маниакалността естествено човешко състояние?
въпроса за "нормалността" опира само до това, в какво ще се вманиачиш.
наблюдавам приятелите си и хората около мен/а и себе си наблюдавам/
всеки се е вамниачил в нещо, кой кариера да прави, кой пари да печели и да си угажда по всякакъв начин, кой да живее здравословно, друг се вманиачава в някоя неосъществима любов или в стари и нови "религии" и в какви ли не още добри и лоши идеи и добри и лоши навици(сами се сещате предполагам).
а "добри" или "лоши" кой го определя?
дори и тези "духовно извисени хора", които твърдят, че са се освободили от страстите и желанията си и са посветили живота си "за благото на човечеството" и те в същност са се пристрастили точно към тази идея, но какво точно са направили за това човечество и с какво е станал по добър света? просто са се направили популярни като "много добри и праведни хора", нищо повече.
какъв е смисъла? може ли някой да ми каже? какво е значението към какво ще си пристрастен щом единственото, което те кара да го правиш е твоето, гадно, ненаситно Его
е, драги ми събеседници, нормални ли сме?

Ми нормално всеки да има някаква цел.
Вманиачаването по-скоро е свързано с това дали да я постигнеш на всяка цена.

От всичко по малко и накрая нищо- съвсем по френски.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това с "целта" е много относително понятие.
щото цели много(както вече казах), а ползата от тях не е ясна.
а и понятието "полза" за всеки носи съвсем различен смисъл, който е свързан само с неговото Его
да разбирам ли, че приемаш, че маниакалността е естествено човешко състояние, а не болестно?

за вманиачаването ли ще говорим или за егото?
или ще ще сочим с пръст духовниците - "вижте ги пък тия".
може би ще обсъждаме безсмислеността на съществуването...

"наблюдавам приятелите си и хората около мен/а и себе си наблюдавам/
всеки се е вамниачил в нещо" - къде си хоспитализирана?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не стана ли ясно, че желаният, които маниакално задоволяваме са продиктувани от Егото?
да сме здрави и красиви за да ни харесват всички(ако не всички, то поне тези, които ние харесваме), да сме богати за да може да си угаждаме на всички прищевки, да сме популярни (кой където свари, сред приятели, сред колеги, а ако може и сред непознати) за да задоволяваме тщеславието и суетата си и т.н.
ако не беше така щеше ли да има толкова "драми" и психологически и психически проблеми?
всичко опира до едно хипертрофирало и ненаситно ЕГО, маниакалността е негова любима рожба
та за какво ще говорим, дали за маниакалността или за Егото все тая, кой за каквото му се говори за това да говори
ако пак не е станало ясно мога да доразвия тезата си, а искам да видя и вие какво мислите

Не съм сигурен кой е измислил егото, то може въобще да не съществува.
Когато спортист участва в състезание, заради егото ли го прави? Успехът е следствие, но защо той е избрал тази игра на първо място?
Децата обичат електронни игри, това е поведение, което може да доведе до вманиачаване. Заради егото ли го правят?
Музикантът се занимава с музика, заради егото ли?
Хората обичат да са с други хора, егото ли е първо или това, че просто им харесва и затова го правят.
Когато си гладен, търсиш храна, заради егото ли?
Ами хората, които са влюбени, те търсят близост и интимност с един човек, но това не е заради егото.
Парите позволяват на хората да живеят според капризите си? Това его ли е или желание за живот?
Вътрешният инстинкт да живееш, да създаваш, да рушиш, да взимаш участие поражда желанията. Този инстинкт не е его.
Его е ограниченото схващане на нещо подобно на този инстинкт. Его-то е популярно, но по-скоро като клише.
Вманиачаването е една от формите, която вътрешното желание за живот на човека приема. Не можем да разберем вманиачаването, ако гледаме на него през егото. Вманиачаването идва от по-дълбоко ниво.

Вманиачаването е свързано с мозъка. Мозъкът иска да прави това, което може. Именно да функционира. На всяка стъпка мозъчното функциониране се насочва от вътрешни механизми на обратна връзка, които са положителни (удоволствие от успешни действия) и отрицателни (избягване на неуспешни действия). Вманиачаването се случва на това ниво.

Когато се занимаваме с нещо, тази дейност предизвиква отпечатък в нашия мозък. Понякога този отпечатък е силно доминиращ: връзките, които са създадени са много силни. Как става това - най-често в резултат на силен страх, или под влияние на човек, който оказва силно въздействие над нас (положително или отрицателно), в резултат на житейска трагедия или просто в резултат на случайност. Мозъкът е пленен в тази област на мислене и колкото повече мисленето е съсредоточено там, толкова повече връзки се създават. Ако процесът започне, той може да се усили лавинообразно.

Това не е желателно в крайните си степени. Хората трябва да могат да функционират в много области. Да разпределят вниманието си и времето си. И действително, мозъкът на повечето хора се справя с това. Хората не чувстват "вманиачаване".

Може би мозъкът на някои хора е предразположен към вманиачаване, но това не е задължително. Ако някой център на мозъка е развит повече от други, например център, който отговаря за математически способности. То заради механизмите на обратна връзка, човек ще развива точно този център (защото получава повече положителни и по-малко отрицателни стимули). Външното изражение на това може да бъде избор на професия, но това не е вманиачаване. При вманиачаването има някакво много по-силно първо впечатление, отпечатък в мозъка, който продължава да връща вниманието към функциониране само в една област.

Все пак да кажем, че вманиачаването не ненормално (с негативна конотация), а е извън нормата.

За да обобщим, вманиачаването НЯМА никаква връзка с егото. Егото е клише, което върши повече вреда отколкото полза при разбирането на човека. Механизмите и причините на вманиачаването са свързани с работата на мозъка.

Такова нещо скоро не бях чел. Заменяне на думичката "его" с думичката "мозък" - и хоп - готово! - цяло мнение се появи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Свързването" на психичната дейност изцяло с "мозъка", т.е. редукционисткото й свеждане до един от органите на висшата нервна дейност, може да се тълкува като особен вид мания, произтичаща от научната мода на съвремието. Ние сме вманиачено болни в научните си типизации и даже не се усещаме колко глупаво изглеждаме, уви!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мнението ми бе съставено от две части, без да имам амбиция да обдиня разум и мозък. именно, аз ги разгледах отделно.

първо отхвърлих връзката между "вманиачаване" и его на психологическо ниво.

във втората част разгледах вманиачаването като мозъчно функциониране.

мнението не е редукциониско, а подходът за критика е шаблонен.