shizofrenia / Наука / Хуманитарни науки / Психология

Нека преди да обсъдим този проблем дадем думата на "другата страна", на медицинската институция.
Според 10 редакция на международната класификация на психичните и поведенчески разстройства, за да се постави диагниоза шизофрения трябва в по-голямата част от времето за период от най-малко един месец със сигурност да са били налице минимум един ясно изразен от долупосочените симптоми (1-4) или два и повече, ако не са така ясно изразени; или симптоми от поне две от групите (5 - 8):

(1) ехо на мисълта, вмъкване или отнемане на мисли, предаване на мисли;

(2) налудности за контрол, въздействие или пасивност, отнасяни конкретно към движения на тялото или крайниците или специфични мисли, действия или усещания; налудно възприятие;

(3) халюцинаторни глсове, поддържащи текущ коментар за поведението на болния или обсъждащи го помежду си, или други халюцинаторни, които идват от някоя част от тялото;

(4) други постоянстващи налудности, които са културално несъответни и невероятни, като особен религиозен и политически идентитет, свръхчовешка власт или способности (напр. способност да управлява климата или да е във връзка с извънземни);

(5) постоянстващи халюцинации в коя да е модалност, когато се придружават от бързопреходни или полуоформени налудности без ясно афективно съдържание или от постоянстващи свръхценни идеи, или когато се появяват ежедневно в продължение на седмици и месеци;

(6) прекъсвания или вмятания в потока на мисълта, които водят до разкъсана или несъответна реч, или неологизми;

(7) кататонно поведение - възбуда, пози или восъчна гъвкавост, негативизъм, мутизъм или ступор;

(8) "негативни" симптоми, като изразена апатия, бедност на речта и притъпяване или несъответност на емоционалните реакции (те обикновено водят до себезатваряне и снижение на социалното функциониране). Трябва да е изяснено, че те не се дължат на депресия или невролептично лечение.

(9) значима и поскедователна промяна на цялостната характеристика на някои старани от поведението на лицето, проявяващи се в загуба на интереси, безцелност, ленивост, себе-погълнатост и социално оттегляне.

Давам тези "симптоми" (и диагностични критерии) за да покажа от какво формално е ръководен погледът на днешните психиатри да "виждат" лудостта (шизофрнията). Още от пръв поглед е видно, че това е предписание (подло криещо се зад неутралността на медицинаската институция) да бъдат различени и уличени тези хора, които са неудобни на статуквото, които не се пригаждат към държавно разпоредената и обществено спазваната "нормалност". Та нима всеки от нас да не притежава или в някой момент от живота си да не е притежавал някои от гореуказаните "диагностични" характеристики? Безспорно е така. Затова изискването е те да са се проявявали по-натрапчяиво и дълго. Т.е. всички ние можем да си позволим отвреме навреме, инцидентно, като бегла спорадична странност да "изкрейзиме", да си въобразим като истинска някаква си наша реалност, различна от медийно и улично пропагандираната, но не и да го правим прекалено много и продължително. Иначе се намесва държавно оторизираната репресивна институция в лицето на чичко полицай и/или чичко доктор и "за наше добро" ни подлага на лечение, на нормализация. Не могат да се толерират тези лудости, иначе как ще е възможно нашето прекрасно общество...