Как се лекува болезнената чувствителност?

Ако искаш виж тук:

http://health.groups.yahoo.com/group/vda_grupa/

много извинявай, но не такъв е моя проблем!

"Как се лекува болезнената чувствителност?"

какво имаш предвид щото аз съм тъп и не мога да разбера?

имам предвид да се разстройваш до сълзи от всяка глупост или да циклиш върху свои грешки с години

Ужас! Все едно че за мен говориш. Тая свръхчувствителност понякога превръща живота ми в ад. Иска ми се някак си да я затисна, да не мисля, да не "цикля"... Повтарям си по хиляда пъти, че това е тъпо, че всъщност НИЩО ОСОБЕНО не се е случило и т.н. Но не помага. Даже си мисля, че може би имам много здрава психика, щом досега не съм полудяла с това емоционално бреме, която май си е по рождение.

Наскоро пак ми се случи да преживявам като катастрофални разни сами по себе си незначителни нещица. Писна ми и взех от аптеката едно лекарство - "неуролакс". То е от рода на лексотана, но го продават без рецепта и твърдят, че е безвредно, не води до пристрастяване и прочие. Взех вечерта едно хапче и спах като човек, а после целия ден се чувствах добре - което за хора като нас означава - с притъпени емоции.
Но ако човек се занимава с умствена работа, май притъпяването води и до затъпяване...

По принцип съм убедена, че за такъв проблем като нашия не трябва да посягаме към никакви лекарства. Но за временна помощ - и само по едно хапче на ден, най-добре вечер, може да пробваш. И не всеки ден, а само при крайна необходимост, когато не успяваш да се разсееш по друг начин - с някоя хубава книга, музика... а, и кръстословиците помагат. Като че има един критичен момент и като го прескочиш, някак забравяш - колко мнооого си се "изложила" с нещо си и колко мнооого си "виновна" - всъщност за нищо си.

Обърни внимание и на друго: успееш ли да проявиш дебелокожие в продължение на няколко дни, после доста време я караш в това състояние по инерция. Може би човек някак си може да се научи, да свикне... или и аз не знам каква дума да употребя, но така де - да се научи да бъде тапигьоз. На чувствителност обаче не съм чула някой да се научи. Та в този смисъл ние сме и облагодетелствани, защото наред с гадните моменти, като ни се случи нещо хубаво или когато обичаме, изживяваме всичко така пълноценно, както другите дори не са сънували, че може да се изживее.
Пази Боже от равни хора, ако ме разбираш какво имам предвид.

Не съм психолог, психотерапевт или нещо от този род. Казвам ти само какъв ми е личният опит.

ох, благодаря ти, че ми отговори, вече направо полудявам. :-(

Още рано сутрин започвам да цикля и така по цял ден - опитвам се да мисля за друго, да върша нещата, обаче достатъчно е да чуя дума или да видя някакъв предмет и се сещам как преди не знам колко си години съм се изложила ужасно в някаква ситуация. И аз си повтарям, че това няма значение, обикновено става дума за неудобни ситуации, в които съм казала някаква глупост или съм направила нещо тъпо, само че това не е оказало никакво влияние и хората отдавна са го забравили. Казвам си, че всички хора имат хиляди такива ситуации, пробвах и един метод - казвам му 'прекъсване' - като усетя, че мисълта идва, казвам някаква дума наглас - или наум, ако не съм сама, и успявам да се разсея, но напоследък не бачка:-(( Пробвах с всякаки разсейващи неща, но повечето действат само временно.:-(
А за грешките и отношенията с хората направо не ми се говори.

Ще обмисля нещата, котио ми написа, благодаря ти!

"имам предвид да се разстройваш до сълзи от всяка глупост или да циклиш върху свои грешки с години"

даите пример интересно ми е каква случка може да ви накара да се
разстройвате
щото в българия има толкоз много тези по които човек само ако се замисли се
депресира

или може би сте се разстроили от факта че не сте подбрали подходящо цвета на дрехите си

причината се дължи на общуването с хората или на допира с странни норми,предмети

"тези"-ТЕМИ грешка в правописа

Освен 4е е болезнена, тя е и доста не-у-ред...
Ма това не е фатално, все пак сме възприемащи същества , учим се ежеминутно...
Ние няма с кво да помагаме, освен със някоя добра идейка, но тя би си останала глас в пустиня, ако към нея не се приложи старание, дисциплина и ясно дефиниране на целта.
1-Искаш ли наистина да си помогнеш..?Ако отговора е "ДА!!!"(заявен смело и гласно)Можеш да продължиш нататък, ако ли не - поработи върху точка 1.
МОЖЕШ ГО, ТРЯБВА И ДА ГО ПОИСКАШ!!!
2-Всеки път когато се уловиш 4е се вкарваш в познатата добре усвоена негативна реакция си кажи:"Не това не може да бъде" и веднага си спомни позитивния шаблон, който предварително си изработила за такъв тип чувствена проява(Пр.някой ти казва нещо, което ти говори за неуважение от негова страна_>Ако ти си си изработил позитивен образ за този човек няма да можеш да интерпретираш поведението му като неуважение...той не е способен на това, казал го е на шега , а ти си се засегнал излишно.Парадокса е,4е този позитивен образ е по-истински от първоначалния.Всичко опира до интерпретацията, нау4и се да интерпретираш позитивно.
И много важно помни:Твоята самооценка не зависи от това как някои те възприема или се отнася към теб.Ти си си все същия, независимо дали този човек ще те харесва такъв какъвто си или не, а съгласи се не е нужно всички да те харесват..не е и възможно...

И не се отклонявай!Всеки път, когато се уловиш, че налагаш стария модел на интерпретация=>чувство отречи го и наложи новия.
Изгради си едно ново психически здраво АЗ
Успех!
Светът е такъв, какъвто пожелаеш да го виждаш...