Имам един много странен проблем.Мъжа с който живея се оказа най големият песимист който познавам.Целият свят му е крив за всичко.Имал е проблеми в детството си,родителите му са се карали много и накрая са се развели.Той непрекъснато парадира с това навсякъде,постоянно изисква да бъде разбиран и съжаляван.Държи се ужасно с приятелите си и семейството си,крещи им и ги обижда.И аха някой му се разсърдил или му казал че не е прав така да се държи,и той вкарва трудното детство в действие.Тези които му бяха приятели,го съжаляваха,съжаляваха и накрая се отдръпнаха от него,защото той ги разиграва като маймуни..Аз съм единственият човек който има.А аз съм много оптимистична натура ,винаги усмихната.И той постоянно изисква аз да му оправям настроението,да го разбирам,да му прощавам.Обаче напоследък забелязвам,че започвам да губя оптимизъм,усмихвам се рядко,страдам от перманентен страх,за всичко,свежите мисли са отстъпили път на страхове и проблеми,които в голямата си част са насадени от него.Приятелите ми ми казват,че много съм се променила,че не се усмихвам и не се лигавя както преди,че очите ми са станали тъжни и т.н.Отидох на психолог и той ме остави само да разказвам,от душа,за всичко.И ми помогна да разбера неща,от които се потресох.Наистина ли е възможно той да ми е насаждал с годините чувство за вина,вина за неговото лошо настроение,вина че съм му приятелка,пък с нищо не му помагам да преодолее проблемите си,вина че му казвам честното си мнение,когато се разкрещи и ме обиди,вместо да го разбера и да си затрая.Е такива неща.И понеже вече никой не е останал покрай него,той ми създава чувство за вина че искам да го напусна,а той толкова ми бил вярвал и разчитал на мен.Не знам как да се спася от този душевен вампиризъм който ми прилага.Работя по въпроса,но бих искала да чуя и вашето мнение.Мерси предварително

Много ми е интересно какви са твоите недостатъци

неговите ги каза

Моите недостатъци са че се втемерутявам понякога,понякога се усещам че съм арогантна,но в същото време се хващам че и често не обичам себе си достатъчно,общо взето съм с труден характер,не мога да говоря за проблемите си,понякога съм лоша,наивна съм понякога,понякога цинична.Не мога да поставям граници на близките си хора,в резултат на което те ми се качват на главата,за което съм си виновна само аз.Често прикривам лошото си настроение и проблеми държейки се като повърхностна пикла която няма проблеми,харча много пари,позволявам да ме използват,не само финансово но и душевно и т.н. и т.н.Определено ще се сетя по късно и за още които в момента не ми хрумват
Доста объркано звучи,дано да разберете нещо.А и това показва друго нещо което считам за недостатък,страшно съм хаотична

само да кажа че в никакъв случай не подценявам проблема с трудното му детство,знам че и до някъде това което прави е моделът на поведение ,на който са го научили родителите му,разбирам го в по голямата си част,защото съм имала подобни проблеми като дете.Само не разбирам защо трябва да го развяваш като знаме и да очакваш всички да ти кажат,ти си крещи обиждай ни по всякакъв повод,дръж се гадно с нас,пренебрегвай ни,позволено ти е защото си имал проблем.Не е така,има нещо наречено човечност и респект към хората.Защото не ги знаеш те през какво са минали в живота си,и че някои от тях се смеят не защото са щастливи,а за да не заплачат,че и те чувстват,и тях ги боли,и те искат да се смеят.

И далеч не съм имала за цел да описвам недостатъците му,всички имат недостатъци,и това не са единствените които той има.Просто с дугите недостатъци съм в хармония така да се каже,т.е. не ми пречат.

проблема не е толкова в песимизма му ,а в

постоянните му спомени за детството и кавгите

2 са движещите рационални фактори които са в основата на депресията-липсата на парите и липсата на успех

има и фактори на лудоста(различните хора имат различно ниво на грубост, гняв, или погрешни изводи)

лошото е че има и лъжци, които лъжат дори себе си и само в екстремни моменти говорят истината или са склонни към осъзнаване на грешките си


нали схващаш че повечето хора в българия са бедни(или неуспяли) и са песимисти

Това не им пречи да се радват и веселят когато се отнасят добре с тях

".И понеже вече никой не е останал покрай него,той ми създава чувство за вина че искам да го напусна,а той толкова ми бил вярвал и разчитал на мен."

Не разбира ли че тои е отблъснал приятелите си?
И не го ли е страх за бъдещето му, особенно след като ще го напускаш?

има хора които са чудовища,ако не може да ги опитомиш по-добре бягаи от тях

елф прав си за всичко което каза.Само да уточня че при него не е липсата на пари и успех,той ги има,както имаше и приятели,но не можеше да ги оцени и ги правеше на нищо.Той ходи на психотерапевт,но лъже и него и преиначава нещата така че той да го съжалява и да му затвърди мнението колко гадни са всички,а недай си боже някой да му каже честното си мнение,както правех,ПРАВЕХ,аз,той го натиря в миша дупка,прави го на задник,и това е за него повод да наранява и да мрази.Вместо да оцени че на някой му пука и му е казал истината,не за да се заяжда,а за да му покаже че не е на прав път и че въпреки това държи на него.А нивото му на грубост е доста виоко...
Според мен той ще се опитоми от самосебе си,но едва тогава когато загуби всичко.Жалко всъщност

За да си представиш държанието му ще ти дам един пример.Стигна се онзи ден до там,че баба му му забрани да припарва до къщата и,защото и нея тормози ,крещи и и блъска вратите.А тя е стара женица,на която той дължи жилището си,колата си и т.н.И е болна...
Аз също съм имала тежък живот,и аз имам нужда да ме прегърне някой и да ми каже че всичко ще бъде наред,и в крайна сметка по дяволите жена съм,искам да бъда обичана,искам да се огледам в очите на човека до мен и да се почувствам красива,а не да ми обясняват всеки ден какво чудовище съм и нищо не разбирам.
А защо моят живот преди,същият онзи тежкия,не ме озлоби,а точно обратното,направи ме по добра,накара ме да ценя хората които ме обичат?

"Как да живееш с перманентен песимист"

Как да живееш с перманентен грубян?е по-точният въпрос


като не се харесвате и като нямате деца какъв е проблема

обноските можеш да промениш на някои, но нрава му не

кат не те кефат грубиани и рацедевисти , па потарси си друг

нема такъф