на 30 г. съм и започвач да развивам социална фобия. оснжвния ми проблем е че непрекъснато ме е страх че приятелката ми ще ме зареже защото съм неудачник и не мога да й осигуря добри условия за живот. понеже последните две години прекарахме само двамата (и бяхме щастливи) сега не мога да общувам спокойно когато съм без нея. това е като омагьосан кръг. ставам все по-сдухан и тя го забелязва. от отва страхът ми че ще ме остави расте а оттам и натрапчивата мисъл че повече няма да мога да общувам свободно... откачам...реве ми се нон-стоп. не ща да взимам лекарства само ми засилват вътрешния диалог. минават ми някви кофти мисли да сложа край. оф не знам какво очаквам от това че ви пиша...живота ми е кошмар. мислех си че щом се обичаме толкова ще минем през всичко, че парите нямат значение и т.н. а сега виждам как живота уби любовта й към мен. какво да правя като съм мъж за една жена. не искам на стари години да тръгна да търся любовта отново. отсъствието на любов ме убива. единствената ми мотивация беше.
бла-бла сори че ви загубих времето.

вземи се в ръце, ако продължаваш да мислиш, че ще те зареже, наистина ще го направи... а ако е искала да те зареже заради парите, досега да го е направила вече! явно за нея е важно друго във връзката ви...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Някои психолог беше казал :Ако мислиш че ште успееш или мислиш че няма,и в двата случая си прав!
Такаче мисли позитивно,а това мислене ще ти даде възможност да преодолееш това състояние и да почнеш да градиш бъдеще (Или нешто от тоя род)
Според мен е така...Дано не те объркам повече:(

За жалост липсата на пари поставя на изпитание много връзки, и ако Вашата приятелка губи любовта си към Вас поради тази причина, за каква любов тогава става въпрос. А самовнушението е велика сила, защото в крайна сметка Вие си мислите, че тя е изгубила интерес към Вас, а може въобще да не е така. И все пак не е лошо да отидете на лекар и да проведете сериозен разговор, защото депресивните състояния сриват човека жестоко, ако не им се обърне внимание навреме. Желая Ви успех и слънчев ден!

Засаждай цветя всяка пролет!

Усещаш как хората много рядко казват .... каквото и да е. Основното неразбирателство между всички нас идва от факта че не доисказваме нещата. Ето например - ти се чувстваш несигурен. Със сигурност тя го е забелязала. Такива неща са очевидни. Какво следва от това? Тя ще започне да се чувства несигурна, защото ще реши че вината е в нея и тя по-някакъв начин е предизвикала това състояние. А може и въобще да не реши нищо такова. Но ти все пак знаеш ли какво си мисли тя? ЗНАЕ ЛИ ТЯ ТИ какво преживяваш? Да. Може би любовта е достатъчно силна за да преживеете, много неща, но мълчанието е по-силно и убива любовта. Няма значение в кой е вината за състоянието на връзката. Само вие ДВАМАТА заедно можете да оправите нещата. Неможе един човек да се грижи за връзка межд двама. Кажи й как се чувстваш. Може да ти помогне с проблема който имаш. А може би ти ще й помогнеш - знае ли човек?

А относно твоята несигурност. Да в предишните постове е изказано много добре. Но е много трудно в такова състояние да решиш да мислиш положително. И най-гадното е че колкото по-зле ни става, толкова по-добре и по-сигурно ни е в това гадно чувство на несигурност и апатия. Някак си по-сигурно е, може би. Незнам. Всеки трябва да открие за себе си това което му помага да върви на пред. Това което го мотивира. Съвет? Ами ... не се срамувай да бъдеш себе си. Не се срамувай от това как се чувстваш. Според мен това е ключа към решението на повечето ни проблеми. Ако почувстваме свободата да бъдем себе си и не се притесняваме от това, няма да се чувстваме и несигурни. Опитай се да се изразяваш като личност без да се притесняваш - това включва и това да й кажеш какво става и да се опиташ да решиш проблема. Накратко - действай. ДЕЙСТВИЕТО ГАРАНТИВА УСПЕХ. Или както са казвали преди - здраво тялом здрав дух - много добре казано според мен :) Спорта също ще ти помогне да си повдигнеш самочувствието. Незнам дали ти звучи смешно но вярвай ми - колкото повече бездействаш, толкова повече ще го мислиш и толкова повече ще затъваш.

Ох аз отплеснах. Ами ... незнам как ти звучи всичко написано горе. мислите ми попринцип текът малко разбъркано. Все пак се надявам да получиш малко вдъхновение от това което написах

Когато любовта е истинска, каквато е между вас, парите не са най-важното нещо. Все пак тя е с теб, въпреки че не й осигуряваш добри условия за живот, но май само ти си на това мнение. Момичето те обича и иска да е с теб. Изпадайки в подобно състояние, ти затваряш всички пътища за по-нататъшно развитие. Погледни напред, погледни нея, осъзнай колко много тя те обича и как винаги ще е до теб. Това със сигурност ще ти даде сили да повярваш във себе си, във възможностите си. Не бива да се изолираш от другите хора. Приятелството и контактите са много важни, любовта на околните, тяхната подкрепа ще ти дадат сили да се справиш с проблемите си. Помисли над това.

За мен

Отварям очи,слънцето прозира през клепачите ми.Сама съм, толкова сама,че чак го чувствам дълбоко в себе си.Всеки човек има такъв период от живота си-в който вижда самотата и я чувства дълбоко,дълбоко в себе си,сякаш цял живот ще е сам ,сякаш е единствен на тази планета.Това е такъв момент от живота, в който всичко ти е наред и се чудиш какво да измислиш и изровиш от скучния си живот, за да ти стане интересно.В такъв един момент се раждат или най- гениалните планове и решения или такива, които са способни да ти съсипят живота!






























Ето го първия ден в новия,голям град.Почти не си го спомням ясно,само усещането се е стаило дълбоко в мен и го помня,а и сигурно никога няма да го забравя.То е нещо смесено между вълнение, тъга, страх и ентусиазъм.Какво точно правих, не си спомням ,но причината поради която именно се преместих от малкото провинциялно градче в голямата страшна столица е –любов!Това е едно такова чувство ,което според мен е в основата на цялата философия на живота, или иначе казано- то ни кара сутрин да се будим ,да ходим на работа ,да се смеем, да плачем или най- просто казано- да живеем.
На 15 години бях така влюбена и вързана за едно момче, че дори и сега си мисля, че никога няма да бъда свободна(сега съм на 19).В момента, в който завърших училище и не успях да влезна в университет, се преместих в столицата, започнах работа, нямах постоянно жилище и бях толкова по детски наивна и изпълнена с фантазии ,че сега погледнато от времето още се чудя дали този период от живота ми не е било действително фантазия,сън.До този момент никога не ме бяха разочаровали в любовта ,но пък и никога не се бях влюбвала, така че това с разочарованието не ми беше ясно.Незнаех какво е да страдаш от любов, дори и понятие си нямах какво е.Мислих си, че вечно ще бъда обичана, че ще бъда много ,много щастлива и ,че принца от приказките съществува.Преместих се далеч от близки познати ,на съвсем непознато място за да започна живота си отново само заради идеята, че съм много щастливо влюбена и, че така ще е завинаги.
Живях при приятелка на майка ми ,докато успях да си намеря квартира и работа.Най добрата ми приятелка-Дени също се премести в столицата с мен,при майка си, която преди година се раздели с баща и.С нея сме много близки ,израстнали сме заедно ,живеехме в един блок,а после аз се преместих в съседния,но от 6 годиншна възраст сме постояно заедно,учихме в едно училище,после в една гимназия,а ето ни сега и заедно в нашето ново начинание-новия град,новата работа,новия живот.Тук близки ми са само тя и моят принц.Първата сутрин и се обадих:
-Дени,какво правиш мила?Какво ще правим днес?
-Сега пия кафе ще се изкъпя и след 2 часа среща пред офиса на майка ми!Да си вземеш биографията и ще обикаляме да си търсим работа.
Eстествено аз закъснях за срещата поне с 20 минути ,Дени се беше изнервила и аз смотолявих някакво прозрачно и тъпо извинение за задръстване ,което естествено не мина!Разпечатахме си автобиорафиите и тръгнахме да обикаляма магазини,кафета ,заведение за да си търсим работа.
Това беше началото на края на нашата връзка.Мислихме си че щом до тук сме извървяли пътя заедно,след многото караници и раздели,значи ни е писано вечно да сме заедно.Да, приятелството между две жени е много странно нещо- в него има завист ,има злоба има много,много интриги и мръсни номера ,но и има страшно много любов.И ако трябва да различим любовта към най добрата приятелка от тази към съпруга или любовника ,то разликата е много дребна а и някога дори не съществува-а именно секса. Дори се случва ,и то вече нерядко, две най -добри приятелки да спят заедно.И на обществото днес не му прави толкова впечетление за това’’ изкривяване на нормалната природа’’.Ако видите две момичета да се прегръщат и да си приказват, че се обичат и ,че искат вечно да са заедно,то веднага ще ги обявим с термина най- добри приятелки,докато ако същото се случи само, че с двама представители на мъжкия пол моментално ще ги анатемосаме за гейове. В момента ми изниква в главата една фраза който всеки християнин знае-,,Бог е любов’’,просто ние нари4аме любовта с различни думи ако представители от един и същи пол се обичат то ние ги наричаме –приятели ако се обичат мъж и жена ние ги наричаме любовници,но всъщност то е все едно и също-Бог!

Навлязал си в кофти дупка от живота....това е напълно нормално....опитай се да спреш да мислиш за тея глупости постоянно а се опитай да мислиш какво да направиш за да подобриш положението си.....
Едно ще ти кажа винаги след лошо следва нещо хубавотей че опичай си ума и горе главата