Здравейте,

Имам голям проблем с родителите ми и моля за вашия съвет и помощ.

Аз не съм дете, зряла жена съм. Почти през целия ми живот съм имала проблем с тях. В детството ми имаше някои наистина лоши неща. Не че ги обвинявам за всичко, но реално си мисля, че доста от лошите неща сега в мен се дължат на тях и че в нашите несполучливи отношения се корени причината сега да съм по-враждебна с хората, отколкото ми е естествено по характер и да имам затруднения в осъществяването на връзките си.

Те сега обаче имат нужда от мен. Проблемът понастоящем в нашите отношения е повече в мен, аз не успявам в повечето случаи да комуникирам успешно и доброжелателно с тях, чувствам че ми е невъзможно да ги обичам или уважавам и не мисля, че някога мога да им простя някои неща със сърцето си, макар че много пъти съм опитвала да го правя с разума си. За това силно допринася фактът, че те никога не са се чувствали виновни за нещо по отношение на мен (нито за каквото и да било друго). Това е едно от нещата, които особено силно ме отблъскват у тях, не на последно място защото някъде подсъзнателно в мен още е жив страхът, че те могат отново да ми навредят (което с разума си разбирам, че едва ли ще стане).

Опитвала съм много пъти да говорим разумно и да стигнем до някакво истинско разбирателство, но не се получава. Почти всеки контакт с тях за мен е мъчителен и понякога ме разстройва за дни. С мъка трябва да кажа, че единствените истински спокойни и щастливи периоди от живота ми са били, когато по една или друга причина не съм имала контакт с тях.

Много пъти съм си мислила как е най-добре да постъпя. Явно нямам това количество търпение, християнска любов и дипломатичност в себе си, които да ми позволят да общувам с тях успешно, независимо от всичко. В същото време, ако бяха други хора на тяхно място, без колебание бих прекъснала всякакви отношения още преди много години, бих ги забравила и бих си възстановила равновесието много пъти досега. Проблемът е и в това, че също ми е и много жал за тях, те са стари и болни, и имат нужда от мен и от моята любов, която аз обаче в случая просто не успявам да изцедя от себе си. (Иначе съм обичлив човек.) Те също страдат от лошите ни отношения, но нищо не се променя.

В мен определено има стремеж да постъпвам морално правилно, но с тази ситуация не мога да се справя, може би защото нямам вътрешното убеждение, че прошката и любовта в този случай са морално правилни. Зная, че повечето хора, които правят големи грешки са едни неразумни деца и затова не винаги са отговорни, но въпреки това в себе си чувствам и много пъти съм го усещала, че не това би било правилното решение. В същото време не искам да ги карам да страдат, нито пък да продължавам да страдам заради тях.

Моля, споделете мисли и съвет.

Благодаря ви.

не е необходимо да говориш с тях, но ако имат нужда, да ги подкрепиш финансово - да. изобщо, ако за това е цялото шикалкавене, не си помисляй.

Не съвсем разбирам фразата за шикалкавенето.

Аз ги подкрепям финансово, въпросът беше съвсем за друго.

ок. не го приемай за теб. други ще прочетат темата, може да е за тях. а този проблем 'кой да гледа родителите' съществува и затова отбелязвам. от чисто финансово естество.

Постарах се да обясня колкото мога по-ясно какъв всъщност е проблемът.

Не си спомням да съм споменавала нещо за финанси и на разбирам откъде е могло да се вземе такова тълкувание на темата изобщо.

Проблемът е психологически и бих искала да получа мнения от психолог/зи, на ниво психология. Благодаря за това

Надявам се, че не очакваш квалифицирана помощ и съвет от психолог в този клуб или въобще в нет-а. Не мисля, че това е най-доброто място.
Аз ще ти предложа само няколко въпроса, чиито отговори евентуално да ти помогнат. Дано са ти от полза, не съм психолог.

В думите ти има много гняв срещу родителите ти, а докато си ядосана и обидена не би могла да им простиш. Опитай първо да се освободиш от този гняв, който е само в твоя вреда. Погледни родителите си от дистанция, като възрастен човек, а не с очите на обидено и разочаровано дете.
Задай си въпросите: какво получих от тях?, какво очаквах и исках да получа? и най-важният! - те способни ли са да ми го дадат??

Една позната често казва, че проблема на много хора е в опитите им "да си купят прясно мляко в магазин за бои". За жалост, в най-добрия случай ще си тръгнат с бяла боя, защото това е всичко, което могат да им предложат. А то естествено няма да им замести млякото .

Дали не правиш същата грешка? Огледай проблема под лупа, бъди максимално обективна и си отговори -те могат ли да ти предложат това, което искаш от тях? Казваш, че са хора, които никога и за нищо не са се чувствали виновни. Надяваш ли се на стари години да осъзнаят грешките си или да ти поискат прошка? Не са ли нереални очакванията ти? Ако не са ти дали любовта от която си имала нужда като дете, допусни че са просто неспособни да обичат. Може и тях да не са ги обичали достатъчно, да не са ги научили как.
И не забравяй да си благодарна, че тези двама души все пак са създали един "обичлив човек". Не е малко.

Елина, не разбирам защо се надяваш, че не мога очаквам съвет именно от психолог в клуб Психология. Ако в този клуб няма психолози, то тогава наистина съм в грешка.

Бях помолила именно за такъв отговор най-малкото, за да бъде той адекватен на пуснатото като тема. Благодаря за досегашните отговори, но те просто не са съответни на ситуацията.

Вместо да повтаряш точно от какво се нуждеш на всеки опитващ се да ти помогне, вземи и прочети внимателно какво ти казват!Ако знаеше действително какво ти е необходимо едва ли щеше да пишеш тук.
Нали точно в това се състои проблемът ти?

Доволна ли си от себе си? Ако си "обичлив човек" това вече достатъчно значимо основание родителите ти да са "заслужили хора".

Не мисли, че не разбирам проблема ти, защото той съвсем не ми е чужд, но дай малко по-спокойно, това все пак е просто форум.

Дано не съм права
Но ми се струва, че и в този случай търсиш мляко в магазина за бои. Помисли мъничко върху това, докато се намесят истинските психолози.

Най-искрено благодаря, но колкото и внимателно да чета, наистина не мога да видя нещо полезно нито в съветите да подпомагам финансово родителите си, нито в съветите да уталожа гнева си към тях.

Благодаря още веднъж на тези, които отговориха, и наистина съжалявам, че пуснах тази очевидно неподходяща тема тук, за да стане тя обект на свободни коментари от страна на не-психолози. Всичко добро на всички

за благодарности и дума да не става:)) че и "най-искрени" :)))
а колкото до гнева... ти и на нас се разсърди.
Като се караш с продавачите, мислиш ли, че ще ти свалят млякото от рафта с боите?
Търси нещата там, където е логично да ги откриеш.
И както вече ти казаха - това е само форум

Еми ето що ще каже един "истински" (е, вярно недипломиран още) психолог
Сега сериозно:
Питаща много добре те разбирам, най-малкото, защото и моите родители са такива. Хората тук вече ти казаха как ще се справиш с твоя проблем - като им простиш. Помисли си - защо са се отнасяли така към теб? Как са се отнасяли ТЕХНИТЕ родители към тях? Смяташ ли, че биха били такива, ако бяха получавали достатъчно обич и подкрепа в детството си? Човек не може да даде нещо на другите, ако сам не го е получавал...Всъщност - може! Но се искат страшно много сили, благородство и мъдрост! Докажи си, че ги имаш! Че въпреки всичко си способна да бъдеш по-добра от родителите си и да ги обичаш...колкото и да е трудно.

Слънчевата светлина мисли, че е по-бърза от всичко, но греши-тъмнината винаги е там първа и я чака.

е-е-е, друго си е като ти го каже психолог
Бързо да се дипломираш, че голям глад за квалифицирани кадри е настанал.

"Проблемът понастоящем в нашите отношения е повече в мен, аз не успявам в повечето случаи да комуникирам успешно и доброжелателно с тях, чувствам че ми е невъзможно да ги обичам или уважавам и не мисля, че някога мога да им простя някои неща със сърцето си, макар че много пъти съм опитвала да го правя с разума си."

съветвам те веднага да възвърнеш уважението си към тях. останалите неща са по-безначителни. след това.

ограничи комуникацията и се придържай към финансовия принцип, който ти намекнах. защото човекът е твърде променлив и може да се самоубеди във всякакви 'правилни' виждания. просто ти си в рискова категория и човешки същества са зависими от теб. не е толкова важно, че са ти родители. основен хуманен принцип е да имат достойно съществуване на старини, чисто физически като хора, независимо какви са те и какви чувства изпитваш ти към тях (точно заради тези чувства е нужна дисциплина). в замяна те нищо не ти дължат, вече.

оттук ще продължа и специално за теб ще се направя на психолог. ;) виж сега, съзнанието ти не може да влезе в схемите, които са останали от детството. ти изпитваш някаква непоносимост към тях. но родителите ти ще продължават да те връщат към тези схеми, това не зависи от тях, така е устроено самото съзнание. сега, жестоко е насила да караш родителите ти да се променят, това отпада като вариант. тогава остава самата ти да промениш съзнанието си по такъв начин, че да си неуязвима за това връщане в старото русло, но това е нещо нечовешки трудно! защото комуникацията е адско нещо, тя вплита съзнанието със всяка дума и със всеки жест в старите цикли. старите емоции, по същия начин се отключват. даже родителите ти умишлено (макар и несъзнателно) ще отключват тези емоции, защото човекът който те познават е такъв, така че съзнанието им ще се опитва да създаде връзка, да се интегрира с тебе, ако можем така да кажем. познай какъв е единственият начин.

та ако се явиш на индивидуална терапия, след това би трябвало да си донякъде с промит мозък по отношение на родителите си: или с някакво неутрално чувство или с внушени ти положителни емоции. може също някакви защити. но помисли си дали искаш това и дали това е естествно. това има характер на фалшификация на определени аспекти от живота ти, и понеже тези отношения са градени с години, промяната трябва да бъде доста сериозна.

не знам ако и двете страни желаят да се помирят, дали това може да стане с групова терапия. може би е удачно, но според мен винаги дори след такава терапия остава чувство на горчивина. най-малкото помисли си за майка ти. ако тя сега е щастлива, защо трябва трябва да изкарате всички стари неща, всички тези негативни емоции.

човек не може да живее с родителите си. и дори да живее в една къща, не бива да се вижда много много с тях. някакъв режим да си направи според мен. всеки живее собствения си живот.

пп: този пост е преназначен не само за теб, а за всички, които темата засяга, така че не бързай да ми възразяваш в каквото и да е. :)

Ами правилно си го написал/а, да :)
Аз си мисля, ако има дългогодишни натрупвания на негативни емоции, трябва хората да се отделят, поне за известно време... независимо колко са стари и болни родителите... ще е по-добре и за двете страни ако сте по-рядко заедно
Сама прецени какво отношение искаш от тях. Стимулирай поведението им в желаната посока. И още нещо - ако са некоректни, не търси у тях благодарност... колкото и добре да се държиш инстинктивно ще насочват лошите си емоции към теб, особено ако си единствената им връзка със света. Не поддържай общуване извън необходимото...

Именно- защо трябва да се търси благодарност? Христос изцелява 10 души от проказа,ако правилно си спомням, а от тях само един му благодари. По-важното е човек да изпитва вътрешно удовлетворение, че е изпълнил дълга си, че е постъпил правилно и така ще се чувства добре-вътрешния мир е по-важен. А мисля,че да се очаква благодарност и признание от хора,които винаги са се смятали за непогрешими и съвършено прави във всичко, си е загуба на време и нерви. И все пак-"Почитай родителите си!"

Редактирано от agrimonia на 26.02.06 14:20.

Здравей,
няколко думи и реплики ми направиха впечетление в темата ти.
Първото беше, че особено те отблъсква факта, че те не се чувстват виновни по отношение на теб.
Мила, това е защото те са те карали да се чувстваш виновна по отношение на тях и ти си се научила да поемаш отговорността чрез вина.
Добре ще е да работиш върху себе си, да разбереш, че вината е вреда, тя вреди на всечки в процеса. И не е добродетел, нито е признак на обич.

Второто, което ви направи впечетление, че спаменаваш морала. Кой морал?
Този на който те са те научили?
Който социума е наложил?
За кой морал говориш?
Да дълг ли говориш? И защо морално правилни? Кое е правилно? Кой поставя правилата?

Ти си още обвързана с чувство за дълг, това на което те са те научили. Те не са виновни, те са отговорни за твоето поведение и отношение към тях.
Защо ти се чувстваш виновна.
Самата ти се съдиш, ти си тази, коята може да се освободи, другите не могат.

Мисля, че мога да ти помогна. Имахм подобен проблем с родителите си. Не така явен като твоя, защото моите родители, всъщност са обичащи и грижовни и не са ми причинявали зло в буквалния смисъл на думата. Затова и ми беше трудно да осъзная как ме манимулира майка ми. Едва на 35 г. започнах да осъзнавам грешките им и кое в действията им е било неправилно. Това се случи, когато аз самата вече имах достатъчен семеен опит и поотраснало дете и имах база за сравнение. И сега трудно изтрайвам майка ми, и избягвам срещите с нея. Слава богу тя е здрава и не ми се налага да се грижа за нея, но като дойде това време и аз ще го правя. Правилно си разбрала причината да не можеш да им простиш. Не се чувствай виновна за това - всъщност те нямат нужда от твоята прошка, защото не се чувстват виновни. Прошката е нужна на теб, но то не става на сила. Тя ще дойде сама.
Първо осъзнай, че се грижиш за тях, не защото си им задължена, а защото си свясен човек. Това ще те освободи от чувството, че си в капан, от чувството за несправедливост. Второ, осъзнай, че те те манипулират и използват. Сега ти си силната и ти определяш правилата. Покажи им го. Без думи и обяснения, а с действия. Всякакви обяснения и ровене в миналото само ще те наранят отново. Но за да го направиш трябва да се освободиш от чувството за вина, и на задълженост към тях, което такива хора много умело умеят да насаждат. Ти се грижиш за тях, защото така си решила, и ще го правиш по начин, по който ти решиш. Покажи им го. Както те са решавали какво е добро за теб в детството ти, така ти определяш сега какво е добро за тях. Както те са правили грешките си, може би не защото са лоши, а защото са несъвършени, така сега ти имаш право на своите грешки.
Бих ти дала още много съвети, но ще излезе доста дълго. А и не знам подробности. Ако искаш остави някакъв е-mail или някакви други координати.

Мнението на Мини е чудесно! Много добър съвет и обяснение!

да

и аз се присъединявам... мн добър съвет

Редактирано от Fry на 28.02.06 01:16.

mini, savetat ti e strahoten.
az sashto imam podoben problem s moite roditeli.
biah se distancirala za dosta dalgo vreme no niakoi obstoiatelstva se promeniha i se naloji da si obarna vnimanieto kam tiah otnovo.
za men tova e mnogo bolezneno - sled vseki razgovor s tiah az ne moga da spia i sam obarkana, razstroena, vazmutena, biasna, makar che razgovorite protichat "normalno". izkarvat me ot ravnovesie.
opitvam se da postavia granitza no tia se prekrachva ot tiah.

bih iskala da psoedelia niakoi neshta s teb. moje li da mi pishesh marcelabush@hotmail.com

съветите ти са чудесни, но де да беше толкова лесно ......
особено ако имаш родители като моите - постоянно вменяване чувство на вина по следния начин - аз цял живот съм се грижила за теб, сега ти си ми длъжна...в същото време собствената ми майка ме наказва мен, заради постъпка извършена от брат ми.
цял живот винаги е била недоволна от мен - каквото и да направя- все е лошо,все е недостатъчно, все е по-малко от другите.
откровено казано-мразя я, а с баща ми нямам абс никаква връзка.
не искам да се грижа за тях- противни са ми и двамата, още повече щом майка ми може да ме предаде така.
непрекъснато мисля обаче за това, и анализирам ситуацията, чудейки се къде аз сгреших....и постоянно изригвам лавина от омраза към майка ми.
не знам как го правите това с прошката - аз не мога или не искам.
просто непрекъснато мисля-мразя ги, мразя ги, мразя ги.
трябва да се консултирам с психоаналитик, защото е ужасно неприятно да живееш в депресия и омраза.
извинявам се за отклонението.

Първо написах цял ферман, после прочетох отново написаното от теб и си дадох сметка, че няма да ти помогне.
С две думи - защо си се залепила така за майка си. Вече не си дете - защо ти е толкова нужно нейното одобрение. ТИ трябва да се харесваш и одобряваш - не майка ти. Сигурно имаш приятели - хвани се за тях. Общувай с хора, които те одобряват. Ако майка ти не те одобрява - проблемът е неин. Не го прави свой. Провалът е неин. Не зная какво ти се е случило, за което майка ти не те е подкрепила. Но в такива случаи все се намира кой да помогне. Ние страдаме, че родителите ни не са ни подкрепили, или приятелите, на които сме разчитали - но има ли значение кой е помогнал, важното е, че винаги се намира кой да го направи. Така понякога се раждат нови приятелства. Може би твоя случай не е такъв - не знам. Ако все още не си се измъкнала от проблема - вместо да търсиш причините - търси изход. Знам, че ще кажеш "лесно е да се каже", но точно защото е трудно, не си пилей усилията в загубена кауза.
И защо толкова те вълнува прошката? Защото така ни е внушено - че трябва да прощаваме. Пак играеш по правилата, защото иначе ще изгубиш одобрението на околните. Прошката е за тебе, за да облекчи твоите страдания, а не за майка ти. Ако прощаваш, защото трябва, това подтиска, а подтискаш ли вътрешните си пориви - това поражда агресия. Затова мразиш родителите си - защото се чувстваш длъжна да им простиш, а поривът ти е друг. Като не й е дошло времето - не бързай. Като се почувстваш силна и това ще стане. Или по-скоро като се почувстваш независима. Като не позволяваш на майка ти да те потиска, няма да изпитваш агресия към нея. Помисли си ТИ каква искаш да си и се съобразявай с това.

ако има нещо по лошо от нещастно детство това е напълно безоблачното детство

На хората живели като малки в рая, един ден им остава само да се гръмнат
за да не полудеят в сблъсъка с кошмара Живот