имам чувството, че сама се довеждам до депресия. прекарвам много време сама. и само размишлявам...като размишлявайки мозъкът ми строи някакви планове прогнози и после ги срутва. и така съвсем неоснователно започвам да се чувствам в безизходица. изпадам в много тежка депресия и апатия и просто нямам сили да се мръдна...а става дума за неособено належащи проблеми, които обаче моят мозък възприема като реална ситуация. -като например как съм стара и безпомощна и прочее. или пък изоставена от любовта си, която даже нямам в момента. как ме уволняват и как не мога да си намеря работа. цялото ми време минава в създаване на проблемни ситуации в главата ми и опитите за решаването им. като те винаги завършват с неуспех. изобщо как се терапевтират мрачни мисли? серотонин ли ми липсва?

Негативизма е лошо нещо.Кара те да имаш лоша нагласа за определени ситуации или личности и на подсъзнателна основа сам се опитваш да ги изкараш по-лоши,отколкото са,само и само да не излезе в крайна сметка,че си сгрешила.Най-глупавия съвет,който в момента мога да ти дам е - мисли позитивно.Знам,че не става с магическа пръчка.
Имаше един пасаж в една от книгите на Фройд.Трябва да се разровя и ще го намеря...Но за сега ще разсъждаваме на сухо.
Медицинското определение на описания от теб проблем гласи :
Негативизъм : симптом на някои психични заболявания, който се изразява в отказ от общуване, съпротива срещу всякакво външно въздействие и др.
Психологията го обяснява така :
Негативизъм : Отрицателно отношение, начин на мислене и поведение, който поставя под съмнение всяка ценност.
До тук - добре.Разбрахме в общи линии с думи прости какъв ти е проблема на теб.Остава да разберем и защо е така,но това,аз не мога да го кажа веднага.
Имам няколко въпроса :
- От кога си така?Спомняш ли си от колко време мислиш негативно или това е от както се помниш?
- Има ли някакъв случай,който си припомняш винаги,когато мислиш негативно за определена ситуация или въпрос?
- Има ли някаква възможност ти наистина да бъдеш уволнена и след това да не си намериш работа?Ако специалността ти не е много търсена, а не се разбираш с администрацията на сегашното работно място бих казала,че не мислиш негативно,а реално.
- Удовлетворена ли си от работата си?Имаш ли реални проблеми напоследък?Има ли нещо,което да искаш да промениш в основи?Много ли работиш?
Ето ти определението и на Песимизъм : Възприемане на света в лоша светлина; безверие (за разлика от оптимизма).
Сега ти ще ми кажеш за какво става въпрос, а аз ще стоя и кротко и задълбочено ще чета.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

:)
opitai s tova
dori i v golemi dozi ne e vredno
makar i psiholozite da go otri4at
:)

eto ti i link kum o6te
http://www.qnet.com/~pontius/smile/smilelmp_1%5b1%5d.htm
moliate kaji mi kak ti e podeistvalo
a da iz4akai i muzikata
:)
i znam 4e e glupavo i mojebi neseriozno tova koeto ti kazvam
no ponqkoga malkite neseriozni ne6ta pravqt mnogo pove4e otkolkoto golemite seriozni
:)
hugs

аз в момента нямам никакви проблеми. в смисъл не и твърдо поставени. това с работата беше просто пример. да, съществува някаква възможност да бъда без работа, но не повече от всеки друг. специалността ми е търсена. може би най търсената. съответно има и глям наплив от конкуренция. но притесненията ми са за след години. както и с любовта както и с всичко останало. някак самата мисъл за преходността ме спира да действам и парализира. просто започвам да планирам -днес, утре, вдругиден и година...след това ставам на 40 ...стара, непотребна...не съм съсредоточена в настоящето. тук и сегато липсва. така съм от 2-3 години , но става по зле. трябват ми реални забавления и социален живот, но по някаква причина си намирам извинения да го нямам. знам, че само действия тук и сега ще ме стпасят акто и липса на възможност за размишляване. на 23 съм.
човек когато не върви нанякъде, тъпче на едно място, а аз просто не знам накъде да тръгна-зад всяка стъпка ми се виждат куп проблеми . за мисленето и случая давам пример с връзките. започвам от последната, която е неуспешна...започвам да анализирам какви грешки съм допуснала и как следващия път трябва да променя това това и онова. мозъкът ми започва да твори сам някакви безобразни картини как ще се случи това и онова, как ще бъда изоставена, и после се опитвам да реша и тях , и все едно играя шах и предвиждам много хода напред. само, че мозъкът ми винаги ме бие :)) да спомена, че досега всичките си връзки съм ги приключвала аз...и то пак заради "шаха".
с работата...предвиждам как става нещо, решавам го , после обаче става нещо друго/ пак във въображението ми/ и него го решавам...и накрая ставам убедена , че ми е напълно невъзможно да намеря нова любов, или професионално развитие. след това започвам панически да действам в реалния живот...уча като идиот и излизам с неподходящ /или подходящ човек само и само за да избягам от чувството на обреченост. ако мислите ми са свързани със здравето, започвам да спортуам, диети...абе каквото може да ти хрумне за решаване на проблем:) но почна ли да действам по нещо , успокоя ли се, че това е под контрол ...започвам да играя друга партия...т.е. измислям друг потенциален проблем.
за промените из основи-да искам да повиша квалификацията си, и да се насоча към определена област, която е свързана с моята, но включва и друга област на знание, страх ме е , че съм прекалено стара за тази промяна/ пак заради черногледото мислене с няколко хода напред/ искам да си намеря парньор/което е смешно, защото досега винаги съм се наслаждавала на моментите между връзките, но сега съм в панически ужас, че никога няма да стане и това ме кара да искам да стане сега/ работя доста, но и спортувам. т.е. не съм психически изморена. спортуването пак е като част от problem solving-a, а не за отмора.

кажете как работи "здравият оптимистичен мозък". мисля, че това ще ми помогне. започва да анализира ситуацията и на всеки проблем намира решение? или просто не се замисля и не анализира, а действа?
дано не изпускам някой твой важен въпрос.
мерси много.

мерси :):):)

Значи до колкото разбрах с теб се случват странни и необясними за възрастта ти неща.Ти не си стара-идеална е възрастта ти за каквито и да е промени.майка ми,жена на 40 и кусур години тръгна да става студентка,защото беше само с полу-висше образование :)
Не мога да мисля за проблема ти по друг начин,освен аналитично.
Значи:Твоята психика се състои от 3 пласта - подсъзнание,предсъзнание и съзнание.На подсъзнанието приписваме първичните инстинкти - половия нагон,глада...Предсъзнанието е нещо като цензор-подсъзнанието иска да яде или да задоволи сексуалния си нагон,но предсъзнанието е това,което ще реши дали ще изпрати тези желания като цели в областта на съзнанието.
Проблема при теб е страх,че си преждевременно остаряла и поради това си неспособна да промениш дадено нещо.Смяташ,че си неспособна да направиш нещо и не е изключено наистина да стане така.
Казваш,че си така 2-3 години...та когато си започнала да се мислиш за много стара ти си била още на 20?!Тогава не си била стара,а просто малка.Сега се опитвам да разбера от какво са породени тези странни мисли у теб.Те могат да дадат наистина много лошо отражение в/у реалните ситуации.Проблема най-вероятно е конфликт м/у подсъзнанието и предсъзнанието.Силите на подсъзнанието са доста силни и предсъзнанието често се чувства невъзможно да прецеди кои идеи са осъществими и кои не.Така се зараждат неврозите.Според мен самото ти предсъзнание така подбира нещата,че в собствените ти очи те изкарва неспособна да се заемеш с нещо,което преди не е било проблем за теб.Това най-често е в следствие от случка,която дава отражение за дълъг период от време.Например първата ти отговорна работа,като секретар-провалил си се,уволнен си.Този спомен винаги се връща в съзнанието ти,продиктуван от предсъзнанието,и винаги ти напомня за този неуспех с каквото и да се захванеш.Често се стига до реално 'изтласкване' на този спомен,при което той се превръща в действено несъзнателен и се проявява най-вече като емоционално натоварена идея-т.нар.- комплекс в различните му аспекти.
Нещо такова може да се е случило при теб.Въпроса е коя е тази случка,която те е накарала да правиш такива мрачни предсказания за бъдещето и да се чувстваш като 'нямаща време за промяна'....Та ти си едва 23 годишна и живота е пред теб.Изживяла си една трета от него.Условно ти остава два пъти по толкова

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Проблема и при мен е горе долу същия много негативно мисля за всичко
просто живота ме е очукал малко повече може би изпитал съм почти всичко
но болката и разочарованието преобладават изградил съм си комплекс към хората и вярата в тях защотото рано рано я изгубих само на 18 год сега съм вече на 23 почти и ме е яд за изгубеното време в самосъжаление и размисъл
но сега се опитвам да се променя е да трудно е спор няма но ми омръзна да си мисля постоянно за всичко което може да бъде приятно и хубаво все лоши неща в тези лоши мисли изгубих толкова много време от живота си почти 5 години изпълнен със мисли винаги само за най лошото живеех ден за ден без да знам какво и как ще се случи изобщо "5 пари не давах за нищо" а просто гледах да оцелея така се бях затворил в себеси, но вече искам да се освободя от оковите с които сам се оковах живота колкото и да е лош толкова и е прекрасен един път се живее замисли се заслужава ли си да го пропилееш
времето тече неуморно и един ден ако продалжаваш така наистина може да се окажеш стара сама самотна неразбрана и всеки да ти е крив но най много да обвиняваш себеси след това че си пропуснала да промениш нещо което зависи изцяло от теб, животът е такъв какъвто си го направиш ти, при мен проблема започна да се решава след като осъзнах че колкото и болка да изпитам (вътрешна имам впредвид) през колкото и разочарования да мина аз никога няма да мога да бъда жизнерадостен и щастлив ако не рискувам да изпитам отново болка и разочарование, поставил съм си за сега 1 цел в която видях много позитивно и която си заслужава да мина през огън и лед дори през ада ако най накрая някой ден я постигна защото тогава ще бъда щастлив, за сега е само тя в последствие ще си поставям още цели но засега тя ме закрепи на крака и вече съм значително по добре.Че така номера при мен беше да се рискувам да изпитам всичко лошо отново на гърба си няма как иначе, които не рискува не печели.
Ще си позволя да покажа едно от творенията ми който пиша когато ми е много зле, но откатко го написах съзрях надеждата и желанието и че промяната е неизбежна ако искам да постигна целите си и да погледна по друг начин на всичко:

Оф скука болка самота, май пак бера душа за какво ми е това?
за да се самосъжелявам пак сега?!
Омръзна ми да искам и да не мога
омръзна ми за всичко лошо да си мисля
и всичко по много пъти да обмислям
кога ще дойде този ден когато ще съм лъчезарен усмихнат и щастлив
сърцето ще бие бясно в този миг
когато пак усещам любовта съвсем различен е света
но защо не мога аз да и се доверя
да се оставя да ме потопи във дъбоките води
и да ме отнесе далеч при огън страст и див копнеж
боклата преобладава и всичко друго изкривява
страхът обезема ме напълно и скриват се чуствата на тъмно
във душата ми дълбока като бездна
ще чакат дълго своя миг когато ще се проявят отново
и сигурно пак ще загубя дар слово
май сам не мога да си променя възгледите към света
уви безсилен пак оставам и във болката се утешавам
много примамлива е тя но обвива в скръб света
аз съм просто откачен и ще съжелявам някой ден
че не съм се променил а така съм бил унил
трябва нещо позитивно за да го превърна във градивно
върху което да строя на ново своята душа
принципите да сменя себеси да променя
буен вятър пак задуха пак със мисли ме затрупа
сълзи напират във очите болката гори сърцето душата вие истерично
иска да се вкопчи в нещо тъй искренно и лично
обаче пак ме е страх че ще остана отново неразбран
от някой които искам да обичам и във любов да му се вричам
страх ме е от разочарование зловещо което може да ме стисне пак във клещи
стахувам се признавам но лесно няма да се давам
все пак ще опитам да се променя дано погледна по друг начин на света.

в.м.с.2005 не съм поет просто ме избива да пиша по някой път дано само не го видя публикувано някаде по чуждо име.

съвет: вдигни глава продължавай да вървиш и мисли позитивно!

Това, което описваш е нещо напълно нормално за определена възраст.
Всеки човек си изгражда типично негови си реакции за различни ситуации, които да използва, ако те му се случат.
Някой например гледат много филми, а други четат много книги, които са свързани с тематиката на последната им травма. Това е защото искат да научат и за други ситуации, за които не са се сетили и да си изградят адекватни реакции, като видят главните герой, как са реагирали.
Точно за това толкова много се противопоставят психолози и родители срещу насилието в киното.
Нормално е въображаемите ситуации, които мозъка ти възпроизвежда да ти се виждат като истински, защото само така ще ги почувстваш и ще имаш адекватна на емоциите си реакции.
Ако има още нещо: Питай

Не се концентрирай само върху една теория:)))
Например можеш да погледнеш този проблем и от гледна точка на

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нищо не си изгубил. Всички минават през това, но не всички говорят за него или си признават.
Живота е развитие, а за да се развиваме не е възможно да изпитваме само хубавите неща. Живота е както бяло, така и черно, а развитието става, като едновременно ги развиваме или поне първо ноща а едва тогава деня:)) Това е, първо страдаш а после се радваш.
Уловката е, че ако изживееш страданието пълноценно ще можеш и пълноценно да се насладиш на щастието, а ако го подтиснеш ... ми и щастие няма да видиш:))
Хареса ми наскоро прочетена фраза: колкото по-дълбоко дълбае болката в сърцето, толкова повече място прави за любовта.