Re: как да се променя....? / Наука / Хуманитарни науки / Психология

Звучи банално, но за този проблем няма рецепта за бързо и внезапно оправяне.
Всичко в тази сфера е въпрос на тренинг. Трябва да си поставяш все по-трудни задачи при общуването с другите и при ситуациите, когато си сред другите хора.
Това го казвам, за да не се подведеш да си мислиш, че проблема се дължи на нещо вътре б теб, на характер, комплекси и т.н.
Проблема с неефективното общуване с другите (вкл. стеснителността и високата тревожност при социални ситуации) се дължи на повтарящите се начини, по които си се научила да общуваш и да възприемаш себе си и околните.
Срамът като нормално и необходимо чувство, което всеки изпитва и срамежливостта като устойчива проблемна черта само на някои индивиди, са породени от несигурността на индивида по отношение на собственият му образ и най-вече несигурността му по отношение на това как другите възприемат неговият образ, съставен от външен вид, типично говорене и типично поведение. Колкото по-притеснителен е човек, толкова по-голяма е разликата между идеалния образ, който той иска да постигне пред другите и реалния, който ежедневно или често им демонстрира.
Едно от първите неща, което трябва да започнеш да упражняваш, е да можеш да разпознаваш уязвимостта на другите, това, че дори и най-нахаканите и отворени хора изпитват някаква несигурност, макар и не толкова видимо, колкото, може би, ти. Опитай първо в разговори с твои близки, от които не се притесняваш, да различаваш моментните им състояния и да се да предположиш какви ще бъдат следващите им думи и действия, как ще реагират на това, което ти правиш или говориш в конкретната ситуация. Например провери внимателно как се променя настроението на някоя твоя приятелка като започнеш да и говориш по-сдухващи неща или по-весели и пълни с комплименти приказки. Така ще свикнеш, че и другите също са наблюдавани от теб, а не само ти от тях и че ти също можеш да упражниш някакъв малък контрол над техните емоции и поведение, а не само те над твоите.
Научи се също така да разпознаваш какво другите харесват в теб икакво - не.
Опитай се да направиш връзка между това, какво си правила или казала, и това, как са реагирали хората около теб. Даже можеш да анализираш общуването си с другите в един по-оедрен мащаб. Спомни си (или обърни внимание на) събитията, преживени с други не толкова близки хора (напр. съученици), когато си се чувствала най-включена, най-харесвана, най-добре; и, от друга страна, на случаите, когато си се чувствала най-тревожно или просто некомфортно в компанията.
Голяма част от сковаващата притеснителност се дължи на това, че в моменти, когато човек трябва да се изяви пред публиката (околните) той започва да се възприема като обект на общия оценяващ поглед; срамежливият индивид като че ли тогава се отделя от тялото си и започва със максимално критичен поглед да се саморазглежда и самооценява; на шега можем да си го представим като някакво духче, което излиза от теб и сяда някъде от страната на публиката и не самио това, а й дава тон да тя бъде максимално критична и подигравателна. Тогава започват да се чувстват чисто телесни признаци: ускорен пулс, треперене, потене, фалцетен глас. И един единствен въпрос преминава през съзнанието ти: "Какво ли ще си помислят другите за мен?" - натрапчив, пулсиращ, разколебаващ.
В такива моменти е добре да си избереш някой обект от "публиката" и да се концентрираш, че и той/тя е отделен индивид със предвидими реакции, а не е част от общата конспирация на наблюдаващата те група срещу тебе и идеалният ти образ, така по-лесно ще осъзнаеш, че и никой друг не е част от тази конспирация и че въобще такава няма. На хората или им пука за тебе ако кажещ и правиш нещо интерсно, или не им пука; Редки и малко вероятни са случаите, когато на момиче ще се обръща злонамерено внимание в групова обстановка. Така че, трябва да си спокойна, че в повечето случаи околните забелязват в теб или хубавото и интересното или нищо.
Ако се сетя още нещо, може да ти напиша друг постинг.

Няма за какво да си отчаяна, освен ако не си болна от левкемия, спин или рак или имаш церебрална парализа (шегичка

)

Срамежливостта не е обремененост или непроменима характерова черта, а е следствие на лош трениг в общуването и взаимодействието с чуждите хора.
Започваш един добър тренинг и проблема ти значително ще се облекчи, а след време съвсем ще се заличи.

засега чао

За съжаление не се интересувам много от терапевтична психология, още по-малко следя публикуваната популярна литература по въпроса. Но ако знаеш английски, сигурно ще си намериш много полезни статии по този въпрос.
Самият аз съм скептичен към повечето книги със съвети, самата книга има много по-малка мотивационна сила от непосредствения автотренинг, в който най-важно е да се отучиш от негативните си интерпретации, според които всеки странен поглед или всяка липса на внимание изглеждат като причинени уж от твоите неадекатни думи и действия. Но, разбира се, има и полезни неща в книгите.

Сигурно искаш да кажеш, че не винаги успяваш да спазваш баланса да демонстрираш интелигентно и оригинално говорене, да не излезеш глупава, но и да не излезеш скучновато сериозна. За да си изработиш уникален и едновременно с това успешен стил на общуване, трябва все пак да вземеш начален пример от най-успешните представители в групата, в която искаш да се представиш добре (съученици, колеги, връстници, приятели, хора, заедно с които си на масови увеселителни места) и да видиш кое можеш да направиш и ти като тях и кое можеш по-добре и ще запази индивидуалността ти.

Разбира се има и друго нещо, което не се дължи на качествата на конкретните изказвания и действия. Както, може би, сама си забелязала по-непопулярните в дадена група хора дори и понякога да кажат (направят) нещо много интересно или компетентно, никога няма да получат същата степен на одобрение и възхищение, както ако същите тези неща бяха казани (направени) от по-популярните (по-готините като държане) хора. За съжаление нагласите към и очакванията от даден човек, формирани от нееднократното взаимодействие с него са по-стабилни и силни фактори за възприемането му от другите, отколкото единичните му успешни (готини) прояви. Ако смотльото/ата през някое междучасие се държи много печено, това е някаква странност и изглежда смешно, нещо се е объркал, горкия, веднага трябва да бъде "добронамерено" попитан какво му става и иронично да бъде "похвален", че е "наистина" много пекан, което автоматично предизвиква у жертвата доброто старо смущение и всичко си идва на мястото, светът продължава да се върти. Когато пък пекания тип/типка се държи в някой момент смотано, нещо му става, тогава дори е още по-привлекателен, защото показва своята уязвима страна. Такава е логиката на вътрегруповото възприятие.
Много помага в случая някаква, дори да е наивна, автосугестия (самовнушение), като напр. честото повтаряне, че "аз съм готин/а, всичко ми е наред, много хора ми завиждат и затова понякога ме отбягват и/или се правят, че не ми обръщат внимание". Разбира се, това нарцистично самонадъхване трябва да се балансира с наблюдението над собственото ти и на другите поведение и да не се изроди във вирнатоносна скована поза - любима защита за всяка неразбрана от тълпата самотна зубърка.

Важно е да си поставиш няколко прости принципи за общуване и социално поведение и спазвайки ги да въведеш увереност и последователност в тази област и да формираш впечатление у другите, че си последователна и уверена. Винаги буди скрито възхищение повтарящата се гледка на човек, който приема покани само ако му се вписват в графика, умее по средата на интересен разговор или събитие да погледне спокойно часовника си и да съобщи с ведра физиономия на другите, че много съжалява, но сега има по-
важна работа, оставяйки по този начин впечатлението, че тази всепризнато интересна раздумка не може да се сравнява със специалните му планове. Разбира се това работи, ако човек последователно го прилага, а не само веднъж да опита номера, а следващия път да кисне отегчен(а) в някаква опушена (примерно) билярдна зала, само защото е с другите и уж има шанс "нещо" да се случи.
И тук не трябва да прекаляваш, можеш сама да си измислиш и други похвати, кото да те направят по-тайнствена и непредсказуема (в добрия смисъл), но никой не хареса прекалено странните птици, не и ако не са арт-знаменитости.
Всичко това ти казвам, за да не се поддадеш на идиотската мегалъжа, която "доброжелателите" обичат да предлагат като съвет срещу неловкото и стеснително държане: "Дръж се естествено; бъди себе си"

Разбира се никой не знае какви са тия мистерии, какви са тия дживотни и дзверове, наречени "естествено държане", "бъдене на себе" си и др. Това са просто мантри, помагащи на съветващия да отклони разговора от скучната психологическа тема. Препоръчвам на всички да не бъдат естествени, защото това много намирисва, а пък и излишните косми са неестетични.

Сега ми дойде наум една любима сцена от филм, на който му забравих името, но не беше комедия. Там, на един официален обяд една много успяла млада, красива и интелигентна дама шумно изпуска газове, направо си се изпърдява юнашката; следва показване в перспектива на цялата маса с леко споглеждащи се физиономии и веднага след това близък кадър на спокойното бавно-дъвчещо лице на дамата и чинията й, в която с отмерен плавен жест отрязва поредния равен къс мариновано филе и го поднася към устата си; разговора продължава на неангащиращи теми и тя дейно взима участие в него.
Това ми е шаблонът за уверено и последователно държане;
уверявам те, че когато след като сгафиш в нещо веднага се концентрираш и започнеш да се държиш още по-уверено отколкото преди момента и всичко продължи все едно нищо не се е случило, сама ще изпиташ приятния, почти наркотичен ефект от това да се владееш, да си емоционално интелигентен. Защото когато се случи нещо компрометиращо, околните оценяват неговата степен не само по самото него, а и по начина, по-който жертвата реагира.

Толкова ми идва на ум засега,
чао и успех!