браво bla bla интересни идеи даваш

Виж сега ще ти кажа по малко по-веселият начин.Като започнеш да си спомняш тези нещя и да се разтройваш си казваш"Една лъжица Майната Му и така си мислиш само хубави неща и изобщо не ти пука какво е станало.Нали не си робот всеки прави грешки.И почваш да си мислиш за плановете за утре и такива.А ако пак почваш да плачеш изправяш се усмихваш се и си казаваш какво ме интересува това точно сега?и се усмихваш.Винаги деиства.Също в книгите на Мирзакарим Норбеков има неща за тази чуствителност така че си ги купи:).Аз бях такава като теб и после като прочетох книгите му все едно станах друг човек.:)Пробвай.И кажи какво е станало

Редактирано от brainy на 09.08.05 14:38.

Kak да се улови тънката граница между чувствителността, една от най-Човешките ни характеристики, и хладнокръвното безразличие намирисващо на егоцентризъм?
Ако имате мнение моля....
предполагам, че абсолютен подход едва ли съществува, както и абсолютно координирана граница, но ако някои е достигнал до просветление по въпроса ще бъде безценно да сподели
Да бъдеш концентриран върху себе си и едновременно с това да не губиш способността да ДАВАШ....трябва да си наистина изкусен

Ako iskash wij tuk:

http://health.groups.yahoo.com/group/vda_grupa/

Може би с матереалност, не зная, аз така я лекувам моята. лап топи, коли и накрая май пак ни6то, няма лек, 6те страдате докато ви омръзне .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен няма начин - човек или е чувствителен /всеки в различна степен по отношение на различни неща/, или е тапигьоз. Има и една интересна категория хора - непукисти. Но как се става такъв, или си се раждат такива?

Относно непукистите..много са си добре те, естествено ако не говорим за крайност като отношение на апатия към всичко, което се случва, дори и към неща способни да дават невероятно позитивни усещания.
Това, което обаче ценя у тяхното отношение към света е липсата на оценъчно отношение(!!!!!!!)
..нещата са такива, каквито са и носят своят смисъл в себе си, което не е същото като "да им придаваме смисъл"

Интересно мнение, по този или поне по близък начин са разсъждавали ренесансовите хора. Днес това по-скоро се нарича "примирение".

чувствата са глупави, освен ако не са абстрактни.

O
Нима "липсата на оценъчно отношение" е "примирение"?!
... ренесансовите хора.. не ги знам как са мислили, ама ако са мислили така...значи предпочитам да съм демоде.хи хи
Виж ся...
"Липсата на оценъчно отношение" си се отнася пряко към възприятието.Става въпрос за това, да се не натоварват емоционално факторите, защото тогава те се превръщат във всичко друго но не и във факти.
"Примирението" от своя старана, отдавна е преминало етапа на чистото възприятие и се отнася до подхода относно Действието..или липсата на такова, което е отново подход, но пасивен.
Демек..отношението обуслявя действието или имаме познатото S-R(Стимул-Реакция)В случая S=начина по който възприемаме стимула(приемаме да бъде без оценъчно отношение, т.е необременено от емоционалните наслаги на личността(често пъти болезнено разкривени).На тази база се надяваме да сме с една идея по-обективни по отношение на Реалността, и в следващата крачка, отношението ни към нея отразено в действие..
Оценката на фактите винаги е с емоционален оттенък поради простата причина че имаме вкоренени схми на мислене( т.е. нещо като хардуер с помощта на който работят програмите в конкретната ситуация),които обаче имат едно основно и същностно свойство-СУБЕКТИВНОСТ , а като добавим и субективността, която произтича от действащите по свой си маниер програми..кашотината ставя абсолютна.