Няма какво да увъртам - трудно ми е да комуникирам, с някои хора с които се познавам от известно време що годе можем да водим някакъв разговор, но пак виждам че е муден тежък и безмислен(едва ли не говорим глупости само и само да не умре разговора).Много рядко се получава разговор приятен и за двете страни и изпълнен с положителни емоции - тоест да си удовлетворен след разговора. Може би проблема ми е че не мога да се отпусна,не знам, можете ли да ми препоръчате някаква литература?

Не, можем да ти препоръчаме други хора, с които да ти е приятен разговора.

ias imam takav problem ama znam zashto e

Do sega sam komunikiral s moite priateli ulichnite bratia.
Tam razgovorite mi biaha na mnogo nisko intelektualno nivo
i sega kato iskam da govoria po kulturno i da raziskvame niakakvi
temi mi e trudno.
A i mnogo vajno e da si informiran za da moje da si udovletvoren ot razgovora.

Ами виж проблема виждам че е в мен. Има хора които ми харесват и с които искам да си говорим повече, но виждам че май проблема е в мен. Става дума за най-нормален разговор няма да обсъждаме политика, а просто кой как е, някоя и друга историика, но дори когато говорим по дълго пак накрая имам едно чувство че всичко се получава адски изкуствено, че нещата не стават от само себе си, а са насилвани.

Да, поне при мен това е, когато някой не ми е особено интересен за общуване, защото когато ти е мноооооого интересно да си говориш с някого разговорът си върви от само себе си, това е, когато имате какво да си кажете и насреща имаш интелигентен човек, който може да сподели повече от една визии дори за най-обикновените и несъществени неща. който има богата фантазия, въображение, език, опит, виждания и т.н.

Тогава дори да не взимаш голям дял в общуването пак е приятно.....друг е въпроса, ако ти е трудно да се отпуснеш в диалога, и не се чустваш комфортно по някаква причина, само ти можеш да кажеш каква.

Затрудно е общуването, когато няма много общи точки за споделяне. Тва е.

Да, информираността е нещо страшно важно, но пък мрежата, в някаква степен и дори все повече в последно време, дава възможност да бъдеш информиран.

После всяко нещо си иска тренинг - така, че с малко опит и по-интелигентното говорене скоро ще ти се отдаде.

Успех..

1) Задавай въпроси -- тъй най-лесно, естествено започва разговора;

2) почвай със споделяни неща -- англичаните затова дрънкат за времето с непознати;

3) СЛУШАЙ ("като говориш с мен ще мълчиш" е парадоксално правилно формула за добър разговор, но обърната наопаки -- "като говоря с теб ще мълча");

4) кимай, "ахай" и "ъхай", не си кръстосвай ръцете и краката - това те "затваря", не губи контакт око в око без да прекаляваш, не въздишай -- това издава "скука", усмихвай се (не като да сваляш, а "интелигентно" -- кратко, като ударение на казаното и потвръждение на чутото)

5) не задавай въпроси освен с петте думи "кой", "кога", "къде", "какво", "защо", "как" и фразата "до каква степен" -- инак за отговор стига едно голо "да" ("не"), а искаш разговор;

6) не се стеснявай да признаеш, че не знаеш нещо -- свежо е, защото всички неубедително се правят на специалисти по всичко, често от криворазбрана учтивост;

7) чети (гледай, слушай), за да си осведомен все пак;

8) не се стеснявай да не се съгласиш с нещо -- несъгласието и изненадата стимулират разговора (ако отървеш боя, де -- зависи с кого говориш);

9) не се стеснявай да кажеш нещо спорно или скандално (с мярка), за да подкладиш разговора

10) упражнявай горните неща всекидневно.

Имам приятели, които могат да чатят с часове като натискат две копчета _O и _K,
страхотна стратегия, ..........!

отговарям отзад напред :

Морган Скот Пек (всичко) Но едва ли ще има ефект.

Отпускането - вярно... проблема е не чуждия контрол, а твоя собствен, чуждият само му влияе.

За разговора трябва да знаеш нещо което ми казаха още когато започнах да пиша в този клуб(преди години) и досега го помня - като пишеш мнение трябва да има нещо за теб, но нещо и за другите (или при отговор - и нещо към който отговаряш) - така се получава взаимност, дори и да е илюзорна до време...

Като цяло се тръгва от безсмислия и после се разплита хаос,а стига да няма страх и нежелание да се забъркваме, тъй като и бездруго хаоса накрая ще продължи да го има, а още по-добре - и ние също...

В крайна сметка и аз съм така...