - "крачеща пачка банкноти" - ето това сравнение за жалост е абсолютно вярно за по-голямата част от "великите светила".

,,,съгласявам се с теб, че има много "терапевти", които действат точно по описания от теб начин...
...накрая искам да те попитам, ти от психотерапията ли си разочарован или от психотерапевтите?

И дума не може да става да съм разочарован от тях, защото мисля, че нито психотерапията в този си вид , нито психотерапевтите трябва да се намесват така агресивно в живота на спешно нуждаещите се от бързо и неотложно медикакентозно домашно лечение под наблюдението на опитен психиатър.
Дори мога да кажа, че психотерапията е за здрави хора, винаги има какво да се желае.

А болните ги оставете на психиатрите, защото бързата и точна диагноза с ЕЕГ, ЯМР за отпадането на много смущаващи този тип пациенти хипохондрични съмнения, както и адегватна и точна медикаментозна терапия е гаранция, че тези хора след 6 -9, максимум 12 месеца ще са напълно загърбили своите проблеми и дори ще се учудват, че някога са ги имали.

Редактирано от Atilkese-Acпapyx на 18.08.06 23:30.

Ми явно имаме толкова коренно различни схващания за характера на психичните разстройства /особено невротичните/, което между другото е свързано и с цялостната ни нагласа към всичко, което ни заобикаля, че по-добре да не води въобще този спор.
Ти имаш своите доводи- аз ги приемам, както и аз имам моите си.
Едва ли,обаче, си запознат с всички модели психотерапия, които се практикуват в наши дни, за да можеш да правиш такива генерални заключения.
Пак повтарям, не отричам, че медикаментозното лечение е необходимо в някои случаи. Но не мога да се съглася, че само то може окончателно да премахне разстройството. Симптомите му - да, но не и самото разстройство. Нали знаеш, че щрауса си мисли, че като си зарови главата в пясъка, враговете му не го виждат:)))
Прав си, че психотерапията е много полезна и на хората без патологии и без диагнози. Най-малкото е много добър начин за себеопознаване.
Съгласна съм също, че хората с психози трябва да бъдат лекувани от психиатри в съответните заведения. В такива случаи психотерапията би била полезна повече на близките им, отколкото на самите болни.
Но нали си наясно, че диагнозата "невротично разстройство" без значение какво е то, не означава, че човекът е болен в общоприетия смисъл на думата. Така че, психиатрията и психиатрите не са панацея, нито медикаментите, нито психотерапията. Но заедно могат да постигнат най-добрите резултати:)

Няма такова място "Далече"!

Браво, Аспарух! Изкефи ме с това твое изказване. А и аргументи си приложил. И то доста убедителни.
Крайно време е да се каже истината в очите - "крачеща пачка банкноти" - ето това сравнение за жалост е абсолютно вярно за по-голямата част от "великите светила".

Благодаря за подкрепата. Подобни думи слушам при всяка среща с хора, които са се вслушали в скромните ми съвети, отишли са навреме при добър специалист-психиатър, вземали са предписаните лекарства, излекували са се, и сега обичат да казват , малко на шега, че живеят втори живот. Според много от тях проблемът, който са имали е бил само един лош сън.
От смачкани, отчаяни, изплашени и броящи часовете до следващото хапче хора, сега те са най-здравите, оптимистични и инициативни в семействата си.
Дори ги чувам понякога да дават съвети. И мисля, че имат пълното право да го правят.
Важното е да не се чака, защото всеки пропуснат за стартиране на лечението месец усложнява нещата и прави по-трудно пълното възстановяване.

и всичко това само с едно хапче?

и всичко това само с едно хапче?


Дозировката и времетраенето на съответната терапия е в правото и компетенцията на лекуващият лекар психиатър, но не ви съветвам да задавате подобни несериозни въпроси.

-грешно зададен въпрос . Имах в предвид, че ефекта е бил само вследствие на лекарства - без психотерапия или нещо друго

Виж моето мнение по въпроса

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите