mini, savetat ti e strahoten.
az sashto imam podoben problem s moite roditeli.
biah se distancirala za dosta dalgo vreme no niakoi obstoiatelstva se promeniha i se naloji da si obarna vnimanieto kam tiah otnovo.
za men tova e mnogo bolezneno - sled vseki razgovor s tiah az ne moga da spia i sam obarkana, razstroena, vazmutena, biasna, makar che razgovorite protichat "normalno". izkarvat me ot ravnovesie.
opitvam se da postavia granitza no tia se prekrachva ot tiah.

bih iskala da psoedelia niakoi neshta s teb. moje li da mi pishesh marcelabush@hotmail.com

съветите ти са чудесни, но де да беше толкова лесно ......
особено ако имаш родители като моите - постоянно вменяване чувство на вина по следния начин - аз цял живот съм се грижила за теб, сега ти си ми длъжна...в същото време собствената ми майка ме наказва мен, заради постъпка извършена от брат ми.
цял живот винаги е била недоволна от мен - каквото и да направя- все е лошо,все е недостатъчно, все е по-малко от другите.
откровено казано-мразя я, а с баща ми нямам абс никаква връзка.
не искам да се грижа за тях- противни са ми и двамата, още повече щом майка ми може да ме предаде така.
непрекъснато мисля обаче за това, и анализирам ситуацията, чудейки се къде аз сгреших....и постоянно изригвам лавина от омраза към майка ми.
не знам как го правите това с прошката - аз не мога или не искам.
просто непрекъснато мисля-мразя ги, мразя ги, мразя ги.
трябва да се консултирам с психоаналитик, защото е ужасно неприятно да живееш в депресия и омраза.
извинявам се за отклонението.

Първо написах цял ферман, после прочетох отново написаното от теб и си дадох сметка, че няма да ти помогне.
С две думи - защо си се залепила така за майка си. Вече не си дете - защо ти е толкова нужно нейното одобрение. ТИ трябва да се харесваш и одобряваш - не майка ти. Сигурно имаш приятели - хвани се за тях. Общувай с хора, които те одобряват. Ако майка ти не те одобрява - проблемът е неин. Не го прави свой. Провалът е неин. Не зная какво ти се е случило, за което майка ти не те е подкрепила. Но в такива случаи все се намира кой да помогне. Ние страдаме, че родителите ни не са ни подкрепили, или приятелите, на които сме разчитали - но има ли значение кой е помогнал, важното е, че винаги се намира кой да го направи. Така понякога се раждат нови приятелства. Може би твоя случай не е такъв - не знам. Ако все още не си се измъкнала от проблема - вместо да търсиш причините - търси изход. Знам, че ще кажеш "лесно е да се каже", но точно защото е трудно, не си пилей усилията в загубена кауза.
И защо толкова те вълнува прошката? Защото така ни е внушено - че трябва да прощаваме. Пак играеш по правилата, защото иначе ще изгубиш одобрението на околните. Прошката е за тебе, за да облекчи твоите страдания, а не за майка ти. Ако прощаваш, защото трябва, това подтиска, а подтискаш ли вътрешните си пориви - това поражда агресия. Затова мразиш родителите си - защото се чувстваш длъжна да им простиш, а поривът ти е друг. Като не й е дошло времето - не бързай. Като се почувстваш силна и това ще стане. Или по-скоро като се почувстваш независима. Като не позволяваш на майка ти да те потиска, няма да изпитваш агресия към нея. Помисли си ТИ каква искаш да си и се съобразявай с това.

ако има нещо по лошо от нещастно детство това е напълно безоблачното детство

На хората живели като малки в рая, един ден им остава само да се гръмнат
за да не полудеят в сблъсъка с кошмара Живот