И аз се надявам-да почнем да мислим по малко по-различен начин.Не съм камък,както може би изглеждам.И сълзите от обич не са ми чужди.Но да не коментирам.И обичта към цветята не ми е чужда.Пука ми за страшно много неща,но не за всичко-някъде има страшни ограничения.

Timor fecit deos.
Miserere nobis,Domine!

Drigite ne sa te hareswali a ,puka ti nali ti se hareswas.Ako se mrazis, ne pozwolqwai i na drigite.Ne e tqhna rabota

ами да ти кажа аз също бях много чувствителна ама живота ме направи безчувствена и вече от нищо не ми пука и си ми е супер гот- толкова гадости ми се случиха толкоз сълзи изревах докато в един прекрасен ден осъзнах че вече по- гадни неща няма накъде да ми се случат и ми стана супер готино и сега нищо ама нищо не може нито да ме изкара от нерви нито да ме притесни нито да ме изненада- смърт болести- все ми е тая- пък относно глупости като кой кво казал - ами негова работа- това може само да ме разсмее - не да ме разстрои- много добре се чувтвам въпреки ,че близките ми ме наричат БЕЗЧУВСТВЕНА

Привет на всички,

Докато чета сякаш виждам себе си. Не сам идеален, по някога ме мързи, обичам да създавам разно неща с ръцете си и те стават наистина впечатляващи. Но има едно нещо което ме събаря. Неспособен сам да се защита когато някой ме обвини или обиди. Дори и той де е най големия негодник ако ми каже че нищо не става от мене сам склонен да замълча. Ако е последния грозник и на всеослушание заяви " как ли живея с моята физиономия ( а аз не сам грозен а дори хубав) отново бих замълчал. А отвътре ми иде да се изплюя в лицето си. И ако живота ме събере с подобни хора така че периодичните ни контакти да са неизбежни ( работа например) тогава ми идва да изчезна от света.... но не и да ги поставя на мястото им. По близките до мен хора ме определят като болестно всеопрощаващ или по народно му "мека Мария"
Това ме унищожава. Страх от последствията ли е?
Другото което сега се сещам е че самочувствието ми липсва....
Как се съгражда ако въобще е възможно да се съгради....

ами май като се размислям трябва да се освободиш от егото си- в смисъл да разбераш че това което реагира и се обижда е просто глупавото ти его- на което му пука кой кво казал- ако го осъзнаеш- то няма да има власт над тебе- просто ще се освободиш и ще си истински- няма никой да може да ти влияе негативно на самочувствието защото просто ти си над тия глупости- не мога да го обясня с думи- но избора е изцяло в тебе-дали да се сърдиш или да ни се сърдиш ,дали да се чувстваш тъпо или не- ти избираш как ще се чувстваш и се оправдаваш ,че се чувстваш така заради еди кой си а всъщност егото ни става наш господар- не му позволявай-ще видиш колко е сладко когато то не може да те настройва срещу хората- тогава няма да ти пука ,че си мека мария- щом си избрал да си такъв - и на тебе този избор ти харесва- много важно кво казал някой си и че ти се бил присмял- боли ме к....както казва езин мой колега- та така

Не е невъзможно.Принципно човек може да разтяга психиката си като ластик,стига да знае как точно да го прави
Е,естествено както при истинския ластик,при всяко разтягане опасността от скъсване дебне и същия този разтеглив ластик може да се скъса и да те плясне по челото,но пък може и да не стане така - понякога се постигат доста добри резултати.
А сега нека бъда сериозна - формирането на чувствителността става още в ранните детски години и продължава да добива все по-отчетливи очертания с напредване на времето.Промените настъпват трудно,но наистина не е невъзможно.
Най-добре да се консултираш с професионалист,ако наистина изпадаш в специфични състояние и това те кара да се чувстваш некомфортно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хм, примера за усмивката на Батето ме накара да ти отговоря. Мисля, че непукистите са наистина рядко срещано явление! Пример - моята усмивка не слиза от лицето ми в последните 3-4 години и всички казват, че не са виждали толкова спокоен и постоянно усмихнат човек. Но това нещо е :
1 - тренирано! ПОложих много усилия, за да го постигна, защото усмивката променя собственото ти настроение, насочва положителна енергия към теб и предразполага хората
2 - превърнало се е вече в един вид тик!
3 - не означава изобщо, че всичко което хората казват не ми се отразява мнооооого на душата!
Напротив, привидно спокойните и усмихнати хора, не изразяват достатъчно недоволството, тъгата, обидата си и това им се отразява доста зле отвътре...но за сметка на това, всички си мислят че са непукисти и могат да издържат на всичко...
Е, нали знаеш приказката - тихите води са най-дълбоки!

аз също смятам така, но не знам как се постига - как се "възпитават" емоциите, психиката - че е възможно, възможно е, но може да отнеме цял живот - това е доста сложна материя, поне за мен...

и още едно въпросче - къде е границата между емоционлната устойчивост и емоционалната безчувственост/емоционалното изгаряне/изхабяване, студенината?... "възпитаването" на емоционална устойчивост (непукизъм) не е ли за сметка на чувствителнсотта? не е ли възпитание на безчувственост? къде е границата и балансът???...

Поздарви!


____________________________

"Живеят само влюбените.
Останалите просто съществуват!"
Уилям Шекспир

Възможно е отсрещния човек да е безразличен или просто безгрижен, а защо не и с изключително голям самоконтрол спрямо реакциите на другите. Трудно е да се определи какво точно имаш насреща си от един само контакт - понякога наистина трябва да се изяде една торба сол, за да се разберат мотивите на дадено поведение. Аз лично всеки път се чувствам като неподготвена ученичка и не преставам да се изненадвам колко много различни изрази взема инстинкта за самосъхранение в някои хора.