имам ли проблем, ако не искам да се виждам с никого,освен с хората, с които живея? нямам нужда от никакви други контакти, предпочитам да си работя или да правя нещо вкъщи
може би трябва да уточня, че и на работа не ходя
това състояние не е отскоро
но вече изпитвам страх от общуване с хора и още повече го избягвам
станала съм асоциална
как да се спася

Moжеш ли да опишеш горе-долу какво изпитваш като се срещаш с други хора, за да добия малко по ясна представа за ситуацията.Имам предвид не харесваш нещо в хората ли, какво точно те "плаши"?

от една страна не ме интересува какво мислят и какво ще ми кажат другите, нищо от това,което се говори не ме вълнува.
или съм го чувала вече много пъти, или съм го мислила вече и ми се струва банално пред себе си дори да говоря за това.
от друга страна си мисля, че и на другите не им е интересно с мен поради същите причини
затворен кръг
в следствие на това общуването ми се вижда безмислено
и само мълча и чакам с нетърпение да си тръгна оттам, да се измъкна от тази тъпа ситуация

Намирам много общо между това, което пишеш за себе си, и това, което изпитвам и аз. Разликата е, че аз съм принудена да общувам с хора, тъй като работата ми е свързана с обслужване на клиенти. Обаче, ако не ми се налага, не обичам да контактувам с никого, освен със семейството ми. Събиранията с познати и роднини ме измъчват. Още повече ме измъчват настояванията на околните, че трябва да общувам с хора, да се събирам и да излизам. Никой не може да ме разбере, че компаниите не са удоволствие, а изтезание за мене.
За себе си съм стигнала до извода, че това състояние е някакъв вид депресия. Освен че не намирам достатъчно сили да се променя, напоследък нямам и особено желание. Като гледам какви са взаимоотношенията между повечето от колежките ми / работя в изключително женски колектив /, как уж са приятелки, а си говорят зад гърба една на друга, и ми минава съвсем желанието да се сприятелявам с когото и да е било. Повечето мъже пък определят отношението си към жените главно възоснова на външния им вид, и за съжаление в много случаи са и много по-злостни клюкарки и от жените. Така че предпочитам да имам само познати, които да стоят на достатъчна дистанция от мене, отколкото да се сприятелявам с някого, и впоследствие да се чувствам обидена и предадена, както ми се е случвало в тийнейджърските ми години. Може да не е съвсем нормално такова поведение, но пък не намирам за нормално и това, да се събираш с други хора, само за да злобееш и одумваш някого, както и да демонстрираш някакво превъзходство, все едно в каква област. Ако това е "нормално общуване", аз казвам - Не, благодаря!
Извинявам се за дългия постинг, без конкретен съвет за помощ, но ми се щеше да знаеш, че не си бяла лястовица, има и други като тебе, ако това разбира се може да ти бъде някаква утеха.
Ако не отричаш алтернативни методи на лечение, пробвай с цветните есенции на д-р Бах. Намери си книга, или лекар, който да прилага този метод, есенциите лекуват различни "отрицателни" чувства като отчаяние, безпомощност, нерешителност и т.н.т.
Обичай себе си и винаги бъди на своя страна, защото иначе няма кой друг. Успех!

Нели,
много ти благодаря за това, което написа.
При мен нещата стоят точно така, както и при теб....

Общуването ме уморява неимуверно много.
ако цял ден съм работила нещо физически не съм толкова скапана, но ако съм била наколко часа,общувайки с хора, съм направо смазана.

Също така съм уморена от непрекъснатото натякване на околните, че никъде не ми се излиза.

Аз пък точно обратното. Направо съм доведена до пълна лудост у дома. Налага ми се да гледам двете си деца, нямам почти никаква възможност за социални контакти, и се чувствам направо смазана, сякаш ме е газил валяк.
Не мога да разбера как ви тежи общуването с хора, честна дума. Аз, ако можех, изобщо нямаше да се прибирам у дома.

Здравейте, и аз имам сходен проблем. Единственото ми желание е да си стоя у дома пред компютъра, да си живея тихичко, да чета книги, да имам малко контакти с малко хора, но явно няма да стане.
Някога обаче не беше така- живота ми вреше и кипеше, бях публична личност. От една страна подтикван от родителски амбиции, от друга от собственият ми стремеж "да бъда и да имам", от трета "забелязан" от учители, преподаватели, общественици и др. Бях и съм всестранно развита личност- занимавам се с разработване на проекти откакто съм на 17, психология, компютри и програмиране, философия, шах, история и много други неща И ми беше хубаво, да се срещам с хора, да водя тренинги, да чета речи, да бъда център на внимание. За извесно време работих, като психолог (магистър по образование) в много престижна фондация, участвах в няколко граждански комитета, дори и в една басейнова комисия (което си беше чист абсурд). Бях в основата на защитаването на няколко проекта, разработка на мултимедийни помагала за тренинги, помагах при писане на устави и учередяване на граждански и НПО организации. Майка ми постоянно се шегува с мен, че съм си слагал вратовръзка, вземал съм си чантата и не ме виждала с дни. В момента съм на 23 и се чувствам изтощен и разглобен и най-важното не искам да се виждам с много хора и не искам да правя нищо. А съм натрупал толкова много знания и умения.
Постепено се затворих в себе си и рязко се откъснах от света. Изхвърлих си GSM, на всички казах че съм го загубил. Когато някой ме търси съм казал на родителите си да отговарят, че съм на село. ЗАЩОТО МИ ПИСНА ОТ ВСЯКАКВИ ХОРА, КОИТО СЕ ВЪРТЯТ ОКОЛО МЕН И ИСКАТ ДА МИ БЪДАТ ПРИЯТЕЛИ. Често получавам @, но рядко им отговарям и ако отговоря много уклончиво. Мисля си за състоянието си понякога и си правя "интроспекции". Като начало на живота ми повлияха три събития-
1. Момичето с което живях близо 3 години замина за САЩ и остана там. Може би беше най-голямата ми любов.
2. Брат ми замина за САЩ (на моменти много я мразя тази страна и се замислям дали да не си пусна брада и да стана талибан- шегичка) , а той е най-близкият ми човек. Няма го вече 6 месеца, но ще си дойде скоро.
3. Дядо ми получи 3 инсулта един след друг и беше парализиран на легло 7 месеца, а на скоро почина. Гледаме го аз майка ми и баба ми. Много гадна работа не я пожелавам на никого.
Та според "интроспекцията" ми- високо ниво на стресогенни фактори, силна преумора и да не повярвам комплекс за малоценност. Цялата работа се крие в комплекса за малоценност и малко външни фактори. Всичките ми постижения, всичко което знам и мога се дължи на комплекса за малоценност. Не разбирате ли? Ще поесня- стремеж към перфекционизъм продиктуван от чувство за малоценност. Класически пример за учебник- в стремежа си да угодя на комплекса съм се стремил да "Бъда" все повече и повече и съм използвал все повече и повече вътрешени ресурси. И в момента на изтощение и 3 невероятно неприятни събития аз се сривам и комплекса ми се превръща във водеща сила. И това е причината в моят случай- комплекс за малоценност.
Като дипломиран психолог (който не може да се оправи със собственият си живот) съветвам да започнете с симптомите- защо не искате да се срещате с хора и на всеки отговор който сами си давате да си задавате отново въпроса "ЗАЩО?".

"Свободата, Санчо се крепи на върха на копието." Мигел де Сервантес

Много странно, но и при мен има сходни събития - мъжът, когото обичах замина в САЩ на екскурзия и забрави да се върне, и двете ми баби починаха, като преди това гледахме едната от тях у дома, защото беше дълги години неподвижна на легло, междувременно починаха и други близки. Не съм се замисляла, че нежеланието ми да виждам други хора може да е причинено от някакво емоционално изтощение, породено точно от тези събития. Но дори да е така, най-малкото, което би ми помогнало на душевното състояние, е да се насилвам да създавам контакти с хора, които ме изтощават допълнително.

Струва ми се, че има голяма пропаст между тебе и околните ти. Т.е. около тебе няма хора, които да имат твоите интереси, твоето виждане за света. Нормално е да нямаш желание да влагаш енергия и емоции в контактите с тях. Ситуациите излизат, както казваш, тъпи, те са ти далечни, ти си им далечна, и то не просто нормалната различност между хората, ами съвсем никаква съвместимост и предпоставка за приятен контакт.
Намери хора, които като характер са ти по-близки, които имат мъничко подобен на твоя мироглед. Рецепти за това няма, доколкото знам, но ако очертаеш за себе си какво си ти, какво те прави различна, ще имаш и приблизителния силует на хората, с които няма да ти е толкова пусто.
Прощавай, ако говоря неадекватни за твоята ситуация неща, все пак не те познавам.

--------------------------------------
Forging the future from the timeless stone

Ама, хора, бе! (Нели, извинявай, че ти ползвам постинга, да приказвам и на други!)
Че то 99% от живите сме така, бе! Кво ви учудва, не знам.
Може би искате нещо друго? И какво да е то?
Вечния въпрос на руските демократи "Какво да се прави?"

Ако искате други да ви ръкопляскат - откажете се! Имайте си вашите аплодисменти, радвайте се на вашите постижения - ми ... оживяли сте до този момент в тая тъпа държава!

Някой беше писал "Свободата Санчо..." В смисъл като най-ценното благо! Пък рекламата продължава "Ама и салама си го бива, Ваша Светлост!"
Не е ли весело?
Свобода, без салам? Или салам, без свобода?- Това са въпросите - както е казал другаря Шекспирт.
Гледайте на майтап на околното. Тва е спасението. И не чакайте аплодисменти за това! Затуй и не ви тряат контакти.
И защото, най-големият грях по религиите е ПРЕДАТЕЛСТВОТО .
Само близък човек МОЖЕ да ви предаде. Другите и да го правят, е без значение.
Ат. Ценев е написал :"Живейте без приятели!" - по таз книга е филмът "Сбогом приятели" - сещате се за абитурентите и т.н. Сами си правим ... препятствия и после ... героично ги преодоляваме! Чувстваме се ЖИВИ! Иха! Кой като нас?!
Според мен, по-полезно занимание е ... откриването на топлата вода. В смисъл - Човек САМ ДА ИЗВЪРВИ ПЪТЯ по който се открива топлата.
Става с наУка. Заниманията в любима научна област - само те ни ЗАБАВЛЯВАТ успешно, ако не търсим аплодисменти, разбира се.
Нали си извървяваме ПЪТЯ НА ПОЗНАНИЕТО. Това ни прави щастливи. Хептен щастливи, ако ... сътворим нещо! Творчество се казва. И отнема всичкото време. Между другото - да се отглеждат деца е най-важното творчество - оценката, накрая, боли ако е ... лоша.
С много труд и ... любов, става хубавото.
Пък - туй се иска, в края на краищата.
...

"... И рече Бог, да бъде светлина! И видя, че това е добро!..."
Одобрявам!

мили хора, нямате представа колко важи написаното от теб, Мая, и от теб, Нели и за мен.
отначало като го прочетох си казах - не може да бъде. аз си мислех, че съм паталогичен случай. лошото е, че аз обичам да съм с хората, но много често несъзнателно се засягам от някоя тяхна дума, дори поглед, жест. явно ми пука какво мислят за мен хората и това ме кара да се дистанцирам, защото според мен не мислят особено добро. самата аз си знам, че това е депресия. пробвах да лекувам с хапове, не става. явно в предишните ми местоработи доста съм се понапарила от хора и взаимоотношения, та сега не искам да чувам и за хора. лошото е, че все пак не съм удовлетворена и от самотата. и в двата случая съм все недоволна.
извинете ме за объркания постинг, просто не се стърпях да се включа.

Niki-to, супер много ми помогна с този си пост!

Аз съм на 17 и съм от типа хора, които в тийнейджърските социални среди са известни като "зубъри"(а тва се подсилва и от факта че нося очила) и сдухляри.
Обаче, аз искам да съм различен... не, може би не различен, може би себе си!
Чувствам, че съм различен от това, за което повечето от другите ме взимат.

Съжалявам, че не мога да ви помогна(освен да ви насоча към книгата на Хари Адлер - НЛП и хипнотерапия), но искам да попитам

Niki-to, аз също изглежда имам комплекс за малоценност и именно затова съм се насочил към НЛП... за да си повдигна самочувствието, самоувереността и тнт. т.е. и аз се водя от комплекса си(дали?!?!)... въпроса ми е
ако се формирам като личност, която е самоуверена, самодостатъчна на себе си, спокойна, сигурна(това което искам да съм) дали по едно време ще се прояви комплекса ми в отношение разваляне на постигнатото?

http://health.groups.yahoo.com/group/vda_grupa/

Искай и ще ти се даде, чукай и ще ти се отвори!

скъпа юлка,
при мен наистина една от причинити е че съм наранявана от хора
просто съм прекалено чувствителна и всичко преживявам много и надълбоко.
най ми е тежко като ме предаде човек, на който съм се доверила...
така че вси по-рядко споделям,напоследък даже с никой вече
наистина понякога се чувствам сама,но избора си е мой...
и аз се обърквам като пиша тук...

наистина!!!!
мисля, че ако имам семейство с 2 деца, ще съм най-щастлива на света!!!
това се превръща за мен в непостижима мечта, а преди ми се струваше нещо съвсем нормално,което ще ми се случи все някога, но уви...
не мисли,че мразиш децата си,те са най добрите ти приятели в живота!!!!!!

Благодаря ти, че ми пишеш. все пак ние не сме напълно изолирани, след като поне имаме мрежата и контактите си тук, нали?

какво ви става бе хора......искате да избягате от хората за да не ви нараняват ли??? ами 4е как 6те избягате от себе си, когато - наи-големите болки си ги при4иняваме самите ние...не се от4аиваите и не се затваряите...идете на балкан или на море...ходете много, направете не6та за себе си от 4иста суета, огледаите се в огледалото и 6те се убедите 4е втори като вас няма, а това само по себе си ви прави уникални.....усмихваите се пове4е,раздаваите се безрезервно и съм сигурна 4е 6те по4ука някои на врата ви само за да ви пита..."как си?"....всеки пада от време на време в дупка и това изоб6то не е стра6но...трябва само да си повярва6 4е от теб наистина има нужда и тогава,какъв 6те ти е проблема да ми се усмихне6 ако ме види6, па макар и да не ме познава6...

здравейте! на този постинг неможах да се сдържа и да не пиша. Пишеш за НЛП- хубаво. дори е много хубаво. но нека ви кажа че ако примерно четеш и се вземеш прекалено на сериозно на база знанията които ще получиш ( защото НЛП е наистина нещо което помага но и пречи) губиш. просто хората трудно ще те приемат. нека поясня. аз самият си имам проблеми- нормално. открих една книга с насоченост към НЛП. прекалено силно се доверих и действах достатъчно време според разбиранията които придобих след като прочетох книгата и се оказа че не съм чак толкова добър за колкото се мислех. с две думи - просто внимавайте ! исках това да кажа. който разбрал разбрал - по ясно неможах да го обясня. пеасе

споед мен просто излез с някои близак човек в някой парк и наблюдавай хората няма нищо сташно от това. Виш как те общуват с другите,
само ги огледай.

Ex..kak e sklonen 4ovek da se opitva da razbira :"zashto az sega se chuvstvam taka?, na kakvo li se dylji?, moje bi na tova?, a moje bi na drugoto? I zapochva da se vyrti vyv vodovyrteja na sosbtvenite si vyprosi, postavqshti o6te pove4e vyprosi, otkolkoto davashti otgovori....i vremeto minava...dokato syberesh smelost za neshto, to bezvyzvratno 6te si e otishlo...zashtoto nikoi ne se seti da kaje, che problemite syshtestvuvat samo dokato vqrvash v tqh!!!! Dokato si mislite , che imate chuvstvo za malocennost, vinagi 6te go tyrsite i 6te se nauchite da go otkrivate navsqkude...
Vednuj dokato se razhojdah s edin priqtel zabelqzah slednoto....az vijdah samo boklucite po putq i tova me karashe da se chuvstvam ujasno, a toi vijdashe ,che veche e prolet...i se usmihvashe neprekusnato....ili prosto prochetete Jon Kehou : Podsuznanieto moje vsichko!

хм, нека не ви дразни че питам, но наистина- какво е НЛП?


Зад мен ръми. Зад мен вали.
Вали порой печал и стъпките ми заличава..

аз пък също не обичам да съм сред хора- понеже обаче работата ми е такава,че трябва да съм постоянно център на внимание- да изглеждам добре- понеже съм певица- като свърша работа никъде нито ми се ходи ,нито ми се гледат хора- даже напротив като минат 4 месеца така се изнервям от постоянното оглеждане,че като се прибера в БГ си седя в къщи и не ми трябва да се срещам с никой и си ми е гот- даже ми е гадно като трябва да изляза да пазарувам - абе не ми се гледат хора и не искам и те да ме оглеждат- може би просто си почивам а може би и аз съм изперкала -даже нарочно понеже все за работа трябва да съм гримирана и облечена с някви шантави дрехи и като съм си тука нарочно ми си ще да се облека ама с най- старите си дрехи и да не слагам грим - да си разпускам - и като почнат да ме гледат някъде се дразня и не ми се излиза

Общуването с другите е прието като стандарт и ни се налага още от малки - "ходи да си играеш с другите деца" ;) Като пораснем узнаваме че хората се нараняват едни други и за най-малкото нещо, само защото могат. Някои стигат само до тук, други продължават и разбират че живота това са роднините,приятелите, близките ни по сърце и тяло - за наша радост в живота нищо друго няма смисъл нито знанието нито богатството . Избягваме да мислим за смърта но реално с нея идва края на всичко материално като пари,власт и престиж :) Затова когато седим сами в къщи и вършим всекидневните дребни неща с които си отвличаме вниманието и мислим за важни разбираме , че нещо не е наред . Това е едно вътрешно чуство на самота което ни кара да потърсим близоста на себеподобните си . Ако нямахте крака как щяхте да стигнете до тях, ако нямахте ръце как щяхте да ги докоснете, ако нямахте очи как щяхте да ги видите, ако нямахте уши как щяхте да ги чуете :) Общуването в интернет си е като всяко друго, факта че четете форуми че пишете в тях опровергава всичко което казвате за нежеланието за общуване с други хора и изморяването от това ;) Напълно сте здрави и нищо ви няма, притесняваите се когато си спрете нета за да не се изкушавате да влизате тук ;)

Малко хора могат да разберат равноправното приятелство, защото повечето мечтаят за надмощие

благодаря на всички,които писахте по темата!
отдавна не съм идвала тук, понеже междувременно при мен нещата се влошиха доста. Не ми се излизаше никъде,правех го понеже трябва,ако някой ме заговори,ставах нервна,всичко ме дразнеше,плачех без повод,нямах желание за нищо,не ме радва нищо,живота ми нямаше смисъл...Мислех,че никой не ме понася
Разбрах,че съм много зле,тъй като тази тенденция е от година...
отидох за първи път в живота си на лекар, също за първи път пия хапчета по този повод...
Имам двойна депресия ми казаха, ще ходя на сеанси...
Ще ми трябва половин година...но кой знае
Пъвите дни хаповете ми подействаха добре,днес не мога да спра да плача, не искам никой да говори с мен, понеже се дразня, не мога никой да погледна в очите
Може би още е рано да очаквам ефект...
искам са се спася от себе си
не мога повече да тормозя близкте ми
знам,че ме обичат и не искам да им причинявам всичко това
естествено тук не ви описвам цялото си състояние,за да не ви досаждам, но имам молба към всички ВАС:
МОЛЯ ВИ ПИШЕТЕ МИ,КАКВОТО И ДА Е,ИМАМ НУЖДА ОТ ВАС

и аз сега съм нещо много зле - утре трябва да правя презентация, пък ми е излязла зловеща пъпка на централно място
тия апчита дет ги пиеш правят ли така, че за една нощ да изчезне големшка пъпка?
Верно, в депресия не съм, по-скоро ме е фанал маниакален епизод, ще утрепя всеки, който се загледа по-дълго в набъбналото червено чудовище.
Вчера изгледах за 23 път филмовата версия на "То" по Стивън Кинг.
Бевърли си е все така красива; но има и нещо странно: пениуайз - клоунът-чудовище с всяко следващо гледане ме привлича все повече и повече (сексуално, имам предвид).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хареса ми, но защо толкова често гледаш ТО?

може би защото беше първият такъв филм, който гледах като малък (даваха го в четири поредни дни по първа), даже книгата съм чел едва след това.
Иначе не е нито най-страшния, нито най-сложният и заплетеният като сюжет филм. Но все пак ако не си го гледала, го гледай.
Въобще филмите на ужасите, психотрилърите и някои хард екшъни подобравят настроението защото си казваш: добре че не ме изкормиха мен така зрелищно, започваш да се притесняваш да не те гепи някой вампир или да те заръфа някое зомби и позабравяш другите си "страхове".

И обратно: драмите и романтичните комедии са абсолютно противопоказни, защото си казваш: еех, ама защо и на мен не ми се случват такива важни и хубави неща...

Скъпа Мая,

Чувствам те сродна и близка душа, защото съм била на твоето място.
И в момента не съм далеч от депресията, но се опитвам да я прогоня, доколкото мога. Пила съм апчета, повярвай....не лекуват, само подтискат симптомите. Виж психотерапевтичните сеанси може би ще са ти от полза.
А защо "двойна" е депресията ти?
И не се тревожи - има насреща ти хора, които те разбират напълно и ти вярват. И знаят, че нямаш вина за състоянието, в което се намираш и че то е временно, както нищо не е вечно и всичко тече и всичко се мени!

мисля си като един ден спра хапчетата ще изпадна пак в дупка.

Дали е противопоказно сега да чета книги на теми психология, дали с тях още повече ще задълбая в себе си?
преди доста четях такива неща и по едно време реших,че това тотално обръщане към себе си ме докара дотук...
може ли някой да ми препоръча нещо?
мерси

здравей мая
не ми се иска да започвам с баналното знам как се чувстваш. в живота си сам изпадала в депресия един единствен път,но мога да кажа че бях стигнала дъното. всичко което описваш за твоето състояние важеше и за мен само че усилено още няколко пъти. почти цяла година не бях виждала друг човек освен членовете на моето семейство (като се изключи психолога,с който говорих веднъж, и още няколко човека, при които майка ми ме води в отчаяните си опити да ми помогне. тези опити разбира се бяха безуспешни).
бях изпаднала в едно абсолютно вегитиращо състояние. ако майка ми не ми сложеше чисти дрехи на леглото и не ме накараше да вляза да се изкъпя, аз нямаше да го направя. бях стигнала дори до мисълта да посегна на живота си. най-много от всичко обаче ми тежеше, че причинявам болка и тревога на родителите си. затова намерих решение на този "проблем" като започнах да се преструвам, че съм по-добре. трябва да призная,че отначало ми костваше ужасно много усилия да се преструвам. но постепенно навлязох в ролята. започнах да върша разни неща из къщи, защото иначе чувствах,че полудявам. започнах да чистя, да пера на ръка, въпреки че имаме пералня, общо взето каквото намерех за вършене из къщи. майка ми, разбира се, прие това като още един знак,че се подобрявам. но отвътре аз се чувствах по същия начин и правех всички тия неща просто защото не издържах да слушам мислите си. вършенето на нещо ме разсейваше. но дойде момент,в който това вече не вършеше работа и трябваше да намеря нещо друго. така започнах да чета. ти питаш за книги. ами аз пробвах първо с психология - изчетох няколко книги за депресията и как да се измъкнем от нея. но нямаше никакъв ефект. искам да кажа, че съсредоточаването върху състоянието ми не ми помогна да се разсейвам от него. затова смених темата на позитивно мислене, но и това не постигна резултата разсейване. така стигнах до... стивън кинг. определено смятам,че предложението за трилъри и ужаси,което ти дадоха, проработи при мен.това успяваше да ме разсейва. и хващах книга на стивън кинг щом си измиех зъбите сутрин след ставане. ( а,пропуснах един момент, че преди да започна с опитите си за разсейване бях качила вече 12 килограма, защото единственото,което правех дотогава беше да плача и да ям) не си спомням колко време съм била на тема стивън кинг, но след известно време го оставих. реших, че ми трябва нещо по- сериозно. започнах да уча испански. след това започнах да правя физически упражнения. и без дори и да усетя как стана, една сутрин се събудих без чувството на съжаление,че все още съм жива. а вечерта не заспах с желанието да не се събудя следващата сутрин. депресията просто си беше отишла. без хапчета ( подкрепям мнението,че те не отстраняват причините,а просто потискат симптомите), без психолог, дори без собствено целенасочено желание. разбира се, навлизането ми в света на хората изобщо не беше лесно. когато за първи път се осмелих да изляза сред хора имах чувството,че на челото ми пише въстановяваща се от депресия, че хората можеха да прочетат в очите ми моята несигурност и липсата на самочувствие. изчезването на мрачните мисли не беше заменено веднага от моето предишно себеусещане, но аз продължих да излизам сред хората, малко по малко започнах да се осмелявам да ги поглеждам в очите, потърсих приятелите си, и постепенно започнах отново да общувам с хората. Това е историята на моята депресия. съжалявам за многословието, но исках да споделя с теб начинът, по който аз излязох от това състояние. може би ще намериш нещо в него, което да помогне и на теб. аз не исках външна помощ и затова никой не успя да ми помогне. и аз самата не исках да си помогна. всичко започна с преструвката пред нашите, че се оправям. от сърце ти желая да намериш своя изход, защото истинското общуване с другите е това, което ни обогатява и ни прави хора

Мая, здравей!
Къде се изгуби?
Защо не пишеш тук?
За първи път влизам в този клуб и твоята тема ми стана много интересна. Бих казал, че всеки един от писалите тук си заслужава да го познаваш. Ти много напомняш моя близка, но тя не влиза в интернет. Когато сама реши да тръгне по доктори, много я молих да не се съгласява да пие хапове. Изглежда добре и се надявам да се чувства добре. Не я разпитвам. Тя сама ще реши дали да сподели с мен.
Ти как си?

zdravei.az sam studentka po psixologia ve4e 4-ta godina i tam se obia sniavat dosta ne6ta,koito ne mi se 6te da obsajdam pred vsi4ki.parvo triabva da te popitam imalo li e niakakva pri4ina,za da se po4uvstva6 taka ili prosto s te4enie na vremeto si se razo4arovala predostata4no i sega 4a6ata na tarpenieto e preliala?ednata ot reakciite e-da si agresivna,a drugata-da si pasivna.za6to si izbrala vtorata.pitam te poneje triabva da znae6,4e vsiako ne6to na tozi sviat si ima pri4ina.kogato ti otkrie6 tazi pri4ina,6te ti bade mnogo po-lesno da se spravi6 sas zatvorenostta.jelaia ti kasmet,ako iska6 da si govorim o6te bix predpo4ela da 4rez e-mail

Здравей Мая,

Не знам дали си чувала за едно явление, което се казва енергиен вампиризъм, ако не си, заинтересувай се - въз основа на това, което описваш ми се струва, че за това става въпрос - нещо в обкръжението ти не е наред. Бъди здрава и щастлива!