Хаха,повярвай ми-понякога лично аз също доста убедително се правя на глупак,и то от най-големите.
Умия човек може да играе и ролята на идиот-при това чудесно.Не можеш да знаеш дали се прави или наистина е.
Опиши ми конкретната ситуация и ще ти кажа дали е симулация или си права

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дефиницията на интелект е горе-долу:

Адаптивна способност да се вземат решения и да се решават проблемни ситуции.

Така че може в една област да си доста интелигентен, а в друга да си доста изоставащ.

За това спецовете в областта говорят за множествена интелигентност, вкл. логическа, вербална, визуална, практическа и др.

Във визирания от теб случай, най-вероятно става въпрос за силно изразена диспропорция между вербална и практическа интелигентност.

Важно е все пак да се отбележи, че:

1. има някаква позитивна корелация между различните видове интелигентност; напр. един надарен в областта на логическата и вербалната интелигентност човек е малко вероятно да е пълен олигофрен в областта на практическата.

2. същите видове интелигентност, които се поддават повече на осъвършенстване чрез обучение (практическа и вербална), се поддават по-лесно и на влошаване, напр. при продължително неупражняване или дори при преживяване на единична стресова ситуация или подложеност на системни психологични дразнители и дефицити.

Редактирано от BLA_BLA_BLA на 09.05.05 04:32.

Аз самия съм такъв мога да го отдам на няколко причини
1. мързел , леност голяма част от съществуването си съм прекарал отчужден от живота си с малки прекъсвания. Просто не реагирам на някои от сигналите около мен .Не знам защо може да ме е страх да поема отговорност за реакцията си или просто съм изпаднал в забвение (да не забравяме , че съм малко глупав)
2. Когато нещо ме плаши или притеснява бягам от него като го отричам. Не винаги е така. Стягал съм се и съм си живял нормално но изисква много усилия , които ми пречат да се наслаждавам на живота си , ама нали съм малко глупав това е нормално

И като чета това , което съм написал си мисля , че просто съм един страхливец , които го е страх да живее живота си да поеме отговорност и в момента се крие зад глупостта си (искам да ми покажете човек , който поне малко не е глупав в определени ситуации)

Да знаеш колко акъл се иска, за да правиш глупости... на място. Много, много! Само се заслушай, когато имаш време, в някое шоу в някоя пороизволно избрана медия и ще се убедиш, че не всеки, на който е даден микрофон, може да е забавен и да движи предаването, а именно "глупаците" го правят забавно!

--------"не розата, а близо до розата"--------

Да знаеш колко акъл се иска, за да правиш глупости... на място. Много, много! Само се заслушай, когато имаш време, в някое шоу в някоя пороизволно избрана медия и ще се убедиш, че не всеки, на който е даден микрофон, може да е забавен и да движи предаването, а именно "глупаците" го правят забавно!

--------"не розата, а близо до розата"--------

повярвай ми чудесно знам, защото това съм аз...

Във визирания от теб случай, най-вероятно става въпрос за силно изразена диспропорция между вербална и практическа интелигентност.
ТОЧНО!
Става въпрос за мързел при осъществяване на нещата на практика, който аз не бих нарекла другояче, освен глупост, щото времето си тече и керванът си върви...и никой няма да ме чака да се наканя да правя, каквото и да било...и най- смешното е, че не става въпрос за страх или нещо такова, даже напротив изпитвам огромно удоволствие от осъществяването на нещата на практика, обаче мързелът е голям...