Така...
Напоследък доста често се замислям върху това защо съм толкова ужасна по отношение на характера ми (пълен темерут на моменти); защо съм такава, а не мога да бъда каквато искам; защо не мога да се променя в светлината, в която искам... Та размишлявам си аз и се опитвам да стигна до някакви отговори...
Понякога дори се мразя и то много.
Не мога да се позная. Преди не бях такава (или просто това не ми е правело впечатление и не съм се задълбочавала в размисли по въпроса). И с времето се променям в още по-лоша светлина, а не искам да е така..
Спомних си, че някъде бях чела, че най-общо човешките характери се разделят на четири основни типа. Потърсих информация в нета и открих това:

# САНГВИЧЕН - жизнерадостен човек с весел и безгрижен характер; отличава се с бърза възбудимост и смяна на емоциите.
# ХОЛЕРИЧЕН - злъчен, гневен и раздразнителен човек; силен и неуравновесен тип нервна система - лесна възбудимост и бурна реакция.
# ФЛЕГМАТИК - безразличен и мъчнораздразнителен човек; хладнокръвен, спокоен, нечувствителен, бавен/неподвижен/; студен, неподдаващ се на чувства.
# МЕЛАНХОЛИК - човек предразположен към тъга; мрачен, умислен, отбягващ хората; преобладава тъжното настроение и унинието.

Определих, че съм от последната група, което вече обяснява доста неща от характера ми. Явно съм си такава, но дали ще мога да ги променя??
Моля ви, някой, който е запознат с типовете характери, и по специално с типа меланхолик, да ми даде малко по-обстойна информация.
Кажете си мнението по въпроса, дайте ми някакви съвети.. знам ли и аз..
Досега не съм срещала хора от моя тип и вече имам чувството, че съм единствения човек, притежаващ горните "качества"...

Не искам да съм такава...!

Разбира се,че не си единствена с тези качества!Спокойно
Порови се още малко в нета,за да разбереш каквото ти е нужно за типа меланхолик,явно те интересува.Не бива в никакъв случай да
се разстрйваш-ти си уникална точно такава каквато си сега,точно с този тип характер!
Ако наистина не го харесваш,в това няма нищо лошо-човек трябва да се осъвършенства и само ти си тази,която има силата да се промени!
Просто повярвай в себе си!
Аз вече вярвам в теб!

(Тъпо започване...със сравнение със себе си...) абе и аз не искам да съм такъв ръб, ама кво да се прави...Силно се заблуждаваш като си мислиш, че няма хора с преобладаващ темперамент меланхолик...напротив - доста са...са не мога да ти извадя процентното разпределение на населението по преобладаващи темпераменти...но....не си сама...което (със сигурност) едва ли те успокоява....
Абе мога много да меля и разсъждавам на тая тема, щото и аз напоследък четох неща за темпераментите, и ми стана истински интересно....
айде след малко като ми дойдат мислите може да напиша още нещо...

0x00FF8040

Мда, предполагам, че не съм единствена (логично е все пак), но от отчаяние започвам да си мисля всякакви такива работи. Но съм почти сигурна, че точно този тип характери (на меланхолика) се среща много по-рядко от останалите. Досега наистина не съм срещала човек с темперамент като моя, а ще ми е много интересно да познавам такъв човек...Просто когато имам пример за сравнение е по друго.
И когато всички около мене са различни или по-точно казано, когато аз съм много по-различна от тях и това ме подтиска още повече, чувствам се някак си некомфортно..и от друга страна това ми пречи при общуването..
Прост пример: срещаш човек като мен (отговарящ напълно на описанието, характерно за *меланхолика*) - е какво ще си помислиш - "ей тая е някаква здуханячка такава.." ,защото аз може би това бих си казала..
Абе не ми се вижда нормална някак си цялата тая работа. Почвам да си мисля, че тотално съм сгрешена

Не смятам,че типа меланхолик се среща по-рядко.А ако е така,то проблем ли е това?Би предпочела да бъдеш еднаква с всички ,отколкото да си различна и уникална по свой собствен начин?Ти просто трябва да осъзнаеш,че няма нищо лошо в това да си меланхолик-това не е цялостно определение за една личност,твоите качества не свършват до тази характеристика.Ти сигурно имаш много добри такива и това,което бих могла да те посъветвам е :не гледай чашата наполовина празна,а наполовина пълна,т.е. освн,че си меланхолик ти имаш и други качества,и е нелепо да забравяш това!
А относно примерната ситуация....аз не бих си казала това.Вече зависи от разбиранията на човек,предпочитания и много други фактори.Аз бих те определила като едно много чувствително момиче,а в това няма нищо лошо !
Не си сгрешена,просто си малко объркана...може и да е от възръстта,но нямам представа на колко си,за това не мога да правя заключения, само да предполагам.Във всеки случай-просто си объркана !А това се случва често,така че не се притеснявай! :)

Аз също доста подобно на теб се бях отчаял, че съм супер свит, супер притеснителен в присъствието на непознати хора, сред много хора изобщо...та все неща в тоя дух, които предполагам са ти доста познати...
Прочетох една доста подробна статия за темпераментите, която накрая имаше доста изчерпателен въпросник, нещо като тест за определяне на темперамент...далеч съм от мисълта, че тази статия и въпросника могат да ми дадат окончателния (?!?!) отговор какъв съм, а в крайна сметка това са само определения...но се оказа, че съвсем не съм толкова меланхолик в чиста форма, за какъвто се мислех (и по мнения на някои други хора)....оказа се, че имам не малко присъщи характеристики и на холерика, и съвсем по-малко от другите 2 темперамента....но определено е вярно, че съм смесица от "емоционалните" темпераменти - меланхолик и холерик...

Ами аз съм го казвал на няколко мои приятели - може да им се вижда странно, но аз нещо не вярвам, не възприемам...хмм, идеята за положителната енергия, която привлича другите хора, това в случаите, когато човека има самочувствие, в добро настроение е....демек аз (май) не се влияя от отрицателната енергия, която (може би) един човек в лошо настроение излъчва.....аз харесвам сдухано изглеждащи момичета, колкото и странно да звучи това на тия приятели, на които съм им го споделял...
макар че аз в повече случаи сигурно изглеждам сдуханяк, а и май съм такъв....абе омешана работа....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По принцип аз самата съм Холеричен тип характер-бързо се пала,бия и убивам...
А не знам как създавам впечатлението,че съм Флегматик-ебати кефа.Повечето хора ме определят като пълен непукист-почти нищо не е в състояние да ме изкара от равновесие,докато аз не го пожелая.
А на мен просто ми е все едно за повечето работи.
Човече,жено, или квото си там-> чак не мога да си представя как може да си предразположен към тъга,а не към "не ми пука-ако ще да се гръмнеш пред лицето ми->само гледай да не ме опръскаш с мозък и кръв,защото ще се погавря с трупа ти"...Абе аз в същност съм Холерична,когато става въпрос за моята особа-всички останали могат да се ебават-за тях не ми дреме.
И все пак-за какво става въпрос-не разбирам как може да си тъжен и да не осъзнаваш защо (да кажем?!) - искам и аз така-ша съм ебати яката путка-постоянно тъжнаНаучете ме!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Haha!!Emi az puk kvo da kaja,kato sym smesica i ot 4te tipa harakter!

Ve kol yerida yeshna tamid siba
Lishof el Hapisga

За разлика от повечето хора, аз пък изглеждам много жизнерадостна-с кеф ходя на работа и с кеф се връщам вечер в къщи; Не понасям онези твърдения, че човек трябва да е нон-стоп ухилен, но и не разбирам хората, които все мрънкат за нещо. Състояние като депресия почти ми звучи чуждо, но пък за сметка на това трябва да обасянавам на някои хора понякога, че съм си ухилена по принцип,а не защото съм ударила три водки или защото съм луда:-РР С други думи и моя тип харакер не винаги е за предпочитане-гадно е, когато обяснявам на някой, че съм сериозна, не защото съм болна(примерно), а защото не винаги ми е до смях.Странно е, че някои хора смятат само собствените си проблеми за важни и очакват от другите покрай тях да излъчват позитивизъм и едва ли не да бъдат в ролята на клоун....ето сега съм сериозна, но то е защото май се разболявам:-)))))))))))

E,както ти си постоянно в такова жизнерадостно настроение(което е страхотно),така има и хора,които са по-чувствителни,по-пасивни и така....и това е също толкова нормално,както и да си весел постоянно.Просто въпрос на характер
Друго е вече ако човек не си го харесва....