няма ли човек самочуствие празен ли е? ясно е ,че то е като щит на личността ,нещо като отбрана за пред хората
самата дума е измислена с цел да се наложи един вид иерархия в обществото и нещата ,които трупат самочуствието са тези ,към които всеки се стреми спорад същността си
защо повечето хора постигат нещо не заради себе си, а да покажат на другите ,че могат и са повече от тях .излиза , че дълго време са живяли заради другите??

"В моята цивилизация този,който се различава от мен,не ме ограбва,а ме обогатява"

Самочуствието се постига като победиш .
Колкото повече хора побеждаваш и унижаваш толкова ти е по-голямо самочувствието.Слугите около теб са в постоянна депресия, а на тебе постоянно ти е голямо самочувствието.

Ако нямаше хора с голямо самочувствие, нямаше да има и депресирани.

Не, не, това, което ти казваш е трупане на самочуствие на чужд гръб.

Аз мисля, че най-депресирани са тея дето трупат самочуствие на чужд гръб и си мислят, че като го трупат на чужд, ще им стане много по-гот. Друг път!


Може да им стане, но понеже не е истинско, не им е всъщност гот, хваща ги яд, депресират се отново, пак трупат на чужд, пак нищо и така. До безкрай. Познавам едно момиченче дето краде. Краде готинки работи да има самочудствие, ма нали е на чужд гръп. НЕ се получава, за малко е не става. Верно, депресира ме като ми открадна червилото, но дреме ми на хвърчилото.





Ясно е че без самочуствие няма самоувереност и т.н. Личността страда.

Има друг вид самочуствие. Това е самочуствието, че си способен. Когато си способен да вършиш полезни и хубави неща.

това пак е самомнението,да знае,че е постигнал нещо и това го крепи,не може ли да не мисли и да не се сравнява с другите?

"В моята цивилизация този,който се различава от мен,не ме ограбва,а ме обогатява"

Хмммм... малко сравнение с другите е здравословно. Защото примерно може да гледаш своите личностни качества и да си казваш - голям съм. Ама другите може да постигат по-големи практически успехи, и да трябва да се мобилизираш.
Зависи, аз съм на принципа на условната толерантност - имам си ясни граници - кои са ми приятели. Оттам нататък съм толерантен с всички, до момента в който не докажат че са идиоти/злобари...

ама по принцип думичката самочувствие е пропита с злоба

Все трябва да се сравнянаме с другите , и да ги побеждаваме.

Колкото аз съм по-добре, а другите са по-зле и са по-прости толкоз ми е по-големо самочувствието


много се кефа като лъжа глупаци или им давам съвети, с които те ще постигнат по-малко от мен

това не е ли подигравка с хората и форма на егоизъм

"В моята цивилизация този,който се различава от мен,не ме ограбва,а ме обогатява"

А има ли самочувствие без ЕГО-изъм?

кадето е егото там е и азът,значи си прав!!!


"В моята цивилизация този,който се различава от мен,не ме ограбва,а ме обогатява"

“Ако нямаше хора с голямо самочувствие, нямаше да има и депресирани.”

Всеки си отговаря за собственото самочувствие. Никой не е длъжен да се поставя по-долу от останалите за да може те да се чувстват по-добре.