Провокиран съм от някои неща, които гледам напоследък по телевизиите да пусна този постинг. Още повече, че въпросът е психологически и той отдавна ме вълнува.
Интересува ме, има ли някакъв начин, по който силно чувствителните, притеснителните и крайно емоционалните нараними хора могат да развият у себе си чувството за непукизъм? В личен план, много пъти ми се е случвало да страдам заради факта, че еди си кой не е харесал някоя моя постъпка. Неговото/нейното недоволство или гняв веднага рефлектира върху мен и настроението ми. Чувствам умора и нежелание за нищо (може и да имам някакъв комплекс, знам ли?)
Ето например и Елена и Миро от Биг Брадър. Не знам дали не преиграват, но ако всичко, което показват е истина, то те също са ужасно емоционални и чувствителни хора.
А колко над тези неща е Иван Славков (Батето). Каквото и да се случи, неговата усмивка не слиза от лицето му! Ако ще и трета световна война да стане имам усещането, че ще е все така весел. Как ли го постига? Дали това е неговата природа или той е работил върху себе си, за да развие непукизма си.
Има ли някакво средство, с което човек може поне по-малко да се влияе от това колко лоши неща за него е наговорил еди си кой и той да каже: "Не ми пука изобщо". Е, аз го казвам, ама само го казвам, а всъщност ефекта е никакъв.
Въобще, какво казва науката психология по въпроса за непукизма.

Може.
Аз съм настоящето на своето минало,и пак само аз ще бъда бъдеще на настоящето,т.е. на себе си.Тогава трябва ли да допускам друг да бъде част от нещо мое,когато той не е съществувал за мен...

Timor fecit deos.
Miserere nobis,Domine!

Мноо ясно че може!

При разрив на шаблните, при които ти е пукало супер много и настройка в/у нов шаблон, подсъзнанието ти вече ще знае как да действа.
Например, ако не ти пука малко за околното мнение в дадена ситуация, направи само веднъж това, което би направил ако ти пукаше малко.

И тъй като "пукизмът" произлиза от чувството за страх оставя много дълбоки емоционални следи в нервната ни система.

По принцип, дадени качества могат да се научат, могат и да са "вродени" в човек(все пак те най-вероятно отново са научени(опционално може да има ДНК предпоставка за определени качества), просто средата, в която е израстнал го е научила на тях автоматично).
Ако като малък си си повтарял/са ти повтаряли че си некадърник да речем;
или майка ти постоянно ти е натяквала неща от типа "кво ше си помислят другите хора?", тогава винаги някои дето не е доволен от твоя постъпка ше те накара да си спомниш подсъзнателно за своите не-толкова правилни според другите дела(вкл. роднини и др. хора, за които ти е подсъзнателно вградено да ти пука) и по този начин да се чувстваш гадно.
А, ако като малък си бил отгледан като богато дете, на което всичко му е било под носа; винаги като си правел нещо лошо/неприятно на другите и си получавал дори награда за това от родителите си, то много ясно, че ще бъдеш отгледан като непукист.
Непукизмът е свързан и с още едно друго качество - студенокръвие.

Ако като малък си си повтарял/са ти повтаряли че си некадърник да речем;
или майка ти постоянно ти е натяквала неща от типа "кво ше си помислят другите хора?", тогава винаги някои дето не е доволен от твоя постъпка ше те накара да си спомниш подсъзнателно за своите не-толкова правилни според другите дела(вкл. роднини и др. хора, за които ти е подсъзнателно вградено да ти пука) и по този начин да се чувстваш гадно.
А, ако като малък си бил отгледан като богато дете, на което всичко му е било под носа; винаги като си правел нещо лошо/неприятно на другите и си получавал дори награда за това от родителите си, то много ясно, че ще бъдеш отгледан като непукист.
Непукизмът е свързан и с още едно друго качество - студенокръвие.

Не винаги е така!

Timor fecit deos.
Miserere nobis,Domine!

Ако като малък си си повтарял/са ти повтаряли че си некадърник да речем;
или майка ти постоянно ти е натяквала неща от типа "кво ше си помислят другите хора?", тогава винаги някои дето не е доволен от твоя постъпка ше те накара да си спомниш подсъзнателно за своите не-толкова правилни според другите дела(вкл. роднини и др. хора, за които ти е подсъзнателно вградено да ти пука) и по този начин да се чувстваш гадно.
А, ако като малък си бил отгледан като богато дете, на което всичко му е било под носа; винаги като си правел нещо лошо/неприятно на другите и си получавал дори награда за това от родителите си, то много ясно, че ще бъдеш отгледан като непукист.
Непукизмът е свързан и с още едно друго качество - студенокръвие.

Не винаги е така!

Съгласен съм, че не винаги е така, но в 75% от случаите е така.

Останалото зависи от зодии, знаци, ала бала...
но всяко качество, чувство, емоция може да се научи.

всяко качество, чувство, емоция може да се научи-абсолютно!Един човек да мисли като мен.Сега да видим колко не мислят по този начин...

аз не мисля така...:) не може 4увствата да ги търси6 в главата...:) маика ми цял живот гледа много цветя и по всякакъв на4ин се опитва6е да ме трогне с някои поувяхнало цвете дето съм забравила да полея....е...не успя сега имам свое семество и малко цветя...:)) и ми коства големи усилия да ги запазя живи/ просто ги забравям/ любов не се възпитава...мога да възпитам децата си на 4естност, на трудолюбие, на дисциплина,но не мога да ги накарам да ме оби4ат ако сърцата им за мен са слепи...:)за тастие не е така..:)) и си мисля 4е ако хората не са 4ак толкова притеснени за самите себе си не биха били и толкова големи непокизи....това ка4ество според мен е пропорционално и наи-ве4е провокирано от егоизма,а виж егоизма подлежи на възпитание....:)

Чувствата спрямо някой или нещо тръгват от нагласата,която сме си създади спрямо него (в главата)Реакциите ни също се основават на тази нагласа.
Пример
Обичаш някого-приятел например,просто като приятел,без значение кой от какъв пол е.Нагласата ти спрямо него е положителна.Той в един момент ти извъртява адски гаден номер-неговото поведение предизвиква твоето.Твоята реакция не се основава на чувства,а на трезва мисъл-чакай бе...Оттам нагласата ти спрямо него се преобръща,в повечето случай до крайност.Въпросът с децата разбира се е друг,но и там се тръгва от същото.Ние мислим и чувстваме с мозъка си,гласът на сърцето и мисълта на сърцето са в поезията...Не че не я обичам.

znam 4e tova e vyzmojno i mnogo po-lesno ot kolkoto da 4uvstva6 s syrceto si, no se nadqvam 4e horata sys syrca se uveli4avat....:)...ina4e - tejko ni....6te razdavame prisydi kato bani4ar bani4ki....neznam tova za kogo e dobro....naistina se nadqvam pove4eto da jiveem kato v romanite....:),...za6toto sym sigurna 4e e vyzmojno...