Ако е толкова сериозно, че чак до припадъци стигаш, не е зле да отидеш на психиатър, най-малкото защото те са единствено компетентни да предписват медикаменти. Т.е. ако симптомите са толкова тежки, то първо трябва да ги смекчиш, преди да се заемеш да откриваш и неутрализираш причините. А е по-добре да смекчиш симптомите с някой специален медикамент под лекарски контрол, отколкото с алкохол или нещо друго.
Въпреки малкото споменати от теб неща, става ясно, че в момента се намираш в едно сложно за разрешаване състояние, което се характеризира едновременно с тревожност (притеснение) и потиснатост (плач, самосъжаление). Можеш, ако искаш, да споделиш тук и още нещо, за това, което напоследък става с теб и около теб.
Опитай се на първо време да намериш нещо успокояващо, което да правиш (например- да слушаш музика, да гледаш телевизия, да четеш, да приказваш с познати, да спортуваш, да решаваш задачи - това последното все едно не съм го казал аз ; )). Винаги, когато изникне нещо стресиращо, неприятно, преди да му реагираш, се опитай да не мислиш за момент за него, дори се опитай в това време да правиш избраната от теб успокояваща дейност, но не припряно, невнимателно, надве-натри, а последователно и внимателно, така че максимално да "потънеш" в нея (например, ако спортуваш - се опитай да се конценрираш върху движенията, върху прецизността на техниката, върху приятното напрягане на мускулите; ако пък гледаш телевизия се опитай да проследиш сюжета на филма, или задълбочената мисъл на журналистите, или логиката на отговарящите в куизове).
Ако вместо да мислиш постоянно за проблемите си, си намериш друга занимавка, която запълва изцяло вниманието ти, е невъзможно да припаднеш на улицата; например, ако докато вървиш си поставиш за задача да проследиш какви са модните тенденции на обличане сред тийнейджърите, на колко перхидролки се пада по една естествено руса, или на колко момичета с хиксообразни крака се пада по едно с о-образни, ... (все съществени проблеми, които живо занимават мен и повечето други хора), вероятноста да колабираш е никаква, освен ако си прекалено естетически взискателна.
Айде чао и нема да се плашиш ей
|